Страната ни има нужда от ясна национална стратегия за развитие на капиталовия пазар, казва изпълнителният директор на ББР
- Г-н Арабаджиев, в доклада на Марио Драги за развитието на европейската икономика се посочва, че Европейският съюз се нуждае от 700-800 млрд. евро инвестиции, за да не изостава от САЩ и Китай. Откъде може да дойдат тези пари?
- Очевидно това е голяма сума за националните бюджети и единственият вариант подобен мащаб инвестиции да се реализират е, когато се съчетаят с частния капитал. Европа разполага с големи обеми частен капитал, включително и България.
Просто трябва да се намерят подходящите инструменти, така че той да бъде привлечен на пазарен принцип в реализацията на заложените реформи. Всъщност докладът “Драги” не казва нищо кой знае колко ново - на практика казва, че “царят е гол” и че
времето на евтината руска енергия, на безкрайния китайски пазар и на безплатната американска сигурност е свършило
Европа изостава и са необходими радикални реформи, за да може да настигне САЩ и Китай. По-важното в случая е, че този доклад е вече институционализиран. Фактът, че е поръчан от Европейската комисия и е представен заедно с председателя ѝ Урсула фон дер Лайен, показва ангажираността на ЕК към препоръките в него.
Като гражданин и като европеец се надявам като следваща стъпка да видя и ясно разписана рамка, обхващаща няколко бюджетни периода на комисията - 15-20 години, за да се даде хоризонт за осъществяване на реформите и да имаме шанс да наваксаме изоставането.
- Възможно ли е създаването на банкови обединения, които да финансират из цяла Европа?
- Европа разполага с целия банков арсенал - от банки за развитие във всички държави от ЕС, в някои дори по повече от една, през мултилатерални (многостранни - бел. ред.) банки, регионални кредитни институции, а предстои създаването и на нови. Ключовото тук са по-скоро политиката, фокусът на правителствата и на Европейската комисия към конкретните сектори на доклада на Марио Драги. В него се
говори за инвестиции в иновации, декарбонизация, евтина енергия, конкурентност и сигурност
- това са четирите сфери, в които следва да насочим инвестициите.
Ред е на правителствата, които ще канализират тези политики, така че да се превърнат в реални финансови инструменти, и средствата да стигат до конкретните сектори. Защото, да не се заблуждаваме, политики се правят със средства.
- Ако се изпълнят препоръките, които са в доклада, това означава ли, че се отрежда ново място на банките?
- Моето мнение е, че ще създадат нови инструменти, но класическата роля на банките и на финансовите институции ще се запази. Фокусът им обаче ще бъде различен и трябва да се помисли по какъв начин публичният капитал, заедно с частния, ще бъде привлечен към подобен род инвестиции.
Ако докладът на Марио Драги казва, че Европа изостава драстично в развитието си от САЩ и Китай, то преди 5 години инициативата “Три морета” установи подобни различия между Източна и Западна Европа. 11 държави се обединиха в обща инициатива, за да компенсират изоставането си. Инвестициите тогава бяха оценени на минимум 600 млрд. евро, за да може регионалната инфраструктура да настигне тази в Западна Европа. Пет години по-късно, след като първият фонд от 1 млрд. евро беше изчерпан, се създават два нови фонда - и това показва, че моделът работи и дава резултат. В тези фондове участват банките за развитие от съответните държави като акционер, включително и Българската банка за развитие.
- Печеливш ли беше този първи инвестиционен фонд?
- Фондът реализира годишно доход от порядъка на 13-14% при изключително ниско ниво на риск, което го прави атрактивен финансов инструмент за привличане на частни инвестиции. Нормата на възвръщаемост е много добра, рискът е приемлив, с което се надяваме в бъдеще да убедим частните инвеститори да вложат средствата си там.
Целта е да привлечем пенсионни фондове, застрахователни компании, а защо не и спестявания на населението в подобни бъдещи проекти. Представям си, че в плана на Марио Драги ще реализираме такъв механизъм, но в далеч по-голям мащаб.
- Вярно ли е твърдението, че твърде много пари са заседнали в банкови сметки и не стигат до реалната икономика?
- Категорично да. Ще ви дам пример с България - в момента има 120 млрд. лв., които отлежават като депозити в банковата система. От тях 80 млрд. лв. са на физическите лица, а 40 млрд. лв. - на фирмите. Освен тях, има 25 млрд. лв. в пенсионните фондове и още около 6 млрд. в застрахователните компании.
Тоест
в страната има частен ресурс от порядъка на 150-170 млрд. лева, който в момента е изцяло “спящ”
Това, което трябва да се случи, е да имаме една ясна национална стратегия за развитие на капиталовите пазари и на фондовата борса.
Тук проблемите са много - липсват достатъчно качествени емитенти, хората нямат в какво да инвестират, законодателството до голяма степен спира пенсионните фондове да влагат средствата в алтернативни инвестиционни фондове, акциите на борсата не са достатъчно привлекателни, регулаторната рамка е слаба.
Всички тези проблеми търсят своите решения на национално ниво. Още повече че в доклада на Драги се говори за единен европейски капиталов пазар, което е още една стъпка напред. Едно е сигурно - без ефективен капиталов пазар не можем да имаме трансфер на частен капитал към бизнеса, към инвестиции в нови технологии, в зелени решения и т.н.
- Къде в плана “Драги” виждате мястото на банките за развитие на бизнеса?
- Навсякъде ролята на банките за развитие е водеща. Те на практика са каналите, по които средствата стигат от институциите до бизнеса. Защото на ниво воля в Европейската комисия действително ще се отделят нужните средства, само че трябват и точните канали, с които те да се мултиплицират и да стигнат до бизнеса.
Веднага ще дам пример с това, което прави ББР по програмата InvestEU. При нея с 300 млн. лева, част от които на българската държава, друга - на Европейската комисия, създаваме финансов инструмент, с който ще гарантираме кредити за 2,5 млрд. лв. от търговските банки.
Ето как е привлечен частният капитал на търговските банки благодарение на гаранцията от държавната ББР. Така нареченият левъридж на публичните средства е над 9 пъти. При това с добавена полза за бизнеса като по-ниски изисквания за обезпечение, отново заради гаранцията.
Това е всъщност добавената стойност на банките за развитие - да вземат бюджетен ресурс и да го умножат, когато достига до крайния пазар. Нещо, което частните банки не могат да направят. Отделно, насърчителните банки финансират проекти с по-висок риск и отпускат средства в сектори, в които има недостиг в банковата система.
- Наскоро министър Росен Карадимов заяви, че ББР може да има ключова роля в реиндустриализацията на България. Правите ли вече конкретни стъпки за това?
- Активно подпомагаме всякакъв тип индустриални компании, като през последните месеци сме отпуснали значителен ресурс. Започнахме работа по финансирането на индустриални зони с довеждаща инфраструктура, така че да създадем адекватни условия за бизнеса в различните региони да инвестира, да развива производства и работни места, което е ключ за преодоляване на регионалните дисбаланси.
- Има ли сектори, които Българската банка за развитие ще финансира приоритетно?
- Секторите, които ще финансираме занапред, съвпадат с посочените в доклада “Драги”. На първо място, това са иновации, зелена енергия и проекти за декарбонизация.
С новата ни стратегия от юни тази година поставихме фокус на приоритетните сектори за държавата. Започнахме активно да работим с предприятия от военно-промишления комплекс, които до момента получаваха затруднено обслужване от търговските банки по ред причини.
Тук е
ролята на Българската банка за развитие да подкрепи ключови отрасли за икономиката,
които дават прехрана в по-малките населени места. До дни предстои да обявим и нов, изключително атрактивен механизъм съвместно с Електроенергийния системен оператор. С него ще увеличим инвестициите в зелена енергия и ще ускорим значително енергийния преход.
