БЛС търси начин да поощри медиците да практикуват по родните си места, казва председателят на Българския лекарски съюз
Д-р Николай Брънзалов е председател на Българския лекарски съюз. Роден е на 7 февруари 1965 г.
Завършва медицина в МУ-Пловдив, 1988 г.
Придобива специалност "Вътрешни болести" 2002 г. и "Обща медицина" през 2019 г.
Магистър по "здравен мениджмънт.
Председател на Контролната комисия на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари.
Общопрактикуващ лекар в 17-и ДКЦ в София.
Той е член на лигата "Лекарите, на които вярваме", на "24 Часа".
Още акценти от интервюто:
- По-добро здравеопазване може да се очаква само когато в него се инвестират повече средства и човешки ресурс
- Трябва да се прекрати "девалвацията" на лекарското съсловие
- Ще настояваме средствата за иновации да се увеличат, а продължаващото медицинско обучение да стане задължително
- Трябва да се мисли в посока целево регионално финансиране, за да бъде осигурено добро покритие в здравните грижи. Иначе до 5 г. ще останем без сестри, а до 10 г. - и без лекари
- Няма да отстъпя и крачка назад от извоюваното преди 6 г. средствата за медицински дейности да не може да бъдат прехвърляни в други пера в бюджета на НЗОК
- Д-р Брънзалов, поздравления за избирането ви за председател на Българския лекарски съюз. Вие сте отдаден на професията личен лекар. Казват, че личните лекари “не спят” - просто не остава време. Как съчетавате работата си с пациентите и ръководната длъжност?
- Старая се да балансирам. Пациентите са важни за мен, но постът, който заемам, носи огромна отговорност, изисква отдаденост и има много работа за вършене. Два мандата съвместявах работата на зам.-председател на БЛС с тази на личен лекар. Благодарение на отличния ми заместник в последните 6 г. пациентите не страдат от моето отсъствие. Сега, след като колегите ми гласуваха доверие да стана председател на БЛС, ще се постарая това да не се промени и пациентите ми да не усетят разликата. Ще ми е трудно, но не желая да прекъсвам практиката си - когато един лекар работи, той чувства пулса на системата, може да взима по-обективни решения, а не се налага някой да му разказва за проблемите. В работата на общопрактикуващия лекар се усещат всички проблеми в здравеопазването, които пациентът среща по пътя си на лечение. Но аз съм длъжен да оправдая гласуваното ми доверие от лекарите и работата в съюза със сигурност ще отнема немалка част от времето ми. Всеки, който е поискал среща с мен в съюза, е бил изслушан.
- Подобряването на заплащането на лекарския труд ли е най-важната ви задача като председател? Всъщност кои са основните ви цели занапред?
- Първостепенна задача са, естествено, преговорите с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Очакваме парламентът да гласува бюджета на НЗОК, за да започнем преговори както по текстовата част, така и по тази за цени и обеми. За съжаление, България е на последните места в Европа по пари за здраве, отделяни на глава от населението. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че няма да отстъпя и крачка назад от това, което е извоювано. Давам и конкретен пример: запазване на извоюваното преди 6 г. условие средствата за медицински дейности, разпределени по пера, да не може да бъдат прехвърляни в други пера в бюджета на НЗОК. Ще настояваме увеличението на бюджета на НЗОК, колкото и да е то, приоритетно да отива за цени на медицинските дейности, а не на обеми. Надявам се да има и увеличение на средствата за иновации в сектора. Ще бъдем безкомпромисни в съпротивата срещу всякакви опити парите за българските лекари и медицинските дейности да отиват в други пера (пример – биомаркерите и лекарствата). Делът на лекарствата в бюджета на НЗОК е много по-голям от средния в другите европейски страни.
- Получава ли българският пациент грижи, които отговарят на европейските и световните стандарти в здравеопазването?
- Медицинската услуга в България не се отличава от тази, която получават гражданите на другите европейски страни, където се заделят в пъти повече средства за този сектор. Няма нужда да ви давам примери. Тези статистики са публични.
- На церемонията по награждаването на “Лекар на годината” заявихте, че ви води гордостта от постигнатото от лекарите ни, техният несломим дух и жажда за знание. Ще предприеме ли нещо съюзът, за да поощри работещите в сектора? Как ще мотивирате хората да избират тази професия?
- При разговори с колеги от други държави ми прави впечатление, че в много страни има недоволство спрямо системата на здравеопазването. България не е изключение. На фона на средствата, които държавата дава за здравеопазване, българинът получава много добра здравна грижа. Системата не търпи резки промени.
Трябва да се мисли в посока целево, регионално финансиране, за да бъде осигурено добро покритие. За никого не е тайна, че има региони, в които заплащането е унизително и там лечебните заведения няма как да съществуват и да предлагат качествена услуга, а лекарите да получават достойни възнаграждения, ако водещ е пазарният принцип. Там държавата трябва да влезе в своята роля. Особено в икономически слабите региони. Иначе до 5 г. страната ни е застрашена да остане без медицински сестри, а до 10 г. - на много места и без лекари. Младите лекари искат да имат три неща – реализация, специализация и кариерно развитие. В момента реализацията представлява работа при заплащане, което е недостойно за огромните усилия, които човек полага, за да стане лекар. Но по-големият проблем са специализацията и кариерното развитие. Един млад човек може и да преглътне по-малкото заплащане, но специализирането е много сложно чисто административно. В момента наредбата за придобиване на специализация е като за държава, която има излишък от кадри в здравеопазването, а не като такава, която наистина има нужда от тях.
- Значи смятате, че пациентът у нас получава по-добра здравна грижа на фона на тази в много други държави?
- Скоро четох статистически данни, според които българският лекар е трети по достъпност в Европа. 100% съм сигурен, че нашият е най-достъпен в целия ЕС. Второ, трудът на лекаря е изключително евтин - време е той да бъде по-добре оценен. Трето, качеството е на високо ниво. Колкото и да е недоволно нашето население, това е факт. По-добро здравеопазване може да се очаква само когато в него се инвестират повече финансови средства и човешки ресурс. Когато има повече здравни специалисти. На доктора не трябва да му се налага да мисли за неща, различни от медицинската му дейност. Неотдавна имаше случай български гражданин в чужбина да е диагностициран с мозъчен тумор, но да получи час за операция след една година. Той се върна у нас и бе опериран след дни. Това не бива да се забравя. Кажете ми една европейска страна, в която, ако днес решите да посетите лекар, още същия ден може да го направите. Преди години дори имаше практика по вратите на приемните на личните лекари да им висят личните телефони. Някой да ми каже къде другаде се е видяло подобно безумие Това доведе до редица изкривявания – лекарите страдат от бърнаут синдром, масово затормозяване. Пречи им да си вършат работата пълноценно.
- Казвате, че лекарите са леснодостъпни. Това означава и слабо защитени. Според изследване на агенция “Тренд” всеки втори доктор у нас е бил жертва на насилие под дадена форма. На какво се дължи това? И може ли да се спре? Докога лекарите ни ще бъдат малтретирани?
- Обществото налага много по-високи изисквания към медиците, отколкото към всички останали хора, а и професии. Прието е, че докторът няма право на грешка. Проучване, което поръча БЛС, показа стряскащи данни: 73% от хората смятат до някаква степен, че лекарите са длъжни винаги да са на разположение и да реагират незабавно, а 72% - че са длъжни да предоставят незабавни решения на сложни проблеми.
Според данните 250 хил. души са били преки свидетели на физическа агресия към лекар. Никой лекар не отива на работа, за да вреди на пациент. Обществото трябва да запомни това. Трябва да се прекрати “девалвацията” на лекарското съсловие. Нямаме респект от обществото. Ако го имаме – българското общество ще бъде по-здраво. Не може докторът да мисли дали някой днес на работа ще го удари, и да работи без грешка. Проблемът е огромен и ние ще продължим усилията си в посока промяна на ситуацията. УС на БЛС работи усилено и ще продължи да работи за връщане на доверието лекар-пациент и за ограничаване на агресията срещу медиците чрез редица кампании и инициативи, всички те под шапката на Националната кампания на БЛС срещу насилието над медици #ПребориГнева. Съсловната организация подготви листовки за медиците съвместно с психолози от Центъра по психично здраве на ВМА със съвети как да действат при агресивни пациенти. Проведени бяха няколко безплатни обучения за справяне с агресивни пациенти. Имаме споразумение и с прокуратурата и продължаваме работата си в тази посока.
- Обмисляли ли сте да предложите промяна в закона например – нападение над медицинско лице да се наказва много по-строго? Хората трябва да имат страх от санкцията, за да не нападат просто ей така.
- Статистиката е плачевна. БЛС проведе един форум за насилието над лекарите. Стана ясно, че осъдените граждани, проявили насилие над медик, се броят на пръстите на едната ми ръка. А случаите са безкрайни. Преди години осигурихме червена линия, на която лекари директно да звънят при нужда. Предлагаме безплатна юридическа защита на колегите, подложени на насилие. Много от пострадалите избират да си мълчат. Държавата трябва да си влезе във функциите. Лекарското съсловие е част от националната сигурност.
- Еднакво ли е покритието в цялата страна относно здравната грижа?
- Не е едно и също. Аз самият често пътувам. Като лекар влизам в различни региони. Но лекарският съюз едва ли може да реши този проблем. Можем да помагаме с експертиза, но това е въпрос на държавна политика. Можем да мислим в посока поощрителни награди на лекарите, които се завръщат, за да практикуват по родните си места. Но това няма да доведе до обръщане на политиката. За много специалности дори в големите ни градове има сериозен дефицит на кадри.
- Ще се реши ли проблемът с липсата на здравни кадри, ако назначим лекари от други държави?
- Първо трябва да знаем дали чуждестранният лекар отговаря на българските образователни стандарти. А те са високи. Има процедури по приравняване на квалификацията. Няма да разрешим безразборен внос на лекари от трети страни, понеже в България не ни достигат. Това не е решение на проблема.
- Дълги години бяхте зам.-председател на БЛС. За този период кои са най-големите ви постижения?
- Постиженията са дело на целия ни екип. Най-голямото е, че успяхме да вкараме в Закона за бюджета на НЗОК да няма прехвърляне на парични средства от различните пера в системата за здравеопазването. Постигнахме по-добри финансови условия в извънболничната помощ. Работихме за намаляване на броя на хоспитализациите в страната. Ковид пандемията също бе предизвикателство - подпомогнахме семействата на колегите, които загубиха битката с COVID. Приемам мандатите си като заместник-председател на БЛС като успешни и се фокусирам върху бъдещите цели. Най-голямата в момента са преговорите с НЗОК. Ние няма да отстъпим от това да се работи за увеличение на цените и в никакъв случай за обемите, защото, когато Конституционният съд отмени лимитирането на дейността на лечебните заведения, обемите се вдигнаха и нещата придобиха други измерения. Ще работим за вдигане на цените. Няма да намесвам темата за лекарствата. България дава най-много пари за лекарства от целия ЕС.
