Или защо народът мечтае за автократ
Този път Хелоуин трябва да бъде отменен, тъй като почти се застъпва с парламентарните избори. Има сериозна опасност двете да се слеят в един и същ маскарад. Както е зачестил, този маскарад може да ни изяде не само Хелоуин, но и 3 март, и 24 май, и другите светли празници.
Защото според мъдрите глави и тези избори са предпоследни. И следващите, и по-следващите. Политическата ни система се е завъртяла в омагьосан кръг, което говорело, че вече е изчерпала възможностите си и трябвало я да се реформира, я тотално да се смени.
Но нали неотдавна пак същите мъдри глави съобщиха, че преходът приключи? В такъв случай системата е чисто нова. Тя би трябвало да е съвсем свежа и да пращи от млада енергия. Много по-логично според мен е обратното –
преходът към демократичното общество изобщо не е започвал
и затова старостта на системата принадлежи на старото общество, което неправилно наричаме комунизъм. Това е неговият алцхаймер. Не само, че не сме пристигнали на някакво ново място, но не сме и тръгвали натам, най-малкото защото още не знаем къде е това “натам”. Българските реформатори знаят само едно – старото “Стани да седна”. А столът е същият.
Тези дни прочетох един коментар от уважавания социолог Андрей Райчев, че преходът у нас се е случил по единтвения възможен начин – друго не ни е било дадено.
Добре, но защо тогава преходът в Чехия, Словакия, Унгария, Полша се случи по коренно различен, много по-добър начин? Значи имаше и други възможности.
Имаше и друг начин за приватизация, и за парична реформа, и друга данъчна система, и друга макроикономика, и друга избирателна система. А изборът какво да приложим бе направен от конкретни хора, някои даже ги застреляха. А щом ги застреляха, значи преценката им не е била безупречна.
Но ако г-н Райчев е прав и друго не ни бе дадено,
значи не е имало никакъв преход – имало е промени по заповед отгоре, тоест продължение на същото. Едни станаха, други седнаха, но системата не мръдна, защото народът отдолу не получи никакво право да избира. Ето на - сега Молдова прави референдум за влизане в ЕС. А ние? С какво сме по-лоши от молдовците?
В Полша например нещата се случиха от долу на горе – първо работниците се разбунтуваха, а след това и интелектуалците, възникна профсъюзът “Солидарност”, а от него и едноименната опозиционна партия, целият народ отказа да изпълнява и да се подчинява, докато накрая елитът клекна и каза – на ви властта, правете каквото знаете. И едва тогава започна полският преход към капитализъм и демокрация.
У нас стана обратното – елитът реши, че повече така не му се живее, и запретна ръкави да промени нещата без никакъв сериозен натиск отдолу. Натискът беше отгоре, защото така му наредиха от Москва. Казаха му да граби и да забогатява – и той се подчини. Така че Райчев може и да е прав, като няма други указания, няма и друга възможност за преход. Но и истински преход нямаше.
В политическите науки
това се нарича “революция отгоре”
Например руският цар Петър Първи обиколил Европата, върнал се и заповядал на болярите да си обръснат брадите, да изхвърлят въшлясалите кафтани и да се изтипосат в тренчове и рединготи. После реформирал институциите, наредил да се строят модерни за епохата си металургии, в които обаче изпратил да работят крепостни селяни. С други думи – модернизирал феодализма.
По време на перестройката съветският историк Натан Ейделман публикува в списанието “Наука и жизнь” монография с такова название – “Революция сверху”. В нея той направи доста аргументирана аналогия между реформите на Петър Първи и сталинските реформи, наречени “комунизъм”. И в двата случая имаме предприятия с модерни машини, но крепостническите производствени отношения се запазват и дори засилват – значи това е модернизация на феодализма. Промени има, но по заповед отгоре и под външно влияние. От долу – нищо.
Затова съветският комунизъм според Ейделман всъщност е поредната модернизация на феодализма, така характерна за руската история. Това е преход от настоящето към предишното, тъй като настоящето е пълен хаос.
България е единствената бивша соцдържава, която буквално имитира руския т. нар. преход - и паричната реформа, и приватизацията, и идеологическия неолиберализъм. Следователно ако под “преход” разбираме революция от долу на горе като в Полша, то той още не е започнал. Но ако разбираме реформи от горе на долу - той наистина завърши. Елитът
успя да приватизира държавата и сега си посяга един на друг в канчето,
поради което настъпиха смутни времена.
След 10 ноември България се трансформира радикално, това не може да се отрече. Но къде стигна? Да го наречем капитализъм - ами не съвсем. Собствеността изобщо не е свещена, тя пред очите ни се отнема с насилие, измами и законов произвол. Буржоазна демокрация? Едва ли, никой не пита избирателя за нищо, а и той вече губи интерес. Значи сме в упадъка на модернизирания феодализъм, наречен погрешно комунизъм. Сега системата е в хаос, но ще се стегне, когато се появи нов автократ.
Това и очаква българинът - или здрава ръка, или истинска демокрация. По средата вече става нетърпимо.
