- Ако вие имате проблем да възпитате и да се разбирате с едно-две деца - вашите собствени, представяте ли си как се чувства преподавателят с 30 чужди?
- Оценката за поведение просто ще онагледи това, което всички знаем и виждаме, но няма да реши проблема, казва съоснователката на "Академия за родители"
- Г-жо Станулова, скъсана ли е връзката родители - учители, знаят ли семействата какво е истинското лице на децата им в клас?
- Много ми се иска родителите и учителите да са по-сближени. Непрекъснато ни звънят училища, които искат съдействие да проведем лекция по някоя важна тема, като например агресия, защото родителите отказват да чуят това, което учителите и училищните психолози им казват. Едновременно с това родителите също търсят решение на дадени казуси извън училището, защото не вярват, че там ще получат адекватна подкрепа. Всичко това говори за нарушено доверие между двете страни.
- “Академия за родители” за 10 години е стигнала до над 50 000 семейства, какви са впечатленията ви - умеят ли българските родители да укротят емоциите на децата си, кога се стига до прояви на агресия в училище?
- Това, което виждаме през последните 10 години, е, че ние като родители имаме много какво да учим за собствените си емоции, емоционалната интелигетност, справянето със стрес и тревожност и дори за грижата за себе си. И след като ние като родители имаме още какво да учим, е съвсем естествено, че и децата ни не виждат най-добрите модели на поведение по тези въпроси.
Но изключително много ни радва, че все повече родители си дават сметка за това. Те търсят повече информация, ходят по събития, четат книги, срещат се със специалисти и цялостно се опитват да бъдат по-добри родители и да се справят по-добре с родителската си роля.
- А проблем ли е свръхпротектирането на децата у дома, създават ли си компенсаторен механизъм да се налагат, когато отидат при съучениците си?
- Когато едно дете не се чувства чуто, прието и разбрано такова, каквото е, когато родителите не са поставили разумни граници и възпитание от самото начало, когато не са го насърчили да има домашни задължения, да изгради умения и да е самостоятелно, е нормално и очаквано тези неща да излизат наяве извън семейството - в училището и на улицата.
- Колко да сме приятели с децата си и кога трябва да дойде твърдото поставяне на граници и научаването, че все пак има авторитети?
- Ролята ни на родители не е да бъдем приятели на децата си. Ние сме техният пример и трябва да си даваме сметка, че те ще копират и ще възприемат за нормално всичко, което ние правим (а не това, което казваме). Границите се поставят от много ранна възраст, неслучайно в целия свят се говори за първите седем години.
Когато едно дете тръгне на училище, то отдавна е трябвало да се научи да се съобразява с граници, да спазва общоприети правила, да изразява емоциите си и да отстоява себе си.
- Какво може да направи един родител в тийнейджърската възраст, когато често му се струва, че някой е “сменил” детето му, а пък самото то се чувства вечно неразбрано?
- Тийнейджърството е много важен период от развитието на детето. Това е моментът на бунта, в който детето не иска вече просто да слуша родителите си, а иска да открие себе си, да тества граници и да стане независим човек. Да, за нас е много неприятен момент, че детето ни отхвърля и че се държи по неприемлив за нас начин. Но е важно то
да знае, че ние винаги ще сме там, за да може дори и когато е допуснало огромни грешки, да потърси опора в семейството си
Това е моментът, в който ние като родители трябва да се научим да “пуснем” детето си и да приемем, че то е отделен човек и скоро ще се отдели и от семейството. А за целта, преди да стане тийнейджър, вече трябва да сме го възпитали, да сме изградили редица умения за справяне с живота, включително и така важната емоционална интелигентност.
- Добра идея ли е да се въведе час по възпитание в училище?
- Вярвам, че възпитанието е основна функция на родителите, която те трябва да вършат у дома. Напълно разбираме, че училищата се сблъскват с липсата на възпитание при някои деца и имат трудности как да се справят. Но ако просто прехвърлим тази отговорност на училището, едва ли ще решим напълно проблема. Трябва да подкрепяме родителите, за да могат те да се справят все по-добре с това. Трябва да подкрепяме и учителите, за да могат и те да се справят с различните предизвикателства. И това ще работи най-добре, когато училището и родителите намерят начин да работят заедно за самото дете - без да се обвиняват взаимно, а рамо до рамо да се изправят пред възникнали предизвикателства.
- Редно ли е да възлагаме на учителите тази роля, те възприемат ли се и като възпитатели?
- Учителите са прекалено натоварени покрай процеса на преподаване и цялата администрация и документация, с които са заобиколени. Със сигурност големите класове също не правят живота им лесен. Ако вие имате проблем да възпитате и да се разбирате с едно-две деца - вашите собствени, представяте ли си как се чувства учителят с 30 чужди?
Можем да подкрепим учителите да си вършат работата по-добре, като ги
облекчим административно и ги обучим
как да се справят по-добре с различните възпитателни предизвикателства. Но не можем просто да очакваме, че те ще възпитават нашите деца.
- В някои училища сложиха пощенски кутии, в които децата да съобщават за проблеми със съучениците си - това работи ли?
- Прекрасно е да има различни механизми, в които децата да споделят мнението и притесненията си и да са активни участници в училищния живот. Но е също толкова важно те да бъдат чути и взети предвид. Така децата ще знаят, че има смисъл и че училището ще се намеси, когато има истински проблем, а няма той просто да се замете под килима.
- Трябва ли да има оценка за поведението на учениците, каквато идея парламентарните сили напоследък отново лансират?
- Учителите трябва да имат механизъм да помагат на деца с проблемна дисциплина - на тези, които пречат на учебния процес, не си пишат домашните или проявяват агресивно поведение. Не са изключение случаите, когато някое дете много мърда и пречи заради здравословно състояние. На никого няма да помогне, ако просто му се постави двойка по поведение - нито учебният процес ще се подобри, нито детето ще се промени от оценката, нито родителят ще намери решение. Важно е да се намери истинската причина за дадено поведение и да се адресира тя, за да се помогне на детето. Оценката просто ще онагледи това, което всички знаем и виждаме, но няма да реши проблема.
- Какво да се прави с децата, които системно нарушават дисциплината? Сега педагозите до голяма степен са с вързани ръце от правилниците, родители пък често са готови и на саморазправа с учител, позволил си да прави забележка на детето им.
- За да можем да помогнем на децата с проблеми с дисциплината, трябва да си дадем сметка, че не можем сами.
Ние, родителите, не успяваме да се справим сами. Училището не може само. Психолозите не могат сами. Но можем да се справим ЗАЕДНО. За тази цел е необходимо да има истинско доверие и подкрепа от всички страни. За съжаление, в момента доверието е изключително липсващо.
- Отживелица ли са регулярните родителски срещи на живо?
- Със сигурност вайбър и чат групите, както и различните технологични решения помогнаха на учителите да предоставят по-честа обратна връзка на родителите. Но все пак е важно да се познаваме на живо, да се срещаме и да обсъждаме заедно проблемите на детето/класа и да търсим най-добрите решения за детето.
Много е трудно това да се случва само дистанционно и онлайн. Особено когато става дума за изграждане на доверие между двете страни.
