Ликвидирането на лидера на "Хамас" е най-тежкият удар, насочен срещу организацията от създаването на движението до сега. Въпреки ликвидирането на редица други лидери основатели на движението "Хамас" едни след друг през годините, убийството на Синуар оставя празнина, която е трудна за запълване. "Обезглавянето" на движението в Газа ще остави своя отпечатък върху развитието на войната, съдбата на самото "Хамас" и вероятно ще предизвика по-широка регионална конфронтация между Иран и Израел. Защо?
- Синуар не беше обикновен лидер на "Хамас", а най-силният и специален след като отприщи „Потопа Ал-Акса" на 7 октомври миналата година. Този акт го превърна в символ на въоръжената война срещу Израел в историята на движението.
- Синуар е „архитектът на потопа" и човекът, който ръководи най-дългата подвеждаща Израел операция, която позволи разклащането на авторитета на държавата и на израелските разузнавателни служби и агенции.
- Той е лидерът, който се радва на несравнимо влияние сред силите на бригадите Al-Qassam, които водят битки в Газа.
- Символ е на задълбочаването на съюза с Иран, по-късно превърнато в споразумение, в което Техеран предостави на "Хамас" финансиране, въоръжение и обучение на бойците на тази терористична група.
- Синуар е първият лидер, който успя да усвои двете лидерски функции, политическата и военната, за да могат всичките решения да се вземат лично от него. Той се радваше на голяма подкрепа и популярност в Ивицата Газа.
Членовете на "Хамас" гледаха на Синуар като на харизматичен лидер със силен характер и качества. Убийството му представлява изключителен успех на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който обеща да преследва всички, свързани с „Потопа в Ал-Акса". С този акт Нетаняху добавя ново убийство към списъка си, най-известното от които бе това на на ливанския лидер на "Хизбула" Хасан Насрала.
Ликвидирането на Синуар доказва още веднъж, че въпросът със заложниците, държани от "Хамас", е от изключителна важност за израелското правителство. То вече е знак, че останалите лидери на "Хамас" в Газа са под натиск да влязат в преговори за освобождаването на заложниците. Живи от водачите на движението останаха само двама. Братът на Синуар - Мохамед и Изедин Хадад. Какво ще се случи, не може да се отговори еднозначно. Първо има предположения, че поради желанието за мъст, тези двама лидери няма да отстъпят и ще избият почти всички заложници. Причината за подобно решение е, че и тяхната съдба ще е същата като на другите лидери. Второ, възниква въпросът дали Нетаняху в момента е склонен да преговаря с политическите лидери на "Хамас" в Доха за предишни предложения за даване на коридор, през който да минат 168 от най-важните лидери и командири на "Хамас" да напуснат Газа към трета държава. Споменава се, че това може да е Судан. Речта на Нетаняху след убийството на Синуар обаче е показателна, че той е по-категоричен за продължаването на войната срещу останалите бойци и лидери в Газа. До окончателното ликвидиране на военната мощ на "Хамас", за да не може то повече да е заплаха за съществуването на държавата Израел.
Убийството на Синуар повдига въпроси относно продължаващата война в Газа и съдбата на заложниците. Не е изключено убийството му да предизвика необичайна вълна от самоубийствени атентати в различни държави, дори и в Европа.
След ликвидирането на Синуар ще бъде изключително трудно за всеки друг избран лидер, който поеме ръководството, да приеме прекратяване на огъня, особено ако споразумението трябва да бъде изградено в резултат на ударите на Израел в Газа. Това убийство идва след редица удари срещу движението, което загуби много свои лидери, най-известният от които беше Исмаил Хания, убит в Техеран.
Ликвидирането на Синуар идва в много труден момент за региона, тъй като Израел се готви да нанесе удар срещу Иран, което предвещава възможността за запалване на силна конфронтация на регионално ниво.
