Инклузивни ли са българските институции?
Забелязали ли сте, че напоследък по радиото едни млади дами с най-различни каузи взеха все по-често да използват думата “инклузивност”? Откъде дойде това ново заклинание?
Ето откъде. Тези дни “Нобелът” по икономика бе присъден на професорския триумвират Аджемоглу – Джонсън – Робинсън за тяхната “институционална теория”, която за първи път бе представена с епохалния труд “Защо нациите се провалят” (2012 г.). “Инклузивитетът” тръгна оттам. Не знам дали това е била целта, но фондациите го възприеха като друг термин за политиката на идентичностите. Не че няма нищо общо, но за друго иде реч.
Да се похваля, че още тогава си купих книгата от една книжарница в САЩ, препоръчах я на българския издател и тя излезе у нас през 2014 година. По-късно единият от авторите, Джеймс Робинсън, посети България и имах честта да взема от него интервю.
Книгата е увлекателна, поучителна и много актуална. Според мен всеки роден политик би трябвало да я прочете и после да го изпитат. Дай боже така да схване кои негови възгледи и действия водят нацията към възход и кои към провал.
С две думи – според тримата нобелисти
успешни са нациите с "инклузивни", тоест "включващи" институции
И обратното - държавите с “ексклузивни”, т.е. изключващи институции, гарантирано изостават, потъват в мизерия, граждански войни и накрая се разтварят в небитието. Това е подкрепено с много примери от историята и географията.
Така че пътят към успеха на България е “инклузивността”, т. е. включването на колкото се може повече хора във властта над икономиката, политиката, културата. И обратното – изключването на народните маси от участие в решенията води до провал.
Чрез включване ставаме като Дания. Чрез изключване – като Намибия.
Просто е. Както знаем, от Намибия е останало само името. Уви, в България очевидно преобладават изключващите институции. Да вземем икономиката - една сериозна част от населението не намира работа у нас и бяга в други държави. Според преброяването през 2022 г. точно 861 хиляди българи са живеели в чужбина, но без да се броят пътуващите сезонни работници. Точни числа няма, но спокойно можем да приемем, че 1 милион българи в работоспособна възраст се спасяват някъде навън, тъй като тук вътре те са изключени.
Освен това България е знаменита с най-изключващата или “екстрактивна”, т. е. “извличаща” данъчна система в Европа. По-дясно от нея няма. Измислена е така, че да бърка в джобовете на бедните и да дава на богатите. Вече четвърт век България е шампионът по неравенство в доходите за целия Европейски съюз. Освен че данъкът ни е плосък и на минималното възможно равнище, у нас няма необлагаем минимум, няма и облагане на големите наследства. Милиардер да си. Тъй като най-активните обикновени хора в чужбина, няма и кой да ти спретне една революция.
Чудите се защо толкова много се строи, а никой не живее в новите апартаменти? Много просто, когато инфлацията е над 10 на сто, а банките отпускат на богатите инвестиционен кредит при 2 на сто, много ясно, че ще вземат заеми и ще строят. Откъде обаче идват парите? От дребните вложители. Ето един великолепен пример за “екстрактивна” институция според понятийния апарат на Аджемоглу – Джонсън – Робинсън.
Разбира се, много по-чисто е направо да теглиш 150 милиона като Вълка, без да ги връщаш, но това, оказва се, нарушавало закона. И ако не слушаш, променят ти социалния статут,
от олинклузив на олексклузив
Друг мощен механизъм на извличането и изсмукването – огромна част от създадената у нас добавена стойност се извлича в чужбина, тъй като чужди компании владеят кажи-речи всяко доходоносно производство и услуга.
Това според тримата нобелисти са “екстрактивни” институции и те преобладават. Което лесно обяснява защо така драматично изоставаме в сравнение с другите бивши социалистически държави – Чехия, Полша, Румъния. Преди 35 години бяхме кажи-речи на едно равнище, а сега тези държави изчезват пред нас в далечината и вече се превръщат в точки.
Защо? Защото техните институции са криво-ляво включващи, а нашите са тотално изключващи.
А сега да преминем към политическите
институции, започвайки с най-важната от тях – изборите. Миналата година спорих във фейса с един политолог от старата школа. Няма да му кажа фамилията, но първото му име е Професор. Според него най-важното за една демокрация били институциите, изборите били на последно място.
Това са поражениета на научния комунизъм. Изборите в една демокрация са първата и най-важна институция, тя създава всички останали. Книгата на тримата нобелисти е на моя страна по въпроса, къде да ходи? Какви са нашите избори според вас – включващи или изключващи?
Щом вече гласуват само една трета от избирателите, явно са изключващи. Нищо чудно на предстоящите да останат една четвърт, а после и 10 на сто и така нататък до пълно зануляване. Това ще убеди ли политиците да се откажат най-сетне от изключващата партийнолистова система и да въведат включващата мажоритарна? Не ми се вярва. Каквото и да ви говорят по телевизиите, за тях ниската активност е направо джакпот.
Неотдавна проф. Михаил Константинов изчисли, че около 5 на сто от вота е купен. Значи, ако и активността падне до 5 на сто, политическата система ще стане перфектна.
Обидно е само това, че един глас вече струвал 600 лева,
а над 90 на сто от населението е изключено от тази ценна социална придобивка. Дори и в корупцията нямаме инклузивност, т. е. включване. Наказани са тъкмо тези, които уважават законите и наивно приемат, че купуването и продаването на гласове е престъпление, когато всъщност то е привилегия за малцина.
Не знам какво биха посъветвали тримата нови нобелисти, но според мен при днешното положение да продадеш гласа си, трябва да е инклузивно право на всеки. Ексклузивните търговци трябва да бъдат транссексуализирани, а партиите им – национализирани.
Вече ми омръзна да пиша, че българският народ е най-изключеният от политическите си права народ в Европа. Навсякъде в Европа резултатът от референдума през 2016 г. щеше да е задължителен – само у нас политиците го хвърлиха в кошчето и не сътвориха от кумова срама поне някаква смесена избирателна система като в Германия.
И на фона на този тотален ексклузивитет по радиото постоянно ни говорят за “инклузивност” – било на “предизвиканите”, било на “различните”, на децата с алцхаймер, сиамските тризнаци – за всички има специални програми, за всички има грантове и цели сутрешни блокове, но няма ни дума, ни вопъл за най-важния институт на инклузивността – този, който включва и нормалния българин в играта.
То е ясно, че малко опростявам нещата, но нали това ни е работата на журналистите - да обясним сложната материя с думи прости. В крайна сметка поуката от институционалната теория на Аджемоглу, Джонсън и Робинсън е точно тази. И резултатът е точно както го предвиждат – изчезваме дори като демография.
