Банките и големите вериги са подложени на хейт, сякаш още са валидни формулировките от времето на Иван Вазов за чорбаджиите и изедниците, казва финансистът
- Г-н Дацов, има ли някакво обяснение нарастващата тревожност сред българите от бедност – 48%, което е повече от останалите страни в ЕС.
- Мисля, че по-скоро причините се крият в цялостната обществена среда. Гледам западна телевизия, но ми прави впечатление, че почти никъде няма като нашите политически блокове рано сутрин. Програмите им са структурирани по различен начин, с друг тип новини. Вероятно не само тук лошата новина е на първо място, но когато денят ти започва с репортажи за убийства, катастрофи, кой какво направил на жена си и вечерта завършва с още от същото, човек много трудно може да не се депресира. Отделно средата е наситена с негативизъм и допускам, че някъде в този микс трябва да се търсят причините за тази нарастваща тревожност.
- Възможно ли е дупката в бюджета, пенсиите, които не покриват разходите за живот, да са сред факторите?
- Не мисля, пенсиите никога не са били толкова високи, преди разликата с издръжката на живота бе още по-голяма. Съотношението между пенсия и работна заплата доскоро бе 40 - 45%, в момента е 55 - 65%. При положение че социалноосигурителните плащания са 30%, нормално е съотношението между пенсия и заплата да е около 30%, но в момента то е два пъти по-високо и разликата се покрива от данъците на работещите. С други думи, това не може да е основание. Никоя група от населението в България никога не е получавала толкова високи доходи и разбира се, работещите са най-ощетени, защото бюджетът вместо да предлага качествени услуги, средствата отиват за заплати на чиновници и пенсии, като същевременно няма достатъчно за инвестиции, за проекти.
- Възможно ли е да търсим причините във факта, че както в цяла Европа, така и у нас индустрията върви надолу, инвестициите никога не са били толкова ниски.
- Съмнявам се, че българинът гледа в такава перспектива, при положение че заплатите нараснаха със 17 - 18%, имаме ниска безработица, всеки, който излезе на пазара, си намира работа. Не мисля, че това би могло да провокира някаква несигурност или тревожност. По-скоро има отношение към всеобщото усещане за несправедливост, че изборите се купуват, но на едни сигнали се реагира, на други – не, че един ще бъде осъден, друг – не, и други подобни събития, които правят света около нас толкова мрачен и черен. Не обвинявам никого, но в обществената среда рядко може да се появи добра новина, примерно за някой отбор по математика, спечелил състезание или нещо подобно.
- В „24 часа" непрекъснато разказваме историите на достойни българи, на отличници, на спечелили състезания.
- Замислете се какви са обществените нагласи, примерно за банките – те работят усилено и създават една много добра бизнес среда, но непрекъснато са критикувани, че са печалбари, изедници и т.н. Същото е и с големите вериги, които осигуряват чудесни условия за съхранение на стоките, да си спомним кварталните магазини, когато се чудехме какво всъщност купуваме. За разлика от тях веригите осигуряват заетост, инвестиции, развиват редица социални програми и въпреки това са подложени на невероятен хейт. Сякаш още са валидни формулировките от времето на Иван Вазов за чорбаджиите изедници и т.н.
- Има ли нещо в икономиката, което би могло да притеснява обществото?
- Икономиката е инерционна система, средата може да се влоши с висока скорост, но не мисля, че българинът гледа чак толкова напред, по-скоро ми се струва, че хората масово живеят с хоризонт „три дни напред" и така се чувстват комфортно. Да, от икономическа гледна точка ситуацията се влошава и сме изправени пред все повече предизвикателства, но не мисля, че хората масово се замислят за всичко това. Имат ръст на доходите, живеят по-добре, нямат кой знае колко причини за дълбок анализ за бъдещето.
- Вероятно във всичко това се намесва и прочутият ни рефлекс, че винаги сме зле и при анкетиране е почти сигурно, че мнозинството точно така ще отговори.
- Това сякаш не се е променило от времената на „Мамино детенце" и „Под игото".
- Какви според Вас са предизвикателствата пред икономиката в момента?
- Много са. У нас се случва това, което става в ЕС, само че много по крайно. Прегряването на пазара на труда през последните три години подкопава производителността на труда и в резултат конкурентоспособността намалява. Основни пера в бюджета са дебалансирани, връщането му в нормална позиция ще изисква дълбоки реформи и непопулярни мерки. Но с оглед на политическата ситуация прогнозирам, че те ще се отлагат максимално дълго. Проблемите са много тежки и ще са необходими поне 2 - 3 години, за да се стабилизира, но ако продължава тази политическа нестабилност, никой няма да се ангажира със сериозни реформи, защото ще бъде „задраскан". Затова, ако някой продължава да обещава, че ще увеличава доходите, добре е да бъде питан как ще го направи – дефицитът е на тавана, тоест това трябва да стане чрез повишаване на данъците. Надявам се обществото да придобие в един момент култура на преценката и усещане кои обещания са реалистични и кои не. На този фон това, което се случва в Германия и останалите големи икономики в ЕС, ще продължи да създава проблеми на индустрията ни и да удря по износа. На всичко това у нас се „реагира" с огромно нарастване на бюрокрацията.
- Какви са аргументите Ви?
- Има много изследвания по въпроса, но това се вижда с просто око – всеки може да прецени колко средства и време прекарва, за да обслужва държавната администрация. Часовете, необходими на един бизнесмен и гражданин, не само че не намаляват, а се увеличават, тоест необходим е red tape (съкращаване на ненужните бюрократични режими и правила – бел. ред.) навсякъде.
Към това се прибавя фактът, че усещането на обществото за справедливост в съдебната система е дълбоко накърнено. Едно от основните правила на демокрацията е, че тези недъзи трябва да са малко по-прикрити, не може непрекъснато да ни се демонстрира, че от хората абсолютно нищо не зависи.
