След решение на Съда на ЕС много от съдилищата не присъждат на спечелилата страна разноските, които е направила, казва зам.-председателят на Висшия адвокатски съвет
И още акценти в интервюто:
Особени представители се назначават по делата на "Топлофикация", банки, фирми за бързи кредити. Годишно - по 5000 случая, което са 5000 съдби
Стигна се до възнаграждения от 10 лв. за заповедно производство и до решение, в което трудът на адвоката се изчисляваше на база 4-5 лв. на час. Това поведение на някои съдии е абсолютно неразбираемо
Не се отчита колко време адвокатът седи пред залата и хаби професионално време, докато дойде делото му
В 51-ото народно събрание процесът по приемане на закона започва отначало
- Адвокат Гигова, защо Висшият адвокатски съвет и адвокатските съвети толкова остро реагираха срещу ветото на президента върху Закона за адвокатурата в частта за особения представител? От становищата ви стана ясно, че делата с особен представител са под 1%?
- Защото ветото е неправилно и почива на неразбиране какво представлява “особеният представител”, в кои случаи се допуска и защо нито адвокатът, нито неговото възнаграждение може да се определя от съда, който решава спора.
Обстоятелството, че само в около 1% от делата се назначава особен представител, което е около 5000 случая годишно, не е основание проблемът да бъде подминат с лека ръка. 5000 случая означава 5000 съдби. И за един човек да ставаше въпрос, пак щеше да бъде важен, защото всеки има право на защита от професионално подготвен и независим от съда адвокат.
- Кой може да е особен представител по дело и какви са възнагражденията към момента?
- Особен представител може да е само адвокат. Обичайно се назначава на лице, което не е намерено на адреса за връчване на призовки и съобщения от съда и понеже не знае, че го съдят, няма как да защити правата си, като сам си намери и избере адвокат.
Най-често хората отсъстват от адреса, когато заминат да работят в чужбина или са във ваканция. Това е най-неподходящият момент да им се връчват съобщения по дела, но се случва в живота. За да не останат без защита, съдът прави преценката дали да имат особен представител, но само адвокатският съвет определя адвоката, който да я осъществи.
Най-често особен представител има по делата на доставчиците на комунални услуги като “Топлофикация”, електроразпределителните дружества, банки, фирми за бързи кредити и др. Случва се да се назначи и по брачни дела, когато ответникът е чужденец, който е заминал, и няма как да бъде намерен, така че ищецът не може да се разведе, или по делби, по които не могат да се поделят многобройните наследници, и по много други.
Възнагражденията на особените представители се определяха до януари тази година в минимален размер на до една втора от минималното адвокатско възнаграждение по наредбата, издадена от Висшия адвокатски съвет за минималните възнаграждения.
След решението на Съда на Европейския съюз (СЕС), с което се прие, че тя принципно ограничава конкуренцията на адвокатските услуги, съдилищата започнаха да определят възнаграждения неколкократно по-ниски от половината на минималните.
Естествено, адвокатите реагираха, защото никой не е длъжен да работи принудително, и започнаха масови откази да бъдат определяни за особени представители. Така че адвокатските съвети се оказаха в невъзможност да определят адвокат по конкретно дело и да го посочат на съда.
Ефектът е, че делата се забавят, и не стига, че правосъдието по принцип е бавно, но и въобще не може да започне делото, защото без особен представител няма кой да представлява ответника и няма как ищецът да извърши никакво процесуално действие.
- Ако адвокатските съвети определят особените представители, няма ли да бъдат посочвани едни и същи?
- И сега конкретният адвокат, който да защитава интересите на отсъстващия, се назначава от адвокатските съвети, защото те са местни органи на адвокатурата, каквито са адвокатските колегии, в които пък членуват адвокатите. Адвокатски колегии има към всеки окръжен съд, затова адвокатските съвети определят адвокатите, които да бъдат особени представители и пред окръжните, и пред районните съдилища. Адвокатските съвети стоят най-близо до съдилищата, които гледат делата, по които е необходим особен представител, но са и най-близо до адвокатите, които определят за особени представители.
Те познават спецификата, квалификацията и специализацията на адвокатите и могат да преценят кой е най-подходящият за делото. Едва ли някой би искал да бъде защитаван от наказателен адвокат по брачно дело или обратното.
За да няма съмнение, че изборът е безпристрастен, особено в големите колегии с хиляди адвокати, те се избират от база данни, подредени по тяхната специализация и натовареност. По всяко дело - на случаен принцип, така както се избират и съдиите.
При прилагане на случайния принцип няма как да се нарушава конкуренцията по какъвто и да било начин и не може да има съмнение за влияния и близост с ръководствата на адвокатските съвети.
Съмненията за зависимости са винаги по-малки, когато колективен орган, какъвто е адвокатският съвет, определя адвоката, отколкото съдията, който най-често е един. И ако някой твърди, че има корупционен риск, когато особените представители се определят от адвокатските съвети, с още по-голяма сила трябва да важи за съда, което, разбирате, е нелепо. Съдът следва да е безпристрастен и еднакво отдалечен. Съдията не може да определя нито адвоката, който да представлява отсъстващата страна, нито възнаграждението му.
Ако определи неподходящ адвокат, с оглед на квалификацията му, само защото се е съгласил на ниско възнаграждение, ще ощети сериозно интереса на отсъстващото лице, което точно защото го няма, не може да си избере адвокат. Ако определи висококвалифициран адвокат, с високо възнаграждение, ще затрудни защитата на ищеца, който трябва да внесе депозит за възнаграждението за особения представител.
Затова съдът трябва да е вън от тези отношения, защото иначе пререшава спора само с избора на адвоката и неговото възнаграждение.
- Ако местните съвети определят възнагражденията, няма ли да станат много високи? Заплащането ли е ябълката на раздора?
- Няма как да стане. Адвокатските съвети се състоят само от адвокати, които са професионални участници в съдебните производства и много добре знаят какво представлява работата на адвоката в тях. Много добре знаят по всяко дело какви и колко усилия се полагат от адвоката обичайно, за разлика от съда, който не знае просто защото не е адвокат.
Дейността на съдията е изцяло обезпечена от държавата - помещения, зали, компютри, секретари, деловодители и помощници и пр. Дейността на адвоката е изцяло за негова сметка и голяма част от работата му остава невидима за съда.
Съдът не отчита дори простото обстоятелство колко време адвокатът седи пред залата и хаби професионално време, докато дойде ред на неговото дело, просто защото съдът се е забавил.
Няма как адвокатските съвети да определят прекалено високи възнаграждения и поради друга причина. И ищецът, и ответникът обичайно се защитават от адвокати и никой адвокатски съвет няма да си позволи да навреди на страната, която се представлява от свободно избран адвокат, за сметка на страната, която се представлява от посочен от адвокатския съвет особен представител. Така е, защото всички сме адвокати и имаме различна процесуална роля - веднъж сме адвокат на ищеца, веднъж на ответника, включително и като особен представител.
В самия проект е предвидена възможност за защита при “високо” възнаграждение. Ако то се струва високо на ищеца, той може да възрази и съдът да го намали. Право обаче на конкретния адвокат, който е определен за особен представител, е да реши дали да поеме делото при намаленото от съда възнаграждение, или не.
Въобще подходът в законопроекта е твърде балансиран и създава гаранция както за ищеца, така и за особения представител, който не може да бъде принуден да работи при възнаграждение, с което не е съгласен, защото принудителен труд няма. Крайното решение обаче винаги е на съда. Очевидно при този балансиран законодателен подход ябълката на раздора не са възнагражденията, а дали на българските граждани ще бъде предоставена адекватна защита от адвокат, който има подходящите знания и квалификация за нея, защото отсъстващите граждани няма как сами да си изберат адвокат, който да ги защитава.
Вярвам, че никой не иска да бъде защитаван от адвокат, избран от съда и то по критерий “най-ниско възнаграждение”. Мисля, че най-важното за правосъдието е съдът да е безпристрастен и справедлив, а защитата на правата - адекватна.
Адекватна е, когато се осъществява от подходящия адвокат за делото с оглед на неговия опит, знания, квалификация и подобаващо възнаграждение.
- От началото на годината наредбата за минималните адвокатски възнаграждения не е задължителна за съда след решение на СЕС. Оплаквате се, че съдилищата определят прекомерно ниско заплащане, което не отговарят на труда на адвоката. Посочете пример за прекомерно ниско възнаграждение?
- След решението на СЕС от януари масово съдилищата не присъждат на спечелилата делото страна разноските, които тя е направила, за да заплати възнаграждението на адвоката си.
Стигна се дотам, че възнагражденията бяха неколкократно намалявани, като например, ако си заплатил на адвоката си 5000 лв., съдът да присъди 500 или 1000 лв. Стигна се и до възнаграждения от 10 лв. за заповедно производство и съдебно решение, в които трудът на адвоката се изчисляваше на база часовата ставка при минималната работна заплата - 4-5 лв. на час. Това поведение на някои съдии е абсолютно неразбираемо, защото отговорността за разноски на страната, която е загубила делото, е отговорност заради това, че неоснователно е предизвикала правен спор. Изправната страна, която е спечелила делото, от своя страна е направила разноски, включително да плати на адвокат да я защитава. Не може съдът с многократно намаляване на разноските за адвокат “да наказва” изправната страна за сметка на неизправната с мотива, че изправната е платила много на адвоката си.
Дори да е платила много, е платила, за да я защитават, и тя е “правата”, а не неправата страна, и тъкмо адвокатът, на когото е платила, ѝ е спечелил делото. И в правото е като в живота - всеки иска най-доброто. Ако неизправната страна не беше предизвикала правния спор, нямаше да ѝ се налага да заплаща разноски.
Вярно е, че трябва да има предвидимост и баланс и в отговорността за разноски. Затова именно законодателят е предвидил срещу претендираните разноски да се правят възражения, но само за прекомерност. Прекомерност е онова, което е извън нормалното, извън обичайното, и то неколкократно. Законопроектът предвиждаше разумни механизми и за възраженията, и за намаляване на отговорността за разноски, но и върху тези текстове беше наложено вето.
- Парламентът така и не стигна до ветото на президента. Може ли в 51-ото НС законът да претърпи промени?
- В 51-ото народно събрание процесът по приемане на закона започва отначало. Първо трябва да бъде изготвен законопроект, след това предложен от депутати, приет на две четения и ако върху закона няма поредно вето - обнародван в “Държавен вестник”. Кога и как ще стане това, можем само да гадаем. Докато се конституират самото Народно събрание и комисиите, ще мина време. Дотогава очевидно практиката ще е такава - разноските за адвокат ще се намаляват неколкократно, независимо дали това касае възстановяване на разноските на изправната страна или размера на възнагражденията за особения представител.
- С промените, които не влязоха в сила, падна дългогодишната забрана адвокатите да се рекламират. Имат ли нужда адвокатите от реклама?
- Въпросът за рекламата на адвокатите стои на дневен ред от няколко години и винаги е бил спорен. Срещу нашата държава обаче има наказателна процедура от Европейския съюз заради забраната в действащия Закон за адвокатурата адвокатите да рекламират дейността си. Поради, което няма как и забраната за реклама на адвокатите да не отпадне, независимо кога ще стане. Наложеното вето обаче ще забави и това. Дали адвокатите имат нужда от реклама е без значение, въпросът е, че обществото има нужда от информация кой адвокат какви услуги и на каква цена предлага, за да може всеки да направи своя информиран избор относно адвоката. Най-важното обаче е рекламата да не въвежда в заблуждение потребителите. Рекламата трябва на първо място да бъде почтена, защото почтеността стои в основата на нашата професия.
- В приетите, но не влезли в сила промени в Закона за адвокатурата беше предвидено, че ще има нова наредба, която ще съдържа критерии за определяне на възнаграждението. Тя ще се издава от министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет. Трябваше да стане до 6 месеца от влизането на закона за в сила. Готови ли сте вече с критериите?
- След приемането на проекта на закона на две четения и преди ветото на президента, беше създадена работна група във Висшия адвокатски съвет, която да изготви проект на наредбата, която от своя страна да бъде предложена на вниманието на министъра на правосъдието. Конкретни текстове не са обсъждани, защото бързо стана ясно, че закон няма да има.
Принципите и критериите, върху които следваше да бъде изградена наредбата, съобразно вида на делата и въобще случаите, при които хората се обръщат към адвокат, бяха многократно обсъждани и продължават да се обсъждат в средите на адвокатурата.
Критериите няма как да бъдат по-различни от това, което съществува в други правни системи, от които ние сме заимствали уредбата си - Франция, Италия, Испания. Критериите изхождат и от това, което съдебната практика към настоящия момент е изградила у нас - фактическа и правна сложност на делото, защитавания интерес, продължителност на производството, опит, квалификация и специализация на адвокатите и пр.
- Според вас колко трябва да е минималният размер на възнаграждението?
- Колко и какво възнаграждение ще бъде уговорено между адвоката и клиента, е изцяло въпрос на техни лични договорни отношения, тъй като договорът с адвоката се сключва винаги с оглед личността на адвоката и всеки иска да получи най-добрата защита.
Възнаграждението, което се договаря между адвоката и клиента, не може да бъде предмет на регулация. Очевидно, че след решението на СЕС от януари минимален размер на адвокатски възнаграждения не може да има.
Може да има уредени нормативно ориентировъчни, примерни правила, критерии и пр. При всички случаи обаче трябва да има минимален стандарт на отговорността за разноски, за да може правосъдието да бъде предвидимо.
Затова в проекта се предвиждаше наредбата, която да се приема от Министъра на правосъдието да бъде наредба за критериите при определяне на адвокатско възнаграждение при липса на договор. Мисля, че наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, независимо, че не е задължителна, е добър ориентир и към днешна дата при определяне отговорността за разноски. Това е мое лично мнение, защото не може до януари да се прилага именно тя, а сега, изведнъж, да се окаже, че е изцяло неприложима. Дори да не е задължителна, това бяха и са обичайните възнаграждения, които се присъждаха от съдилищата. И да не забравяме, че разноски се присъждат от съда, само когато действително са платени, а не когато само са уговорени. А щом действително са платени, няма логика спечелилата делото страна да не бъде справедливо обезщетена за това, че ги е направила.
- Преди месеци по искане на Висшия адвокатски съвет Конституционният съд отмени текстове за медиацията, които гласяха, че при някои спорове тя е задължителна? Как бихте оборили едно твърдение, че проблемът пак е бил заплащането, тоест за едно дело, което се точи с години, се плаща един хонорар, а за дело, което се решава в рамките на една среща с медиатор - друг?
- Тезата на Висшия адвокатски съвет е много проста. Нищо в медиацията не може да е задължително, защото медиацията е алтернативата на съдебните производства. И медиацията, и арбитража са въпрос на свободен избор на страните да решат извънсъдебно спора си. Когато обаче съгласие няма и страната се е обърнала към съда, съдът е длъжен да даде правосъдие така както е поискано и за това, за което е поискано.
Правосъдието е основна функция на държавата и държавата не може да абдикира от тази си функция, задължавайки страните по вече възникнал правен спор да правят срещи с медиатор и да обсъждат въпроси, които имат отношение към вече отнесения към съда правен спор.
Това е не само противоконституционно, защото ограничава достъпът до съд, но е и противоестествено да задължаваш някой, ако щете, да се види с ответната страна, с която не иска да има нищо общо освен общуване в рамките на съдебно производство.
Очевидно е, че свеждането на въпроса за задължителната медиацията и възражението на адвокатурата срещу нея единствено до заплащането показва дълбоко непознаване и на психологията на нашия народ. Заради недоверието в правосъдието хората правят многократни опити, преди да отнесат въпроса до съда, да се споразумеят, с или без посредничеството на адвокати или медиатори. И само ако няма друг начин, отнасят спора до съд, защото никой не иска години наред да влага и средства и емоции, ако доброволното уреждане на спора е било възможно. И още нещо - адвокатурата не е срещу медиацията, която в своя доброволен и истински вид е работещ извънсъдебен способ за разрешаване на спорове, защото най-добрите медиатори са всъщност адвокатите, независимо дали са придобили квалификация на медиатор, или просто добронамерено съветват клиента си, защото адвокатът е медиатор по занятие. Просто такава е природата на работата на адвоката - да съветва, помирява и да защитава.
