Лондон, Москва, Ватиканът, Букурещ, Санкт Петербург съхраняват книжнината ни
Къде са най-ценните старобългарски книги? Отговорът е по-скоро тъжен. Огромната част от тях не се съхраняват или пазят в България, а в чужбина. Ето един кратичък списък.
Ватикански палимпсест – най-старият ръкопис на кирилица в света. Открит от доц. Трендафил Кръстанов през 1982 г. Намира се във Ватиканската апостолическа библиотека.
“Лондонско евангелие” – коректното име е Четвероевангелие на цар Иван Александър. Заради изключителната си художествена стойност го наричат “Светия граал” на българската книжнина. Намира се в Британската библиотека в Лондон.
Видинско евангелие - това също е прекрасен ръкопис, създаден във Видин по волята на митрополит Даниил, най-вероятно за ежедневните религиозни потребности на цар Иван Срацимир. Съхранява се в Британската библиотека в Лондон. През 2007 г. Видинското евангелие бе представено като написано на “македонски църковнославянски език”, което предизвика скандал, който вече никой не помни.
Ето и други блестящи паметници и места, където се намират:
Хилендарски листове – в Одеса. Рилски глаголически листове– в Санкт Петербург. Клоцов сборник – в музея в Тренто, Италия. Супрасълски сборник – той е разделен на три части и се съхранява в Любляна, Санкт Петербург и Варшава. Петербургски октоих – това е късно глаголически български паметник. Намира се в Санкт Петербург. Псалтир на Димитър – пази се в манастира “Света Екатерина” на Синайския полуостров (Египет). Боянски палимпсест – в Москва.
Асеманиево евангелие – съхранява се във Ватикана. Охридски глаголически листове – в Одеса. Мариинско евангелие – в Москва и Виена. Добромирово евангелие и Зографско евангелие – в Санкт Петербург. Болонски псалтир – от времето на цар Иван Асен Втори, пази се в Болонския университет. Погодински псалтир и Томичов псалтир в Москва. Манасиева хроника – от нея има пет преписа на старобългарски език във Ватикана, Букурещ, Москва, Санкт Петербург и Хилендарския манастир.
Защо ви посочвам тези факти? Защото заради историческите катаклизми огромната част от великата старобългарска книжнина е унищожена, а малките книжни отломки от нея са съхранени, често като по чудо, основно и най-вече в чужбина. По този начин те все пак са достигнали до нас (за това трябва да сме благодарни), но са имали и участта да се пазят в страни, в които или няма голям интерес към тях, или в страни, в които дълго са определяни не като старобългарски, а като “църковнославянски”.
На традиционния въпрос защо не си ги поискаме, има два отговора. Първият е, защото когато става дума за писмени паметници, това юридически е почти невъзможно. Вторият е, защото не сме гърци. От тях може само да се поучим що е то борба за културно-историческо наследство.
