След обяд и след преговори човек трябва да става от масата леко гладен
Измина половината от предизборната кампания, а основните политически сили се държат така, сякаш са в началото на този катастрофален изборен маратон, а позициите им карат политическите анализатори да прогнозират и нови избори напролет.
Самата кампания, независимо че протича по-"обрано", с по-малко скандали и взаимни нападки, продължава да бъде все така непримирима и категорична по отношение на евентуалните бъдещи партньори в управлението и ултимативните изисквания към тях.
В известен смисъл непрекъснато задаваният въпрос „с кого бихте се коалирали и с кого никога" донейде стана излишен след изборите за 49-ия парламент през април миналата година, когато въпреки клетвите и обещанията се сглоби кабинетът „Денков". Тогава писах, че оттук насетне всичко е възможно. Та когато ГЕРБ отговарят по студиата, че с решение на техния конгрес взаимодействие с ДПС и БСП не може да има, когато ПП-ДБ ви уверяват „никога с Пеевски", а столетницата – „никога с ГЕРБ", имайте едно наум. А ИТН са като ветропоказател в окото на торнадо.
Иван Костов е прав – има няколко варианта за съставяне на правителство, може да е трипартийно, дори двупартийно в зависимост от крайните резултати. Но времето е динамично, политическият пейзаж се променя за минути, дори секунди от гледна точка на историческото време. Нито ДПС, нито БСП са тези отпреди само година. Ако левицата поеме по социалдемократическата пътека, защо да не стане приемлива за Борисов, който прие един Калфин и то като вицепремиер в кабинета си и който основно изнесе пенсионната реформа, например? И не е ли възможен дори вариантът от 2014 година с коалиция на малцинството от 2 партии (ГЕРБ-РБ) плюс 1 или 2 подкрепящи? Същото важи и за левицата. Нима по време на пълен блокаж в парламента тъкмо най-яростният враг на ГЕРВ – Корнелия Нинова – не предложи Вежди Рашидов за председател на НС?
И тъй като тръгнахме да черпим опит от миналото да припомня едно полезно, но забравено от новите политици правило: в моменти на взаимоизключващи се позиции, недоверие и тяснопартийни интереси, на масата на преговорите се сяда без предварителни условия. И обективно погледнато само това вече дава известно предимство на втория, а може би и на третия, в зависимост от резултатите.
И като сме тръгнали със съветите – още три простички истини:
В политиката сте не, за да се харесвате, а за да работите.
Първият на изборите носи най-голямата, но не цялата отговорност.
След обяда и след преговори човек трябва да става от масата леко гладен.
Защото е важно как ще седнеш на масата на преговорите, дваж по-важно е как ще станеш. Но, както казваше Царят – да гледаме на положителното. Шанс за мнозинство има.
