Още две идеи - родители на деца до 12 г. да могат да работят дистанционно. И програма, по която бизнесът да инвестира в детски градини*
Плодовитостта на българката достигна 1,79 деца средно през 2023 г. на една жена по данни на НСИ. Дали е самостоятелно явление, или показателно за позитивната тенденция? Какво трябва да се направи, за да чуваме повече такива новини.
Важно е да се отбележи, че такава плодовитост в България за последен път е имало преди падането на социалистическия режим. В сравнение с повечето европейски страни трендът е благоприятен. За сравнение, през 1998 г. плодовитостта е била едва 1,1.
Според анализ на Института за пазарна икономика от 2023 г. стигне ли коефициентът до 2,1,
вече можем да говорим за демографска стабилност
През 2022 г. женската плодовитост бележи най-значителен ръст от края на социализма у нас, а за последните 10 г. няма област в страната, в която тя да не е нараснала, казват още икономистите, позовавайки се на данните на НСИ.
Случва ли се чудо?
Макар политиците да спорят за това колко показателни са тези данни и дали изобщо имаме повод за радост, други числа също показват, че
може би България започва да се превръща в по-добро място за живеене и за отглеждане на деца
През 2023 г. 46 хил. души повече са се върнали в България, отколкото са я напуснали - това е град с размерите на Асеновград или Габрово например. Данните са на НСИ.
Общо 314 285 са българите, които са живели извън страната за повече от една година в периода 1980 - 2021 г. и са се завърнали в страната през същия период.
Две черни демографски тенденции,
по които сме свикнали да сме на челни позиции, също бележат положителна промяна. През 2023 г. за първи път от много години насам в България се повишава раждаемостта - регистрирани са 57 478 родени деца. В сравнение с предходната година броят на живородените се е увеличил с 1,1%. Това не изглежда значително, но спадна и смъртността - с 15%. Това е най-големият спад на общата смъртност от 2000 г. насам - за последните 24 г.
Какво трябва да се случи, за да продължи положителната тенденция? Политиката за подкрепа на семействата и майките трябва да продължи.
Няколко неща сме идентифицирали сред нашите членове. Основният акцент, върху който смятаме, че трябва да бъдат насочени политиките, е върху работещите родители. И най-вече
родители на деца до 12 години
Те трябва да имат право да работят дистанционно, защото младите родители се сблъскват с много проблеми при отглеждане на децата в тази възраст.
На второ място са проблемите с детските градини. Добре е да има програма, която да субсидира
бизнеса да инвестира в детски градини,
срещу което да предоставя услуга за определен период безплатно или с минимална сума.
Няма как да очакваме хората да имат деца, като съществува този голям проблем особено в големите градове. Наистина станаха безплатни държавните, но частните струват до 2000 лв.
Бизнесът ще може да усвои отпуснатите 80 млн. лв. за строителство на детски градини доста по-бързо, отколкото общините могат да се справят.
Що се отнася до дългото майчинство, смятахме, че то ще стимулира раждаемостта, но единственият резултат е, че губим работна сила, жените се деквалифицират от дълго стоене вкъщи, и общо взето, резултатът няма особено голямо значение върху раждаемостта. Затова предложението е, ако жената иска да се върне по-рано на работа, тя да има тази възможност, но да продължи да получава пари за майчинство.
Дали тези пари ще ги дадем на жената да си стои вкъщи, или ще ѝ ги платим тя да си наеме детегледачка и да се върне на работа, няма никакъв проблем. Тези пари, за които се плащат осигуровки, са за отглеждане на децата.
Предложението на женските бизнес организации бе отправено преди няколко години, но не бе прието.
Питам защо тези жени, които се връщат на работа и внасят данъци и осигуровки, ще бъдат наказвани, като им се дават по-малко пари за отглеждане на деца. Ако
навремето жените се пенсионираха на 55 г.
и друго не можеха да правят, освен да гледат внуци, сега нещата не стоят така.
Дали политиките в подкрепа на младите семейства и майките ще продължат, предстои да видим. В предизборна обстановка всички обещават инвестиции и подобрения, но дали политиците разбират къде са ключовите проблеми, чието решение може да предопредели бъдещето на България?
* Лидия Шулева е вицепремиер на България от 2001 до 2005 г. , бивш социален и икономически министър.
Тя формулира позиция на Съвета на жените в бизнеса в България и Дамския форум, чийто член е. Организациите се борят за въвеждане на механизми за гъвкаво и намалено работно време и дистанционна форма на работа за младите майки.
