Най-сетне Министерството на образованието реши да възпитава лидерски качества
Научаваме, че в матурата за завършване на 4-и клас диктовката ще бъде заменена с изпит по… редактиране!
Най-сетне една чудесна идея. От кога твърдя, че България има нужда от здрава редакторска ръка?
Родината ни е така наводнена с пиари, юристи, политолози и други агенти на графоманията, че е заприличала на авгиеви обори и само народ от свирепи и безпощадни редактори може да разчисти пътя на реформите.
Затова според мен редактирането не трябва да завършва с изпита за основно образование, а
да продължи като самостоятелен предмет
в 5-и, 6-и и така нататък класове, та чак до последния курс на университета. Часовете по редактиране трябва да са равни на часовете по математика.
Едно време в университета задължително изучавахме предмета “Научен комунизъм”, нека сега го заменим с “Научно редактиране”. И без шестица да няма дипломиране, защото държавата ни плаче за редактор.
Но да се върнем в 4-и клас. Децата ще бъдат освободени от мъчението да пишат цели 2-3 страници с грозни криволици, а после и от унижението, когато проверяващият издевателства върху плодовете на техния труд с червен химикал.
Тук имаме радикална смяна на социалната роля –
самото дете се превръща в проверяващ на текста, написан от някакъв друг, анонимен глупак.
Този друг е такъв неграмотник, че е по-зле и от мен! – казва си детето. Как може да напише “лачи”, “блеснъха”, “зъплака”, “дарветата”, “красиф” и “къштите” (примерите са от МОН) и т. н.?
Като ги поправям, аз утвърждавам своето самочувствие, изправям рамене и заемам гордата поза на по-умния.
Така от пасивен обект, от тухла в стената,
детето се превръща в активен субект,
в машина за къртене на стени. С други думи, то изгражда в себе си лидерски качества.
Както е известно, аз самият имам известен опит като вестникар, не съм бил цял живот пенсионер.
Как според вас един вестникарски репортер ставаше завеждащ на отдел? Много просто – за дребен началник подхожда този, който може така да поправи текста на другия репортер, че да е готов за печат. Не помага нито докторската дисертация, нито късата пола, защото печатарските машини чакат завършен текст. Затова добър редактор = шеф.
Но да се върнем в школото.
Айнщайн бил казал: “Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.”
Какво е то? Формулите се забравят, есетата по БЕЛ не се и запомнят, остава само придобитата житейска поза. Ако си придобил позата на редактор, значи винаги искаш да поправиш нещата така, че да са перфектни. На вестникарски език - да стават за печат.
И точно това е нужно нам. Макар и да е талантлив и работлив,
българският народ има един сериозен недостатък –
той е прекалено плах и не смее да наложи своята воля над политиците, грантоедите, посолствата.
500 години робство са се отразили. Именно това изгубено качество може да се възроди чрез системни упражнения по редактиране и в училището, и в живота.
Може би в четвърти клас е малко рано за детето да редактира изказванията на депутатите или поредните поправки в конституцията, но в седми и осми клас вече е съвсем възможно и дори задължително.
Ученикът трябва смело да се упражнява върху най-високопоставените текстове, за да се превърне в пълноценен гражданин.
Елементарното редактиране използва 4 основни инструмента – съкращаване, заместване, разместване, прибавяне. Според мен най-важно е съкращаването. Можеш ли нещо да задраскаш без да се губи от смисъла - действай!
Талант – това е максимум смисъл в минимум текст.
Краткост - с.т.*
Да приложим например този редакторски инструмент към днешния парламент, който се избира с партийни листи. През юни в него влязоха 7 партии, които си поделиха 240 депутатски места – коя взе 68, коя 47, а коя само 13. Но тъй като всеки човек е със своя си акъл, партийните групи взеха да се разпадат. Настъпи пълна графомания и хаос. Стигна се до там, че днес втора е Партията на изританите с цели 40 мандата!
Ако един сериозен редактор приложи към същия парламент метода на съкращението, то всяка партия ще се представлява от 1 човек, общо 7 депутата. Но те ще гласуват на принципа на акционерното дружество – всеки с толкова, колкото му е дал избирателят. Човекът от ГЕРБ с 68 акции, от ДПС с 47, “Величие” с 13 и така нататък.
Седем партии – седем депутата. За какво са ни 240?
Ние не гласуваме за волни птици, гласуваме за партийни листи, следователно 233 депутата са излишъците на политическата графомания.
Така изредактиран, днешният парламент щеше да избере правителство още с първия мандат и четиригодишният хаос в държавата отдавна да е приключил. Или изобщо нямаше да възникне. Казах ли, че краткост - с. т.?*
Тъй де, щом ги избираме накуп, защо се правят на индивидуални субекти?
Ако искат да имат своя воля, нека всеки се яви сам
в едномандатен избирателен район - както го правят кметовете. И нека после така избраният нарушава партийните редици както си ще. Има си избирател – да се обяснява с него.
Май се отвлякох от информационния повод, за да обясня как редактирането може да превърне последната държава в ЕС в първа. Но иначе е чудесно и много възпитателно, че вместо да пишат под диктовка, децата ще редактират. Това ще изправи техните наведени души.
Страх ме е обаче да не би това да се налага, тъй като в четвърти клас те още не могат да пишат.
----------------
* с.т. = сестра на таланта
