Опасенията, че войната в Близкия изток ще ескалира, са все по-сериозни, откакто Иран нападна Израел - нещо, за което мнозина предупреждаваха месеци наред.
Иран е една от регионалните сили в Близкия изток. Друга такава е Турция. Анкара е на страната на палестинците във войната в ивицата Газа, която Израел започна, след като Хамас извърши терористичен акт на територията на страната. Турският президент Реджеп Ердоган отново и отново обвинява Израел, че извършва "геноцид". Той не смята Хамас за терористична групировка и нарича хората в Газа "палестинските ни братя".
"Израел иска да ни нападне"
Наскоро Ердоган се опита да разпали страхове и в турското общество: в реч пред парламента на 1 октомври 2024 г. той обвини Израел, че иска да нападне Турция. "Израелското правителство, което е полудяло в Светите земи, вероятно ще се насочи към нашата родина със своя религиозен фанатизъм след Палестина и Ливан", каза той. Според Ердоган израелският министър-председател Бенямин Нетаняху мечтае да окупира Анадола и да "гони една утопия".
Експертите определят този сценарий като нереалистичен. "Това не е възможно", казва политоложката Селин Наси от Лондонския икономически университет. "Турция е членка на НАТО. Нападение срещу Турция би означавало конфронтация с Алианса и със САЩ. Освен това Израел няма причина да иска да атакува Турция". С думите си Ердоган се опитва да консолидира поддръжниците си и да покаже солидарност с палестинците. Турция има втората най-голяма армия в НАТО - Анкара е не само силна военно, но и е важен съюзник на САЩ - също както Израел, пише "Дойче веле".
Но намеренията на Ердоган са други, смята Илтер Туран, професор по международни отношения в истанбулския университет Билги. "Президентът инструментализира външната политика за вътрешнополитическите си цели. Израел няма никакви такива намерения". Туран смята, че турското правителство се опитва да насочи вниманието на хората в друга посока, докато в страната има сериозни политически неуспехи. Самият Ердоган е загубил част от подкрепата си от последните избори насам, а държавата продължава да е в икономическа криза.
Ще се намеси ли Турция?
Според Туран вероятността Турция да се включи в конфликта е нулева. "Турция няма да участва активно в него, защото Анкара няма желание да води война", категоричен е експертът. Турция не би одобрила ответен удар на Израел срещу Иран, защото поддържа приятелски отношения с Техеран. Анкара може да окаже морална подкрепа на Иран, но нищо повече от това.
"Тъй като турското правителство подкрепя палестинците и се противопоставя на действията на Израел, сега съществува грешното впечатление, че Анкара подкрепя Иран и милициите му. Това е подвеждащо", казва Селин Наси. Турция в момента се концентрира над стабилизиране на икономиката, а един регионален конфликт би донесъл само повече нестабилност. Затова не се очаква Турция да се намеси в Газа или Ливан. "Турция не желае военен конфликт с Израел", смята Наси.
Конкуренти, които се уважават
Турция, Иран и Саудитска Арабия и сега "са в конкуренция, както са били и в миналото", смята бившият дипломат Митхат Ренде. Той е бил посланик на Турция в Катар и е добре запознат с геополитическата динамика в региона. Турция поддържа връзки с Иран с "уважение и грижа", въпреки че Техеран и Анкара често имат различни мнения за различните регионални конфликти.
"Турция не желае Иран да разширява влиянието си в региона с помощта на групировките, които Техеран подкрепя и въоръжава. В същото време Турция споделя и желанието на други местни правителства да бъде предотвратен сценарият, в който Иран се превръща в ядрена сила", обяснява Ренде.
Как гледа Турция на Хизбула?
Фундаменталното различие между двете регионални сили е в това как интерпретират исляма. Турция е предимно сунитска държава и правителството на Ердоган подкрепя по-скоро сунитски групировки като Хамас, които ЕС и САЩ определят за терористична организация. Иранското население пък е основно шиитско и режимът поддържа шиитските групировки, каквато е Хизбула. Тези религиозни и политически различния определят и геополитическите отношения между двете държави.
Разликата се усеща и в последните месеци - например в това как отбелязват убийството на лидерите на двете групировки в Турция. Когато лидерът на Хамас Исмаил Хания беше убит, Ердоган обяви национален траур. След като лидерът на Хизбула Хасан Насрала беше убит, Ердоган изрази солидарност с ливанците, но не спомена името на Насрала. "Това е разбираемо и не е изненадващо - нивото на загриженост е съвсем различно", казва Туран.