- Наричаха я Желязната лейди, на изпита по стара история и тракология беше истинска "сеч"
- Не мога да си представя да ни лекуват лекари тройкаджии, а децата в училище да ги обучават учители, завършили с тройки, обясняваше тя защо не пише такива оценки
- До последно оказваше неоценима помощ на археолозите Георги Китов и Костадин Кисьов
"Учителите и приятелите – най–големият дар от съдбата!", написа преди години Блага Димитрова.
И тъй като днес е Международният ден на учителя, бързам да се вместя, за да разкажа за един мой преподавател, който гореше в работата си и възпита поколения историци да се отнасят с уважение към хората от древността.
Професор Маргарита Тачева водеше открита война с посредствеността. Беше непримирима към глупостта. И се дразнеше много, когато се скверни историята. Даваше всичко от себе си на онези, които могат да вникнат в историческата наука, да боравят с извори и да разсъждават. Гледаше на своите студенти не като на хора от по-ниско ниво, а като на колеги и бъдещи специалисти. Беше приятел с възпитаниците си, у които виждаше знания и задълбоченост. Но тъкмо от тях изискваше най-много, защото самата тя се възприемаше повече като учител.
Сегашният шеф на Националния археологически музей с институт при БАН доц. Христо Попов, също неин възпитаник, я нарече "Гранд дамата на античната ни история" при представянето на юбилейния й сборник в Софийския университет преди няколко години.
За начина, по който проф. Тачева изпитваше, се носеха легенди. Наричаха я Желязната лейди и Маргарет Тачър. Тя наистина беше безкомпромисна и не пишеше тройки. За да вземеш изпит при нея, трябваше да знаеш минимум за добър (4). След време, когато я питах на какво се дължи тази "сеч", тя отговори: "Не мога да си представя да ни лекуват лекари тройкаджии, а децата в училище да ги обучават учители, завършили с тройки".
Още тогава тя съзираше възможните сривове в образованието и се опитваше да ги предотврати. Сега кризата е в своя пик и върху този проблем се водят бурни обществени дискусии. Няколко десетилетия по-рано един университетски преподавател усети тази опасност и до последно се бореше непримиримо срещу модела, който възпроизвежда посредственост.
Лекциите на проф. Маргарита Тачева бяха удоволствие за тези, които обичаха древните общества. Влизаше в аудиторията със стройна походка, изправяше се царствено на катедрата и започваше да говори.
Бях неин студент в началото на 90-те години на миналия век. На изпита по стара история и тракология при проф. Тачева се явихме около 50 колеги, от първия път изкарахме не повече от 10–12 души. Цедката беше жестока. Още помня и въпросите, по които говорих - "Пелопонеската война", "Ранен и среден период на Принципата", "Тракия по време на диадохите и келтското нашествие". Писа ми отличен и попита откъде съм.
"От Пловдив - отговорих.- Работя като репортер в местен вестник". Проф. Тачева ме погледна: "Живееш в античната столица на България! Трябва много да знаеш историята на Филипопол, защото ще ти се налага често да пишеш за археологически открития във вашия град. А щом си и историк, това още повече задължава да имаш солидна подготовка".
Макар да са минали над 30 г., още помня първата й лекция. На нея тя успя да ни внуши да се отнасяме с уважение и доверие към епиграфските паметници, защото са едни от най-достоверните документи.
Когато най–големият ни епиграф Николай Шаранков разчете новооткрития надпис на античния театър в Пловдив, съобщаващ за първожреца и архонта на провинция Тракия Тит Флавий Котис, и двамата се сетихме за проф. Тачева.
"Тя щеше много да се радва, защото в последните години усилено се занимаваше с темата за тракийските аристократи по времето на Флавиите, за тяхната интеграция в римското общество, занимаваше се и с темата за стратезите", каза той.
Шаранков също е минал през школата на проф. Тачева. "Помня я като един от най-добрите ми преподаватели. Много обръщаше внимание на студентите и не налагаше мнението си, а винаги искаше да има дискусия. Ако човек можеше да защити тезата си, тя беше склонна да приеме", припомня той. Бил е първокурсник през 1997 г. в специалност "Класическа филология", когато е слушал нейни лекции.
"Понеже можехме да четем античните текстове в оригинал, на проф. Тачева й беше още по-приятно да работи с нас. Нашият курс имаше много часове по Римска история. Но проф. Тачева вземаше допълнителни, извън официалните, още 4 часа седмично. Даваше от времето си. В началото бяхме малко недоволни, защото тези извънредни часове, подарък от нея, бяха в събота. Но впоследствие разбрахме, че това е много полезно за нас", признателен е Шаранков.
Макар да сме учили по различно време и в други специалности, си припомнихме за безграничната всеотдайност на проф. Тачева. За това как винаги беше готова да обсъжда. И много държеше да се знае как е станало навлизането на римския начин на живот в Тракия и как провинцията, присъединена към империята, се вписва в елинистическия и римския свят. Подчертаваше, че това е много по-важно, отколкото да търсим нещо, което е само наше, и да се тупаме в гърдите. За нея беше много по-съществено, че Тракия става част от една огромна държава и се вписва успешно в нея чрез своите аристократи.
"Научил съм от проф. Тачева, че човек винаги трябва да се стреми да събира максимално количество данни по дадена тема, да няма предварително изградена теза. И след като набави достатъчно материал, да види каква картина ще получи и тогава да почне с изводите", връща лентата Шаранков.
И той, и аз си спомнихме как проф. Тачева ни е учила да гледаме с голямо уважение на хората от древността, които са били по нашите земи. И да се отнасяме с доверие към надписите и текстовете, които са ни оставили. Тя смяташе, че на първо място трябва да се постави това, което имаме като информация от древните текстове, и въз основа на тях да се опитваме да обясняваме, а не да ги отричаме, ако не подхождат на нашите тези.
И още един важен житейски урок съм запомнил от нея. Тя казваше, че човек не бива да се опива от своите върхови постижения, защото те може донякъде да се дължат и на шанс, и на късмет, и на добра кондиция. А да не пада под допустимия праг на своя професионализъм.
"Отдадена изцяло на науката, тя искаше да представи древната история на базата на запазените документи и никога не се стремеше да прокарва идеологеми и да обслужва политическата конюнктура", казва доц. Костадин Кисьов, директор на Археологическия музей в Пловдив, който също е бил студент на проф. Тачева.
Когато през 2001 г., когато той разкри богатата царска гробница със стенописи между Чернозем и Дуванлий и извади впечатляващия златен нагръдник, бившата му преподавателка пристигна на място да се запознае с находките. И да му съдейства при идентифицирането и интерпретирането им.
"Находките са нови доказателства за връзките и отношенията на одриската династия с Атина и с персийската държава на Ахеменидите. Неслучайна е появата на Медузата върху бронята и златния нагръдник. Този образ е известен и от апликация, намерена край Дуванлий от Богдан Филов, и от монета на одриския цар Хебрюзелм, почетен в Атина с декрет от 386 г. пр. Хр.", коментира тогава Тачева.
Когато през 2004 г. в Пловдив се разрази провинциална свада дали основателят на града Филип II Македонски заслужава паметник, тя дойде от София в Oбщинския съвет, за да обори спекулациите, според които не Филип II, а по-късният Филип V или римският император Филип Араб били създатели на Филипопол. С конкретни извори и факти обясни защо Филип V и Филип Араб не могат да бъдат основатели на Филипопол, а пловдивчани трябва да са признателни на Филип II Македонски.
"Тъжно е, че сме се събрали да говорим по тема, която в историческата наука отдавна е решена", каза Тачева и сравни Филипопол с Рим, но посочи една съществена разлика - Пловдив си знае основателя, а за Рим още се спори в науката. Тогава пристигна не да спори с неспециалисти, а от уважение към науката, която в този момент беше подложена на изопачаване. След казаното от нея, паметникът на Филип II беше поставен на най-централното място в Пловдив, а преди години беше преместен до Цар-Симеоновата градина.
Пловдивският археолог н.с. Елена Кесякова, която e един от големите познавачи на Римския Филипопол, припомни случка от далечната 1994 г.
"Предстояха Филипополски седмици на тракийската история и култура. А по това време най-големите ни обекти - Форумът, Източната порта, Базиликата, бяха изоставени и запуснати. Споделих пред Тачева, че се срамувам как ще ги покажем. Времената бяха трудни, местната власт в Пловдив не се грижеше за археологическите паметници", разказва археоложката. Професор Тачева й обещава да помогне. Преди научния форум тя организира така наречените Студентски филипополски седмици. И пристигна в Пловдив с цяла „кохорта" свои студенти от Софийския университет заедно с асистентката си Диляна Ботева. С моя помощ успяхме да ги настаним в хотел, да намерим спонсори, които да поемат издръжката на групата за седмица.
"За това време успяха да изчистят всички бурени от най-емблематичните паметници. Докато скубеха треви и пренасяха отпадъци, аз им изнасях лекции на терен. Отделно правихме дискусии, те представяха свои доклади. Бях впечатлена от нивото на подготовка на нейните студенти. Познаваха в детайли старата история и археологията, боравеха много добре с античните автори. По същото време аз преподавах в Пловдивския университет археология и видях голямата разлика между двете студентски общности. Маргарита Тачева се държеше като приятел и майка с тези млади хора. И те много я уважаваха", разказва Кесякова.
Студентските филипополски седмици приключиха с веселба в една топла септемврийска вечер под лозницата на пловдивска кръчма. Тогава проф. Тачева танцува и пя заедно със своите студенти.
Тя е от хората, които не щадят да раздават знания. Гледаше да помага на всеки колега безвъзмездно. Така беше и при разкопките на Четиньова могила през лятото на 2000 г. в Старосел.
След като й съобщих за откритието на д-р Георги Китов, проф. Тачева още на следващия ден пристигна от София на обекта. В този момент археологът и екипът му бяха разкрили крепидата и парадното стълбище. По всичко личеше, че паметникът е внушителен и изящен. Тачева завари Китов и хората му изтощени, оставени без финанси и притиснати от всевъзможни пречки от страна на институции в София. Двамата разговаряха за откритието и какво може да се очаква, след като се стигне до вътрешните помещения.
Няколко дни по-късно проф. Тачева отново пристигна в Старосел с две големи чанти с научна литература, която остави в помощ на археолога. Преди това купи провизии за екипа ужасена, че хората работят по 12-14 часа на зверска жега и се хранят само с домати и хляб. Веднага се сети, че армията може да е в помощ на археолозите. И ме попита мога ли да съдействам. Отидох при тогавашния кмет на Пловдив Иван Чомаков, споделих му и той успя да договори с командването на Втора армия войници. Буквално след дни военните разпънаха палатки край могилата и грабнаха кирки.
Тачева не престана да посещава обекта и да помага на Китов със знания във време, когато държавни институции му създаваха главоболия. Двамата разглеждаха находките, за да ги идентифицират и датират. По-късно, когато Китов откри богатствата в Голямата Косматка край Казанлък, тя отново пристигна, за да разчете надписа на една от находките.
Тачева правеше всичко това, защото беше отговорна не само към собствените си проучвания, а преди всичко - към историята; смяташе, че нейното реконструиране може да се деформира и това да нанесе големи щети на науката, ако находките се осмислят прибързано и недостатъчно задълбочено.
Тя и Китов напуснаха този несъвършен свят почти по едно и също време. Той се пресели на небето на 14 септември 2008 година, докато копаеше в Старосел. Три месеца по-късно проф. Маргарита Тачева го последва. Сега вероятно заедно обсъждат изненадите на древните траки.
