Историческото ни наследство е изпъстрено с потисничество, останало е дълбоко недоверие към властта
Може би причината да не спазваме правилата донякъде се корени в историческото ни наследство, изпъстрено с потисничество, с турско робство и влияние, защото някъде от този период в обществото, в колективното несъзнавано е останало едно дълбоко недоверие към властта. В очите на хората тя се отъждествява с държавата и правилата, което провокира проявите на съпротива или пасивно неподчинение на законите, тъй като именно те в историческия контекст служат като инструментариум за подчинение. Допускам, че така се е появила усещането, че за българите сякаш държавата е някаква външна сила, че това не е нашата държава, която ние изграждаме, че това не е нашият колектив в името на обща цел, а нещо друго. Така се стига до етапа, в който мнозинството започва да разчита на неформални мрежи, на приятелства, на контакти, като всеки по свой начин си изгражда тактики за оцеляване. Общото между тях е, че винаги са свързани с пренебрегване или заобикаляне на правилата и системата.
Моето усещане е, че този феномен се задълбочава по време на така наречения социалистически период, когато законите и общественият ред са се сраснали с авторитарни средства, лоялността към държавата е принудителна, а хората се подчиняваха на законите не от уважение към тях, а от страх. Това постепенно притъпява чувството за граждански дълг, защото самата система е репресивна, корупцията е видима за всички, процъфтява т.нар. връзкарство, гражданското лицемерие, тъй като лоялността към строя при по-голямата част от обществото е само привидна. Така още тогава се заражда мнението, че законите са в полза на елитите.
Към всичко това трябва да прибавим още един нюанс, че на Балканите като цяло индивидуализмът и личното оцеляване са по-важни от общото благополучие. Семейството, малките общности обикновено са изведени на преден план и се поставят пред обществото, което постепенно води до разпад на обществените връзки и усещането за солидарност.
Има още един детайл: у нас демократичните традиции са установени сравнително отскоро, а е необходимо време, за да се развие чувството за гражданска отговорност, а това на свой ред води до слаби социални договори. А както знаем от Русо, в основата на социалния договор е, че държавата служи на хората, ако те изпълняват задълженията си.
В това отношение корупцията доста ни пречи да се спазват правилата, защото в периода на социализма феноменът на „връзките" осигуряваше привилегии и витаеше усещането, че правилата и законите се приспособяват – тоест ако познавате правилните хора, всичко ще е наред. За съжаление, това явление е в сила и към днешна дата, защото все още се разчита на клиентелизма, на влиятелни групи, мрежи, кръгове, което дава власт на фигури като Еврото, Нотариуса и др.
От друга страна, със свиването на обхвата на сивата икономика постепенно корупцията намалява, сега за масова дребна корупция също се говори, но тя е в сфери и системи, които не работят добре. Примерно, ако човек има нужда от спешно качествено здравеопазване, прибягва до някакво „субсидиране", за да разреши въпроса си навреме. Тоест тук става дума за неизпълнени ангажименти от страна на държавата, а не за някакво желание да се върви срещу правилата. Същевременно всички сме свидетели колко често се пренебрегват сигнали за домашно насилие и впоследствие се стига до фатални последици. Същото е, когато влиятелни групи и лица се възприемат като хора над закона, това отново насърчава незачитането на правилата. Така отново стигаме до двойния аршин. Да не забравяме, че е налице и едно глобално явление – все по-често се забелязва ерозия на традиционни ценности, подкопава се идеята за семейството, за силната държава, за гражданството. Младите масово са склонни да се възприемат като граждани на света, не се чувстват задължени за каквото и да е.
От друга страна, дезинформацията, пропагандата, фалшивите новини и дори конспиративните теории също могат да са инструмент една държава да бъде отслабена и това да стимулира незачитане на правилата и законите. Пример е Северна Македония, която е обект на подобно влияние и се прави всичко възможно от външна сила тя да не стане част от ЕС. С други думи, понякога подкопаването на доверието към държавата идва отвън и това също трябва да се има предвид.
Когато ние очакваме нашите права да бъдат защитени, но не осъзнаваме нашите задължения, тези тенденции се задълбочават, особено в контекста на непрекъснатите промени, които ни съпътстват – в ход е технологична революция, криеща рискове за работни места и социални системи. В тези условия нито един гражданин или корпорация не може да гарантира правата си и да изпълни задълженията си, за да подпомогне функционирането на обществения живот. Можем да се справим заедно, поотделно – не. В същото време скептицизмът расте, мнозина се поддават на дезинформационни влияния, оспорват екомерките за автомобили, за въглищни централи, с което подкопават бъдещето ни. Да, може да не разполагаме с доказателства, че климатичните промени се дължат изцяло на човешка намеса, но трябва да приемем, че са необходими усилия, за да спрем унищожаването на планетата, за да не саботираме живота на децата си.
