Българската столица не е презастроена, но зелените ѝ площи не се поддържат
- Господин Диков, напоследък пак се чуват критики срещу общия устройствен план на София (ОУП), който според мнозина позволява сегашното, а и бъдещо презастрояване. Приемате ли, че тези критики са и срещу вас, защото по ваше време бе приет този план?
- Критиките съвсем не са нови. Архитект Здравко Здравков още в момента, в който преди 9 години зае поста главен архитект на столицата, каза същото по адрес на ОУП. И заяви, че амбицията му е да направи нов.
Когато аз бях назначен за главен архитект на столицата през 2006 г., заварих вече разработен план, в който с някои от решенията не бях съгласен. Но категорично отказах да се започне всичко отначало, независимо че редица неправителствени организации ме призоваваха да направя точно това с мотива, че само така може да се спре започналото презастрояване и унищожаване на зелените площи.
Много добре знаех,че ако се започне нов общ устройствен план, има вероятност да ми мине мандатът, без да може да се довърши.
Един общ устройствен план се прави много трудно. В историята на столицата ни има едва няколко. Най-прочутият е, естествено, планът “Мусман”, който е приет през 1938 година. Този план се прави по времето, когато политиците са с очакване за България на три морета, а София - център на Балканите. По тази причина планът е мащабен, предвижда голямо развитие и излизане на нови терени. Веднага след Втората световна война се разработва нов, на който веднага личи, че е правен за столицата на една победена и унизена държава. Той е малък, намачкан, свит, няма перспектива.
Следващият е планът “Нейков”, планът на социалистическото индустриално развитие, приет през 1961 г., който аз заварих и който беше загубил актуалност, но беше действащ.
Когато постъпих в Столичната община в началото на 2006 г., заварих проект за нов ОУП, който бе разработен между 1997 и 2005 г. от екип от над 300 души. Аз също участвах в този екип за известно време, но по повод противоречия за мястото на магистралното трасе от север на София го напуснах. Настоявах то да мине по трасето, което вече е изпълнено като северна скоростна тангента, а ръководителят на екипа държеше да бъде по северната дъга на околовръстния път, което означаваше да е с 9 километра по-дълго, по-скъпо и на практика изобщо да не обслужва града.
Аз спечелих конкурс и на 8 февруари 2006 г. кметът Борисов ме назначи за главен архитект на София. Процедурите за одобряване от Министерския съвет и след това приемането на Закона за устройство и застрояване на столичната община и на ОУП от Народното събрание ги водех основно аз.
Народното събрание прие закона и плана на 21 декември 2006 г. По мое предложение обаче в закона изрично бе записано, че трябва да се направи актуализация на плана с цел запазване на зелените площи, оптимизация на транспортно-комуникационната система, намаляване на параметрите на застрояването на много територии и други предписания. Тази актуализация бе направена през 2007 и 2008 година, а през 2009 г. мина на обществени обсъждания в двадесет и четирите района на София и бе приета първо от Столичния общински съвет с почти пълно мнозинство и след това на 16 декември - и от Министерския съвет, и влезе в сила.
- И за северната тангента стана това, за което вие настоявахте, нали?
- Това не е случайно. Ако смятаме София за централен град на полуострова, трябва да направим така, че трафикът - както регионален, така и европейски, да не минава през самия град, но в същото време и да не го заобикаля твърде далеч. С окончателното довършване на магистрала “Европа” догодина, с пълното разширение на околовръстното и със северната тангента, се постига точно това.
- Добре, инфраструктурата обслужва или поне ще обслужва града, това е ясно. Но да се върнем към плана – той не позволява ли все пак прекалено голямо застрояване?
- Не,ОУП и законът дават само общите параметри, структурата и зонирането на града. Освен това наличие на действащ план е гаранция срещу произволни и обикновено недобри решения, вземани от администрацията. Аз неслучайно, още когато постъпвах в общината, бях заявил, че ако няма приет план до края на 2006 година, си подавам оставката и напускам.
Защото натискът на парите и властта върху всяко управление е огромен. Но когато имаш зад гърба си защитата на одобрен и влязъл в сила общ устройствен план, ти можеш да откажеш претенциите и на най-мощния натиск. При мен са идвали хора, които са искали да строят в зелени площи, но аз спокойно съм им отвръщал, че това няма как да стане, колкото и да натискат и мен, и кмета, че и по-нагоре. Защото предписанията на плана са категорични – статутът на зелените площи не може да се променя.
- Да, но не може ли с частична промяна на ОУП поне част от зелената зона да се промени и върху нея вече да може да се строи?
- Първо, частичната промяна на зони, предвидени за озеленяване и паркове, според ОУП е забранена от закона. Ако това беше допустимо, можете да си представите какво ще остане от софийските паркове.
И сега за идеите за нов общ план. Самият аз не смятам действащия ОУП за съвършен, но разработването на нов към настоящия момент е изключително рисково. С едно свое решение от октомври 2020 г. Конституционният съд, по искане на Висшия адвокатски съвет, допусна актът на одобряване на нов ОУП да е обжалваем. Така при одобряване на нов ОУП ви е бедна фантазията колко собственици на терени например в Южния парк ще изскочат да обжалват новия план, защото при сега действащия план не могат да строят в имота си, а на тях много им се иска.
Затова смятам, че изработването на нов общ устройствен план е кауза пердута. За мен ще бъде груба грешка да се прави такова нещо. Наскоро чух същото да се споделя и от Борис Бонев, значи и той е разбрал, че отваряне на нова процедура за нов ОУП е много рисковано нещо.
- Но все нещо трябва да е причина за огромното застрояване, и то на едни и същи зони в града. Ако не е ОУП, значи са законите и наредбите.
- Аз съм убеден, че в този си вид сегашният ОУП върши работа. Ако някой много иска, може да промени в по-ниски параметрите на застрояването в закона. Само че при толкова много декларации за борба с презастрояването в Закона за устройството и застрояването на Столичната община бяха променени само строителните параметри за болници и за средноетажно застрояване. И двете промени са в посока презастрояване.
Имаше и други промени, например на член 27, ал. 3 от Закона за устройство на територията, който дава възможност ъглов парцел да е без ограничения на параметрите на застрояването. Това е една много широка врата.
- Това означава ли, че на ъглов парцел можеш да построиш сграда, която да е много по-висока от останалите?
- Да, за съжаление, и сега този член на закона, срещу който аз като главен архитект не можах да се преборя, позволява издигането на огромни по височина сгради на такива парцели. А много от тях са направени изкуствено, защото инвеститор, който иска да печели, винаги намира пролука. Разделя един имот на три парцела, на два от тях сградите опират на калкан до сградата в средния и ето как строиш без ограничения на параметрите и във височина.
- Толкова ли няма добри примери за градоустройство в столицата? Не съм чул например някой предприемач да се оплаче от НПЗ “Хладилника”, където общината тръгна по обратния път – първо раздели парцелите, прокара уличната и другата инфраструктура и едва след това се обособиха парцелите за строителство.
- Не знам защо смятате, че това е някакво уникално явление. При първа регулация от имотите може да се отнемат части за общинска инфраструктура и това бе приложено в “Малинова долина” още през 2007 г.
За съжаление, обаче нашият “прекрасен” Закон за земеделските земи позволи да се възстановяват земеделски земи в урбанизирани територии. И до момента в “Малинова долина” се възстановяват земи. Откъде извират тези наследници, не знам. Прилича малко на приказката за долната и горната земя - имаш чувството, че терените са били на няколко етажа. Останаха, слава богу, улиците, но там имаше предвидени общински терени и за детски градини, за училище, за парк...
Изобщо възстановяването на земеделска земя в урбанизирани територии е най-порочното нещо, направено в България. Първоначално законът предвиждаше земеделската земя да се възстановява на комасационен принцип, т.е. когато имотът ти е вече нещо друго, да ти върнат земеделска земя със същото качество и в същия размер, но другаде, където земята е наистина земеделска. И това сега съсипва и градовете, и курортите ни.
Възстановяват земеделска земя в центъра на “Младост”. Ама наследникът няма да сади картофи там, както е правил дядо му, а веднага почва да си прави сметки как да строи и естествено, да спечели от това.
- Много се говори за развиване на северните зони на столицата, защото южните са вече застроени. Но не трябва ли все пак и общината да направи първо там инфраструктурата, защото кой ще отиде да строи на голо поле?
- Разгледайте подробно северната скоростна тангента. Ще видите, че върху нея има четири детелини, но пътното платно, което започва от тях, и на север, и на юг отива в тези голи полета. Тоест държавата е направила нещо с държавни пари, а общината не прави необходимото, за да стимулира инвестициите в северната част на София. А северната скоростна тангента се пусна в експлоатация през 2015 г.
- Чувал съм впрочем строителни предприемачи да казват, че тезата за презастрояването на столицата не е вярна – че в сравнение с големи западни градове застрояването в София дори е ниско.
- Не ми се влиза в този спор, но вижте Париж, Лондон, Виена – къде виждате там такива големи зелени площи?
- Толкова големи може би не, но има множество малки, и то красиви.
- Разликата е, че там парковете са добре поддържани, докато у нас зелените площи изглеждат повече като бунища. На какво се превърна например една огромна зелена площ около Семинарията, която е почти в центъра на града. Вече е страшно човек да минава оттам.
Същото е и с лесопарковата зона на Борисовата градина.
Иначе по отношение на презастрояването наистина има зони в София, в които нещата са катастрофално съсипани. Типичен пример за това е “Манастирски ливади”. Аз ги заварих в такова състояние – да нямаш свободни терени да изградиш улици!
Причината за това е една и съща с причината за световната финансова криза - алчност. От страна на собствениците, особено в годините между 1990 и 2000 г., и разбира се, от някои общински чиновници. И забележете – най-грозните примери на презастрояване са от времето без актуален общ план, когато се работеше основно с частични изменения.
Най-странното ми е, че част от тези хора станаха големи борци след застрояването, но след като си застроиха техните парцели. Нещо като принципа на качилия се в автобуса – щом той се е качил, другите да не могат да се качат.
Там има хора, които са населили сграда, построена преди 15 години. И когато вече са се нанесли, в съседство се строи нова по същия начин и по същите принципи, по които е построена тяхната. Но те вече протестират.
За мен проблемите на София са в друга посока, много по-големи и по-комплексни от така нареченото презастрояване. Има например огромни задръствания. Когато пишех книгата си “Малки софийски истории”, нарочно си направих справка кога и колко кръстовища на две нива са изградени в столицата през последните 60 години.
Ето какво показва тя – за 30 години преди 1990 г. са направени 8 такива кръстовища, 5 от които са на булевард “Цариградско шосе”.
От 1991 до 2005 г. е направено само едно такова кръстовище – промушването на булевард “Ив. Е. Гешов” под булевард “Цар Борис Трети”. Там имаше жп линия в една траншея долу.
От 2006 до 2016 г. са направени 25. При това те са почнали от изработване на устройствен проект, минали са на обсъждане в Столичния общински съвет и после са построени след проведени търгове. Само едно от тях заварих като проект и още съжалявам, че не можах да го променя и трябваше да се построи по този начин. То е на околовръстния път и булевард “Симеоновско шосе”, където стават едни от най-големите задръствания.
След 2016 г. са направени още 4 такива кръстовища, които обаче бяха готови по мое време като проекти.
- Тези кръстовища ли са нещата, с които се гордеете най-много?
- Аз не се гордея, това е прекалено силна дума. Просто съм работил с мисълта, че работя за София, независимо че събирам хейт.
Но който не иска да събира хейт, обикновено нищо не прави. Страшно много хора се ориентираха към това. В България никой не критикува онзи, който нищо не прави. Най-много да има някакви политически пререкания в лека форма.
