Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 2 с над 37 000 прочитания
6,6 млн. българи са в избирателните списъци. От тях над милион са с адрес тук, но реално са навън. 90% от тях не гласуват и така активността пада
Отсега може да се предвиди, че в изборните студия вечерта на 27 октомври пак ще се обсъжда надълго и нашироко колко българи не са гласували.
Ами да - у нас гласуването е задължително по закон от 2016 г., но предвидените санкции отпаднаха и регламентът е “мъртъв”. А задължително гласуване има в 24 държави по света. При това със строги санкции. В Гърция дори е предвиден затвор от 1 месец до 1 година. А в Боливия който не гласува, не може да си вземе заплатата следващите 3 месеца.
Отделен ефект е, че при по-масово гласуване намаляват процентите на странните екзотични малки играчи, които иначе при ниска активност стигат до парламентарната трибуна. Защото на последните избори 100 хил. гласа стигаха да прескочиш 4-процентната бариера, но ако гласуват примерно 4 млн. българи, вече трябват 160 хил. гласа.
На всеки следващи избори така ни засипват с числа и проценти за избиратели и активност, че човек може да се обърка. Какви са всъщност числата?
Колко са българите над 18 г., които имат право на глас?
На изборите преди 4 месеца ЦИК ги преброи 6 593 275, сега са 6 640 338. Или близо 6,6 милиона с постоянен адрес в България. Толкова са в избирателните списъци, които се съставят от общинските администрации и се отпечатват от ГРАО.
Но част от тези хора са в чужбина. Колко са всъщност българите с избирателни права на територията на страната? Според изборния експерт проф. Михаил Константинов - 5,2 млн. Според политолога Димитър Ганев - 5,4-5,5 млн.
Излиза, че останалите до 6,6 млн. 1,1-1,4 млн. пълнолетни избиратели са в чужбина. Възможно ли е това при положение, че
общо българите в чужбина са 1,6 млн. по най-новите данни на Евростат?
Около общото число на хората в избирателните списъци винаги витаят съмнения. Изследователи говорят за фантоми, т.е. хора, които присъстват с ЕГН, но реално ги няма.
Експертите обясняват, че преди в профила на фантома са се вписвали предимно починали българи, които не са извадени от регистрите. Днес това са наши сънародници, които са с постоянен адрес у нас, но живеят в чужбина.
Има ги в списъка в България, но не са на територията на секцията, обясни проф. Михаил Константинов.
Проблемът е, че от тези 1,1-1,4 млн. избиратели в чужбина много малко гласуват на парламентарни избори. Малко над 140 000 бяха бюлетините от чужбина на последните избори.
По изчисления на икономиста Георги Ангелов от 358 000 българи в Турция на вота през юни са гласували 45 хил.
От 150 000 във Великобритания са гласували 19 000
От 407 000 в Германия пък вот са дали едва 20 000. В Гърция от 69 000 наши са гласували едва 4400. Ако се сметне общата активност на българите в чужбина, тя е около 10%.
Колко ниска обаче е прословутата ниска избирателна активност като цяло? ЦИК я смята така - 2 268 000 гласували от 6 593 000 избиратели = 34,41%. Но от тези 6,6 млн. избиратели над 1 млн. са в чужбина, от тях 90% не отиват до урните на българските избори.
А всъщност активността е 42,01%, ако се сметне върху 5,4 млн. избиратели, живеещи в страната, колкото са според социолозите. И 43,63%, ако приемем, че реално избирателите на територията на България са 5,2 млн., както твърди проф. Константинов.
За тези грубо около 6,6 млн. българи в избирателните списъци проф. Михаил Константинова казва: “Предполага се, че това са живи българи над 18 г., които не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода”.
Основание за това е правото на всеки български избирател, където и да се намира на земното кълбо, да гласува. Според проф. Константинов оценяването на ефекта от гласуването в чужбина е нетривиална задача. “Правилният начин да се направи това, е, като се сравни официалният резултат (обявен от ЦИК) с този, който би се получил, ако се махнат всички гласове от чужбина. Този ефект за всички 15 избора за НС е 42 мандата, от които 33 за ДПС”.
Проблем с честността на вота според проф. Константинов би се появил, ако живеещ зад граница сънародник не упражни правото си на глас в тамошна секция, а
от недобросъвестна СИК в България сложат “подпис” срещу неговото име, като някой пусне бюлетина
вместо него. “Ако например бай Иван е в Аржентина, а изборната комисия в неговия град каже: “Нищо, че е в Аржентина. Бай Иван гласува за еди коя си партия, затова дайте да го отбележим тук, че е гласувал и ще му пуснем една бюлетина за нея.” Правят го, защото знаят, че няма как бай Иван да се обади от Аржентина и да разбере, че е гласувал”, обясни математикът.
Според проф. Константинов фантомите в списъците обикновено не влияят на изборните резултати. Проблемът е, че внасят съмнение в честността на изборния процес.
Колегата му от ЦИК, политологът Димитър Димитров спомена за около 7000 вероятни случая на двойно гласуване. Чужбинските гласове се дописват в списъците, а ЕГН-тата на гласувалите оттам се проверяват, за да няма дублаж. Процедурата обаче е трудоемка и обикновено се осъществява след изборите.
“Когато аз бях в ЦИК, правехме проверка за двойно гласуване. Намирахме между 500 и 1000 гласа, съмнителни за двойно гласуване или за други фалшификации. Но 1000 гласа обикновено са нищо.
Един депутат все пак се избира с около 8000 - 10 000 гласа”, поясни проф. Константинов.
Струпването на един адрес
Преди дни министърът на иновациите и растежа Росен Карадимов, който отговаря за координация на дейностите по предстоящия вот, заяви пред в. “Труд”, че за да няма “мъртви души” в списъците, трябва законодателна промяна, която на този етап не е възможна, защото парламентът излезе във ваканция на 27 септември.
Министър Карадимов каза, че има констатирани случаи на регистрирани множество лица на един и същ адрес, но повечето са заварени. Единият от тях датира от 1947 г., другият - от 70-те години на миналия век. Според него обаче тези случаи не може да се причисляват към графата изборни аномалии, защото до 2012 г. не е имало нормативна регулация за регистрация на един адрес. Едва след поправка в законодателството през 2012 г. се забранява адресна регистрация на лице, което няма документ за собственост, според който лицето трябва да разполага с не по-малко от 10 кв. м площ в това жилище, за да получи регистрация. От този момент не е възможно да бъдат регистрирани 1500 човека на един адрес.
Министърът обясни: “Представете си една махала, в която има една законна и множество незаконни постройки. Няма как да бъдат регистрирани граждани в незаконните постройки, затова те се регистрират в законната. Децата на регистрираните лица автоматично получават регистрация на същия адрес. И така постепенно се стига до абсурдните 1500”. Според него обаче няма процедура, по която те могат да бъдат дерегистрирани, защото това ставало с жалба и с последващо административно производство.
