Публикуваме отново най-четените коментари през изминаващата седмица. Този е номер 3 с над 27 000 прочитания.
И 20 000 лв. на месец да е, българинът няма да харчи ларж – защо
На трудовия фронт у нас излизат... старците
Човек е на толкова години, на колкото се чувства, това е крилата фраза, която няма как да оборим. Някои са стогодишни на трийсет, други застиват в златните 40, докато светът им светува, а трети цял живот са инфантили, на които околните са им длъжни. Всеки познава по някого такъв.
Изразът “Няма да ти дойде акълът в главата” битува редом с “Ти си се родил стар” и в двата няма нищо нито страшно, нито осъдително, нито необичайно.
Въпрос не на години, а на характер. И на битието, което определя съзнанието. Излезе доклад, в който черно на бяло е посочено, че хората на възраст между 60 и 64 години
могат да спасят трудовия пазар. В Европа
Как? Ами като продължават да работят.
По нашето законодателство това си е задължителна трудова заетост (ако имаш трудово място, разбира се), тъй щото - да спасяват.
В кодекса си пише, че имат право на труд, да не кажем, дето ако не го упражняват това право, няма да има пенсия в размера, в който се надяваш да я получиш. А всички се надяваме.
В много млада възраст скачах срещу удръжките, които ми правеха върху заплатата, вдигах рамо да си ми ги дават всеки месец, щото я докарам до пенсия, я не, пък ако докарам, ще му мисля тогава.
Е, пенсионираха ме на 44 години. По болест. И ако не бях работила почти 19 години на добра заплата, нямаше да получавам и мижавите парички. Мижави, ама всеки месец.
И най-голямото ми желание и сега е да ставам сутрин, да пия едно кафе на крак, да се блъскам в две превозни средства и да отида на работа, където осем часа и половина (поне, защото все на ненормиран работен ден ми е била длъжността, все повече часове) да ра-бо-тя!
Да съм сред хора - приятни, неприятни, колеги, клиенти, пациенти, ама контактуваш, общуваш, помагаш, помагат ти, вдигат ти нервите и ти вдигаш нечии, обаче
кипи труд, далеч невинаги безсмислен,
както е друга крилата фраза.
Та - нормално е да работиш. Нормално е да искаш да продължаваш да работиш. 40 е новото 20, 50 е новото 30, отиваме към 70 е новото 50, защо не. Така или иначе добрата Стара Европа застарява. Физиологични процеси, с които икономиката свиква.
Аз съм израсла с твърдението, че жените на 55 и мъжете на 60 отиват в заслужен отдих. И всички получават 55% от трудовото си възнаграждение към момента на пенсионирането.
Тоест последните три години си получавал 100 лв., започваш да получаваш всеки месец 55 лв. Ами - не е окей, както викаме сега, ама отиваш си на вилата, на селото, садиш си градинки, гледаш си внуците, хващаш някоя допълнителна работа и зяпаш западните туристи с побелели коси, бели бермуди и бели каскети или капели, които с едната пенсия обикалят света.
Ние тук сме иначе устроени - и по 20 000 лв. пенсия да получаваме, няма да ръгнем да ги харчим бадева,
ще вдигнем втори етаж на бащината стряха, ще купим на детето я кола, я апартамент,
вместо да гледаме внуците, ще им плащаме стипендията да учат в чужбина, да не говорим, че толкоз пари, та да си вържем краищата на старините и да останат, никой не получава. И работим до последен дъх. По кодекс и по немотия.
Спасяваме икономиката на ЕС според цитирания доклад. От 27 членки ние сме малко над златната среда - на 11-о място сме. В тази възрастова група най-високо е нивото на ангажираност в Швеция (над 73%), а най-ниско в Люксембург (23%).
Всъщност процентите за целия съюз са около 53. Това са си реалните трудово ангажирани хора във всички страни.
Разбира се, тенденциите са застрашителни - поради застаряването млади трудови кадри са кът, мигрантски, на които Западът много разчиташе в началото на поредното преселение на народите, не са чак толкова ентусиазирани, пък и далеч недотам квалифицирани, има си проблеми бъдещето, не е като да няма.
У нас, откакто се помня, пенсионер си беше леко пренебрежителна, да не кажа - обидна квалификация. От “Абе, пенсията, къде си ръгнал баш в час пик?” до вестникарските заглавия “Гладни пенсионери изпълзяха на припек”.
Пенсионерът е човек, изхвърлен зад борда на житейския лайнер
Имам достатъчно добри познати, които реално си страдат, че са пенсионирани. Мой близък се съди с ръководството на учреждението, защото като професор има право да работи една година след навършване на пенсионната си възраст. И спечели, ама за какво, тя годината мина в скандали, а скандалите разболяват. А и някак официално си признат за стар.
Не е само в по-малкото пари работата. Защото по новия закон имаш право да се пенсионираш и да продължиш да работиш, като получаваш в пълен размер и заплатата, и пенсията си. Много хора се възползват.
И пак казвам, не е само размерът на възнагражденията. Социализацията е нещо, с което ние сме свикнали, и липсата на тази социална среда, в която си преживял повече от половината си живот, те води до депресивни състояния.
Колкото и да подскачаш, че най-после си свободен и можеш да се грижиш за своите желания, на практика повечето нямаме такива желания. Тепърва ще си купиш фенди-то, за което цял живот си се стискала, или ще яхнеш онова ламборгини, в което до теб ще вее коси... "бабата" от съседния вход, щото годините и на двамата са попреминали за високи скорости и висши страсти.
Това го казвам, за да се развеселим малко. На село вече ни градинка, ни лозе да завъдиш, вилата децата са я обсебили, па са си обзавели механа в мазето, внуците... внуците са в чужбина, най-много да ги водиш до частното училище, ама и там е по-добре с автомобил да ги доставяш.
Не е толкова нерадостна картината, нали се разбрахме, че 70 е новото 50, има още хляб и в главите, и в телата, работа има, нали, ний ще спасяваме европейската икономика, тъй е докладвано. Децата ни са донори за трудовия пазар в Европа, тук обаче нашият си пазар зависи от нас. Стягайте редиците, "Пенсионер, пенсионер, ти летиш като орел", с две думи - "България цяла (и Европата в частност) сега нази гледа". Свикнали сме.
