За какво ли не се говори високопарно, но не и за изгарящата човека страст за пари.
Не е успокояващ фактът, че то е нито от вчера, нито само наш проблем.
Още в древността се смятало, че „Зло най-грозно са парите... пропъждат те от бащин дом човека и отклоняват го от правилния път. Защо ли злото за човека все му се представя за добро. (Софокъл. Антигона, ИК „Пан", С., 2005, с. 19-20, 38-39.)
У нас Алеко иронизира социалното изкривяване чрез „Бай Ганьо", а П. Р. Славейков го олицетвори чрез метафората „парица -царица. В наше време Нийл Фъргюсън издаде книга под заглавие „The ascent of Money", преведена на френски с описателното „Неудържимият възход на парите. От Вавилон до Уол Стрийт", 2009 г.
Не е случайна и ромската песен „Крадец от теб не става сине. Ти си будала". Като че ли е обидно човек да е честен. Смятан е за наивник. Стигнахме дотам, че никоя власт не е в състояние да възпира властта на парите.
Днес "чипът" дирижиращ живота ни е устремът към пари по всякакъв начин. Не че са пренебрежими - важна ценност са. Качеството им е в тяхното количество. Проблемът е, че то стана единствена ценност, заради която жертваме всяка друга ценност. Именно така един престъпник обобщава ситуацията. На въпрос на съдията защо е ограбил някакъв магазин обяснил: "Как защо? Ако днес не можеш да извадиш пачка - си нищо". Да, то е средата, която формира манталитета и на възрастни, и на младежи, да не кажа - на всички.
Трябва ни принципна преориентация. Частното и общественото не са несъвместими, а са свои взаимни условия, формиращи „златна среда". Нещата не стават без свободна частна инициатива, с чакане на директиви и хвърляне на вината при неуспех само върху управляващите. Но и частно-пазарната икономика не може да е успешна, от една страна - без научни изследвания и доказан професионализъм, от друга - без високо държавно лидерство, почиващо върху национална стратегия и развита инфраструктура, справедлив ред и социална сигурност.
За правилен избор на насока за личностно и обществено развитие (като реализиране на политики) ни трябва сигурен ключ. Аристотел го е съзирал в принципа на справедливост като равновесие между заслужено и получено, което осигурява социален мир. При Древният Рим, инай-вече в модерното времено се надскача това разбиране. Популярна става сентенцията, че няма в живота по-голяма сила и по-важно богатство от самите хората. Тя става ключова за развитието и на съвременния свят.
Качествата на хората като образованост, социална култура и делова ефикасност са факторът, който (изправяйки кривиците на миналото и предвиждайки бъдещето) определят съдбата им. Такъв е и смисълът на актуалното и днес мъдро поучение на социал-икономиста академик Георги Данаилов (1872-1939). Според него икономиката е базисна за човешкото битие, но не отговаря на всички нужди на човека. Социалният ни идеал, подчертал е той, е онзи обществен строй, който създава най-големи възможности за развитие на способностите и силите на всяка човешка личност, водена от чувство за справедливост.
Именно такава трябва да е преориентацията ни и с това - изходът към по-добро бъдеще.
