- Реалният проблем не е “домовата книга”, а може ли парламентът да произведе редовно правителство и в копнежите на някои партии за громене и арестуване, казва конституционният съдия и бивш премиер
- И още акценти в интервюто
- Повтарят мантри за съдебната реформа и окалват цялата система
- Отново започна вайкане, че съдебната реформа е провалена и единственият лъч идва от героичната борба вместо един съвет с две камари да има два съвета с по една
- Отвратително е да не те питат какви аргументи имаш за едно решение, а "на кого трябва да си човек". Жал ми е за младите, които само това слушат
- Проблемът е в манталитета на тези, които хората избират, и в поведението на партиите, някои от които с перманентно революционни копнежи
- Съдия Димитров, от решението на Конституционния съд за промените в основния закон, влезли в сила на 26 декември м.г., изминаха почти два месеца, но коментарите и взаимните упреци между политиците кой какво е предложил продължават. Смятате ли, че моментът за промяна в конституцията беше правилно подбран?
- Темата за конституцията беше превърната във фетиш. Кой ли не се упражняваше да я критикува без особени аргументи и да обяснява как с някакви промени маса проблеми ще се решат.
Това, разбира се, не беше вярно, но след многогодишния обстрел на нашата публика и на чужди институции и аз бях съгласен, че е добре да се направят някакви промени, които да дадат сигнал, че се търси решение на проблемите.
Друг е въпросът, че не конституционните промени могат да ги решат. Както обикновено, у нас се получи точно обратният ефект. Направиха се няколко разумни промени, но вместо да се използват в посочения дух, започна невъобразимо вайкане, че съдебната реформа е провалена, отново всичко е загубено и България е една пропаднала страна, в която единственият лъч светлина идва от самотни борци за справедливост, които героично се борят вместо един съвет с две камари да има два съвета с по една.
- Според вас може ли да се каже, че тази шеста поред поправка беше успешна или катастрофална, както я определят нейните противници?
- Нито едното, нито другото. Ако има политици, които се интересуват от националната кауза, те биха могли да изтъкнат, че основното изискване към нас - ограничаване на прокурорските правомощия и въвеждане на процедура за отговорност на главния прокурор - са реализирани. Както видяхме, част от това можеше да се осъществи и със закон. Тези, чиято основна цел е да злепоставят България, могат да скубят коси и да се вайкат на воля. Но нито нещо е пострадало или блокирано, нито е направено кой знае какво знаменателно подобрение.
- Най-много дебати и емоции предизвика не съдебната реформа, а намалените правомощия на президента по отношение на служебното правителство. Вие бяхте един от съдиите, които подкрепиха предложението държавният глава да посочва служебен премиер измежду хора, заемащи определени длъжности, избрани от Народното събрание. Докато делото все още беше висящо в КС, се проведе първият избор на служебен премиер по новия ред. Свидетели бяхме как хората от списъка един след друг отказваха. Тази ситуация не ви ли убеди, че т.нар. домова книга, не е удачен вариант?
- Аз никога не съм твърдял, че е. Изрично посочих в бележките си по делото, че ние не се произнасяме по мъдростта на една промяна, а по това има ли право обикновено Народно събрание да я извърши.
Запомнете, че Конституционният съд не е сенат и не може да преценява дали законът е полезен, или не.
Пак там аз изрично посочвах, че в защита на парламентаризма лично аз по-скоро бих поддържал изменение на чл.68, ал.2 от конституцията и преминаване към мажоритарни избори, но явно няма кой да предложи или да гласува това.
Реалният проблем не е дали и какво служебно правителство ще има, а дали парламентът може да произведе редовно правителство.
Ако в Народното събрание доминира нагласата, че само аз съм добър, а противниците ми са сатани, и искам всичко, и то именно днес, перспективата е лоша.
Историята винаги е доказвала, че тези, които обявяват себе си за единствено праведни, а позициите си за единствено верни, са принасяли най-големи злини.
- Гледайки какво се случи, няма ли да изпаднем в ситуация след време никой да не иска да бъде предложен за омбудсман или за председател на Сметната палата например? Или пък да се гледа не дали кандидатът отговаря на изискванията на съответната длъжност, а как евентуално би стоял като служебен премиер?
- Разбира се, че има такъв риск. Но повтарям, че проблемът е преди всичко в манталитета на тези, които хората избират, и в поведението на партиите.
За да удовлетворят перманентно революционните си копнежи, някои от тях разпространяваха легенди, които, освен да злепоставят България, помогнаха да се настървят избирателите им за громене, чегъртане и арестуване на противниците.
Това е реалният проблем. Ако той не стои, едва ли кандидатите за съответните постове ще мотивират поведението си със страха да не би зорлем да ги направят премиери.
- Парламентът вече работи и при действащо служебно правителство. Смятате ли, че депутатите успяват да оползотворяват времето за дейности, които да са от полза на избирателите им? Питам ви, защото общото впечатление е, че Народното събрание е в предизборна ситуация и използва всяка възможност за популистки законопроекти и изказвания.
- В духа на споменатото поведение е трудно да се очаква много повече. Когато става въпрос за обикновена предизборна ситуация, това са тенденции, които могат да се държат под контрол.
Два месеца, от които единият така или иначе ще е ваканция, не са толкова много и ако неразумното поведение доминира тогава, то ще е, защото и преди това е доминирало.
От друга страна, тъкмо поради сгъстеността на ситуацията те могат да помогнат на избирателя да реши дали предпочита гръмки думи и помитащи изказвания, или разумно поведение и хвърляне на мостове.
- Защо не сте съгласен с твърдението, че Конституционният съд прати в кошчето съдебната реформа и че отрязахте всички опити за промени в тази система в следващите години?
- Защото в Европа има страни и с два съвета, и с един, но не това решава проблемите на съдебната власт, а някои на пръв поглед не така впечатляващи корекции в устройствения и в процесуалните закони.
Мисля, че с повтарянето на тази мантра целенасочено се създава нагласа срещу определени институции - съда, прокуратурата, Висшия съдебен съвет - и вместо да се търси конкретно решение на конкретни проблеми, включително влияния и зависимости, нещата се генерализират, окалва се цялата система, а това разбива авторитета ѝ и прави хората в нея напрегнати и неуверени, с което тежко накърнява чувството им за независимост.
- Защо авторите на промените не успяха да ви убедят вас лично, че е добре преобладаващото мнозинство в Прокурорския съвет, както се казваше, преди КС да отмени тази поправка, да не е от прокурори, а от юристи, които са се реализирали в други сфери? Те твърдяха, че изборът ще бъде прозрачен, открит за обществото?
- Проблемът на целия пакет изменения беше в арогантността, с която те бяха така обвързани едно с друго, че дори и там, където отмяната на минимална част от текста би го направила конституционно приемлив, това беше технически невъзможно. Отново си говорим за нагласата “Искам всичко, и то сега”. Текстът, за който питате, беше критикуван и от Венецианската комисия, защото открива възможности за политически натиск, какъвто именно се твърди, че се цели да се избегне.
Тук не става дума за “кой кого е избрал”, а за възможността политически съображения от всякакъв вид да надделяват при преценката на работата и кариерното развитие на прокурорите на всички нива, щом като решение може да се вземе и без съгласието на нито един представител на професията. Въпросът не е количествен, а принципен.
- Колко време органите с изтекъл мандат може да продължават да действат? Има решение на КС за Инспектората на ВСС, но едва ли когато сте го вземали, сте предполагали, че ИВСС ще започне третия си мандат?
- Държавата няма как да осъществява функциите си без органите си. Представете си, че вашият вестник остане например без счетоводство. Как ще доставяте хартия и как ще ви плащат заплатите? Невъзможността да се избира нов състав на държавни органи от парламента е резултат от вече споменатата непримиримост, според която, ако това не са “нашите хора”, те са лоши хора.
Всъщност, ако се вслушате внимателно в колегите си журналисти, повечето от тях вече не питат какви аргументи имаш за едно решение, а “на кого трябва да си човек”, за да си го взел. Някои при това даже многозначително поясняват, че те, нещата, стават така.
Мисля, че това е отвратително. Моето поколение си отива, но ми е жал за младите, които само това слушат и за мнозина от тях може да стане естествено да си обясняват света и да мотивират собствените си действия по този начин.
