- Може обаче да се генерализира, че стават все по-неумели в живите контакти, казва психотерапевтът
- В училище трябва пълна забрана на телефоните, най-малкото за да съществуват няколко часа без тях
- Създаваме едно изключително нетолерантно младо поколение
- Тенденция е все повече да преоткриват книгите като предмет, красиво издание. Но пазарът е наводнен от заглавия и не познават класиката
- Г-н Величков, според британско проучване, за което “24 часа” разказа, днешните деца не обичат да им се звъни по телефона - страхуват се, че обажданията носят лоши новини, затова само си пишат. Наблюдавате ли това във вашата практика?
- Не съм забелязал. Който разбира от наука знае, че при всяко проучване може да се извади точно определен резултат, затова понякога подобни заключения може да са спекулативни. За да имаме реален поглед върху тенденции, трябва да не се отказваме и от емпиричните наблюдения. По-скоро може да се генерализира, че децата са все по-неумели в живите преки контакти. Да кажем, че обаждането по телефона е по-пряк контакт, отколкото чатенето.
- В началото сме на учебната година, колко дълго може да бъде задържано вниманието на децата? Наистина ли това става все по-трудно?
- Всичко зависи от условията, в които се провежда учебният процес. Вниманието като всяко друго нещо се тренира. Да приемем за една крайна даденост как в съвременните условия заради технологиите вниманието на децата е ограничено до няколко секунди - това може да е факт, но не означава, че е потенциалът, който имат децата.
От обстоятелствата в целия учебен процес зависи колко време ще бъде задържано вниманието. Ние имаме девалвация на образованието. Ако приемем, че фактите са такива, т.е. че децата не могат да задържат вниманието си повече от няколко секунди, тогава ние сме се предали. Съгласили сме се децата да бъдат полуграмотни или направо малограмотни.
- Не сте ли твърде краен?
- Една от статистиките на ООН показва, че от 1980 г. до днес средната интелигентност на германците е паднала от 80 на 60 точки. Става дума за оглупяване. Не мисля, че в България положението е по-оптимистично.
Децата не трябва да учат, за да трупат факти. Това вече не е необходимо. Нито е необходимо да учат, за да сметнат таблицата за умножение. Това вече го има. Но децата трябва да ги учат наизуст, трябва да се учат да смятат, за да се развива мозъкът. Образованието трябва да е цялостен процес, а не трупане на информация. Информация вече имаме, нужно е да можем да работим с нея. Мозъкът трябва да се развива и да изпълнява задачи, които са свързани и с вземане на решения. Един образован човек може да взима решения много по-пълноценно.
- Нали точно в тази посока водят образованието?
- Министерските приказки общо взето, са пожелателни и звучащи добре. И да са верни, това няма никаква стойност, при положение че системата е срутена. Прочетох, че има препоръка 30% от програмата да бъде съкратена.
Какво точно ще учат децата?! Аз познавам една друга система на образование, когато България беше една от най-образованите страни в света с висока обща култура. Когато говорим за практическа насоченост на образованието, си спомням, че тогава имаше часове по трудово обучение. Учехме се битово да се справяме с живота. Имаше кръжоци, които бяха чисто практически, занаятчийски. Защото едно от нещата, които се губят в световен мащаб в образователната система, е занаятчийството.
- Тези ваши думи звучат като носталгия по соца.
- Аз имам носталгия по хубавите неща от соца и никаква носталгия по лошите. С мръсната вода изхвърлихме и бебето. При променени условия, при отворен пазар, при демокрация кое пречи да имаме високо образование, дисциплина, култура, възпитание? Ултралиберализмът травматизира децата до дупка. Защото основните принципи на възпитанието са поставяне на граници - къде е приемливо, къде не е, кое е здравословно и кое не е, кое е социално. В момента, в който една система премахне границите и трябва всяко дете, което няма никакъв опит, само да ги търси, то се стресира. Ако не му ги показваме в правилен възпитателен процес, то ги намира в реалността - през затвор, през наркотици. Или безработицата му казва: тук не може, защото не си образован.
- И все пак какво могат и какво не могат децата в свят, който ги разсейва?
- Това, което могат, е много бързо да се запознаят с технологиите, тъй като това вече е част от нашия свят и те се сблъскват с тях още преди първоначалното си развитие. Това, което не могат, е да контролират използването на технологиите. Затова трябва да бъдат насочвани. Затова трябва да бъдат ограничавани. Ние се плашим от думата граници. И така губим граници във всяко нещо, дори и в природното. Ние губим граници в биологичното. За мен това не е деликатна тема, тя е биологична. Биологията и психологията имат пресечни точки, но не навсякъде. Как се въприема човек - е едно, каква е биологията - е друго. Физичното и метафизичното не съвпадат.
- Като заговорихте за това, какво е отношението ви към поправката в Закона за предучилищното и училищното образование, която забранява “пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация”?
- Аз твърдо съм за поправката, независимо колко адекватно е написана, независимо от всичко, за да може да има някакъв ответен апел срещу пропагандирането на подобни концепции и идеи, които не са здравословни.
- Но кой някога е пропагандирал подобни неща в училище? Всякаква пропаганда и досега бе забранена.
- Пропагандира се в обществото, а оттам се стига и до училищата. 25 години работя като психотерапевт и наблюдавам промени в проблематиката, с която идват хората. Ако преди са идвали предимно хора на средна възраст с ясни човешки проблеми, през последните 10 години идват предимно млади хора с объркана психика. Те са объркани допълнително от идеята и концепцията, че могат да се възприемат по повече начини от биологично определеното. Те са децата с депресии, тревожности и самоубийствени мисли. Когато трябва психологически да приемеш обратното на това, което природата ти е дала, ти винаги си в конфликт, който никога не може да бъде потушен, независимо какви операции и корекции ще правиш. Единственият начин да няма този конфликт е да забравиш себе си.
В тийнейджърска възраст е нормално човек да има различни въпроси за себе си - дали е мъж, дали е достатъчно мъж, дали има достатъчно мъжки черти. Това са нормални флуктуации на съзряването и ако няма външни намеси, те се избистрят от само себе си бързо.
- Казахте, че образователната система е девалвирала, стават ли децата все по-нечетящи?
- Има тенденция за повече четящи деца, които преоткриват книгите като предмет, като красиво издание чисто библиографски. Пазарът обаче е наводнен с нови заглавия и децата губят страшно много, като не познават класиката. Човек не може да познае хубавото, без да знае кое е по-хубавото. Наистина има хубави съвременни разкази за тяхната възраст, но може би ще пропуснат приказките на Андерсен и творбите на Астрид Линдгрен.
Образованието трябва да бъде широко културално. Трябва да създаваме култура, не да наливаме конкретни знания и концепции в главите на хората - как трябва да бъде. Ние създаваме едно изключително нетолерантно ново поколение. За да има проблем, трябва да говорим за него. Когато се фокусираме в нещо, то започва да се превръща в проблем, защото предизвиква противоположни полюсни реакции - както за различната сексуалност, както за липсата на толерантност. Не би трябвало да има такава тема. Спомням си времената, когато слушахме Фреди Меркюри, Елтън Джон и на никого не му е пукало каква е сексуалността им. За мен това са толерантни времена.
- Отново се заговори за ползите и вредите на мобилните телефони в училище и дали е необходима пълната им забрана, какво смятате вие?
- Аз смятам, че трябва да има пълна забрана, най-малкото за да могат да съществуват без телефоните, макар и за един ден.
- От гледна точка на психологията на поколението, което сега е в училище, какво трябва да се промени в средното образование, за да стане по-добро?
- Трябва да се промени обществото. На парче не се променя ценностната система. Имаме две поколения, които възпитават деца. Имаме две чалга поколения. Две неграмотни или полуграмотни поколения възпитават сегашното поколение. Да не говорим, че вече никой не обръща внимание на правописните грешки. Ние свикнахме да има правописни грешки при изписването на елементарни заглавия. Критериите падат, затова говорим за девалвация. Резултатите са налице.
Затова казвам, че има нулево значение какви изследвания има и какви оценки има от тази или онази комисия. Не може да пренебрегнем емпиричното. Въпреки всички изследвания, които казват, че сме напреднали, ние сме нация, която е ниско образована, която има самоубийствен инстинкт, защото се трепем по цял ден. Ние сме нация, която изчезва демографски. Ясно, че нещо не е наред, независимо че ни обясняват, че вървим напред. Имаше един хубав виц от социалистическо време, който е по-актуален сега. Отишъл един на лекар и поискал да влезе в кабинета на доктор очи-уши. “Това, което го виждам, не го чувам, а това, което чувам, не го виждам”, обяснил проблема си човекът.
CV
l Председател на Българска асоциация по хипноза
l Психотерапевт с повече от 20-годишен опит
l Автор на “Тайните на хипнозата", многократно издавана у нас и в чужбина
l Завършил е философия в СУ, психология в НБУ и клинична хипноза в London College of Clinical Hypnosis, Лондон
l Дългогодишните му интереси към бойните изкуства, трансовите и медитативни практики и различните системи за самоусъвършенстване го отвеждат до множество различни школи по цял свят - от далекоизточните езотерични общества през западните университети до поделенията на руските спецчасти
l Преподава клинична хипноза на психолози, стоматолози и медици, а също така води семинари за широка публика в сферата на работата с трансовите състояния, дихателните практики, ефективната комуникация, използването на психофизическия ни потенциал, личностното развитие и други
