Трябва сериозен дебат за промени, но постоянните избори не позволяват*
В България действа пропорционална система на облагане, по-известна като “плосък” данък, в размер на 10%, както за физическите, така и за юридическите лица. Вече минаха близо 15 г. с тази система на облагане. За този период се натрупа достатъчно статистика, която категорично отхвърля всички мотиви, с които този плосък данък бе въведен.
Ето аргументите от онова време: 1) Да намали делът на сивата икономика; 2) Да намали неравенствата; 3) Да повиши данъчните приходи в бюджета и 4) Да увеличи преките чуждестранни инвестиции. Всъщност и в четирите си задачи, тази данъчна система се провали.
Неравенствата в доходите са рекордно високи точно в десетилетието след 2009 г. и така е до днес независимо как ги мерим – през коефициент на Джини или през отделните децилни и квинтилни групи. Според Евростат България в момента е страната в ЕС с най-големи подоходни неравенства.
Сивата икономика също не намаля. Да, като процент от БВП може би е отбелязала няколко процентни пункта спад, но като абослютна величина нарасна няколко пъти. Кажете ми кое число е по-голямо: 30% от 66 млрд. лв. (колкото е БВП през 2009 г.) или 22% от 200 млрд. лв. (колкото се очаква да бъде в края на 2024 г. БВП)?
Данъчните приходи в бюджета не се увеличиха, а намаляха като дял от БВП. По- лошото е, че съотношението между преките и косвените данъци се изкриви до степен, в която ДДС се превърна в основен източник на приход. В развитите държави не е така.
Преките чуждестранни инвестиции няма нужда дори да ги коментираме. Просто отворете сайта на НСИ и вижте тяхната динамика в периода 2000 - 2008 г. и в този след 2009 г. до днес. Ще видите, че в първия период са били средно около 10% от БВП, а в периода след това са 3 пъти по-малко.
Ако се върнете 15 г. назад и видите какво говореха тогава архитектите на плоския данък по медиите, ще чуете неща от сорта, че “по същество плоският данък е регресивен и това е добре, защото оставя по-голяма парична маса на разположение в относително по-богата част от населението, което е предпоставка за активизиране на инвестиционната дейност”. Вие тази инвестиционна дейност да сте я усетили през тези години? Напротив, налице е концентрация на капитали в ръцете на малцина, липсата на реинвестиция на тези капитали и в крайна сметка излизането им от кръгооборота на потоците в икономиката. Парите станаха статични!
Истината знаете ли каква е? Данъчните системи като в България, които разчитат на косвени данъци като основен приходен източник, в науката се смятат за по-регресивни и съответно по-неефективни за справяне с неравенствата. Основният косвен данък (ДДС) е данък върху потреблението, при който се нарушава принципът на вертикална справедливост, тъй като индивиди с различен данъчен капацитет понасят еднакво данъчно бреме и така може да се стигне до увеличаване на неравенството.
Точно затова всички икономисти възприемат косвените данъци като по-регресивни, особено при сравнение с прогресивното данъчно облагане, защото при ДДС делът на загубеното благосъстояние от бедните индивиди е по-висок в сравнение с този на загубеното благосъстояние от по-богатите. Това е нормално, защото домакинствата с по-ниски доходи харчат по-висок процент от доходите си за ДДС спрямо онези с високи доходи, като по този начин се разширява пропастта между бедни и богати.
Знаете ли, че 60% от всички данъчни приходи в държавния бюджет идват от един данък – ДДС. По същество той представлява малко над 20% от всички приходи в бюджета въобще (данъчни и неданъчни).
От другата страна са двата “преки” данъка – ДДФЛ и ДДЮЛ, които са по 10%. Техният ефект върху неравенството в доходите е пряк и ясен. В България не се прилага прогресивно облагане на доходите на физическите и юридическите лица, а ставката на плоския данък без необлагаем минимум е сред най-ниските в ЕС. Двата преки данъка в България в най-висока степен определят сравнително ниската роля на държавата в икономиката, което може да се измери чрез приходите или разходите в държавния бюджет като процент от БВП. Всъщност, България е единствената страна в света, в която има плосък данък, но няма необлагаем минимум. А държавите с плосък данък по цялата планета наброяват не повече от 7-8.
Но за да се проведе сериозен разговор по темата, е нужно поне за малко да спрем с изборите, тъй като всички се кълнат, че данъците няма да се променят.
Защо няма да се променят? Има ли някой разумно обяснение? Друг пример за регресия, извън косвените данъци, е социалното осигуряване. То е типичен пример за регресивен данък след достигане на максималния осигурителен доход. Едни хора просто се изключват от системата и тяхната склонност към данъчно облагане започва да клони към 10% независимо от дохода, който получават. Това означава, че колкото повече получавате, толкова по-малко ще плащате спрямо относителната данъчно-осигурителна тежест на хората с ниски и средни доходи. Те в момента плащат 24%, а човек с доход над 3 750 лв. плаща само 10% върху всяко едно левче над тези 3750 лв. Кое му е справедливото на това? Защо просто този таван не падне?
Ами корпоративният данък? В България казахме, че той е 10%, което ни нарежда на второ място сред страните в ЕС, като единствено в Унгария е по-нисък - 9%. За сравнение, размерът на корпоративния данък средно за ЕС през 2022 г. е 21,3%, докато този за Еврозоната е малко по-висок - 23%. За разлика от България, в ЕС като “правило” ставката на данък печалба варира в диапазона между 19% и 25% сред отделните икономики.
Защо данък дивидент е 5%? Знаете ли, че данък дивидент в Белгия е 30%, в Дания - 26%, в Германия - 25%, в Естония - 20%, във Франция - 12,5%, в Унгария - 15%, в Италия - 26%, в Латвия - 20%, в Литва и Люксембург - 15%, в Малта - 27%, в Нидерландия - 26%, в Австрия – 27%, в Португалия - 28%, в Словения - 27%, и т.н. Защо не вдигнем поне данък дивидент на 10%? Някакво начало ще е.
Но нека видим какво казват по-умни хора от мен по темата за плоския данък и прогресивното облагане.
Адам Смит, Джон Стюарт Мил, Дейвид Рикардо и Джон Мейнард Кейнс говорят във всичките си научни трудове единствено за прогресивно облагане. Като цяло фундаментът на съвременната пазарна икономика, класическата икономическа теория и Кейнсианската икономическа теория, предполагат наличието на прогресия в данъчното облагане на всички икономически субекти. Няма как и да е по друг начин, тъй като плоският данък е измислен в края на 80-те години на ХХ век и е приложен основно в страните от ЦИЕ. Не почива на никакви теоретични концепции в икономиката, а по-скоро е един посттоталитарен експеримент.
Според Пол Кругман, нобелов лоуреат по икономика за 2008 г., “от намаляването на данъците при Роналд Рейгън в САЩ са се възползвали предимно семейства с много високи доходи, докато рязкото намаляване на обществените разходи засяга преди всичко бедните”.
Продължаващото поддържане на плосък данък у нас може да се обясни много повече с психологически фактори, отколкото с реални аргументи да остане. Истината е, че плоският данък освобождава от отговорност. Той налага определен стил на поведение на управляващите, който увеличава административните удобства и ограничава необходимостта от по-сериозна дейност по организацията и контрола на данъчната събираемост.
Трябва да си признаем, че сбъркахме. И да си дадем сметката, че плоският данък не е инструментът, който е в състояние автоматично да реши съществуващите проблеми и да замени необходимостта от други макроикономически политики. Този модел на данъчно облагане е едно архаично зомби, което се отхвърля от съвременната теория и практика. Числата за българската икономика също го потвърждават.
С две думи – да третираш еднакво и богатия, и бедния в данъчното облагане, не е признак на равноправие, а признак на мълчалива дискриминация.
