3,5 години предизборно време - перманентен Хелоуин
Отказът на DJЈ Маrtеn да пусне на Джокович песничката “Луда по тебе” вдигна такива вълни на възмущения сред прогресивната общественост, че явно тя бе предварително нахъсана и само си търсеше повод да избухне.
Казвам “възмущения” в множествено число, защото те бяха разнопосочни, противоположни и взаимно се занулиха. Едни се възмутиха от отказа на DJЈ Маrtеn да изпълни желанието на тенис гения, други - от чалгата като такава, а трети от самия Ноле – може ли такъв гений да е такъв простак? Защо не помоли DЈJ Маrtеn да пусне Брамс например?
А сега внимателно, малко логика. Когато едно деяние е наистина възмутително, всички са на едно мнение. Например пиян шофьор сгазил дете – всички са гневни. Докога? Националният отбор паднал с 0:6, Дачков пак разобличил Лили Иванова, Божанков пак сменил партията – никой не ръкопляска. А в случая е точно обратното – свидетели сме на срещуположни, взаимно елиминиращи се възмущения, което значи, че няма нищо възмутително.
Просто желанието на едни хора да се възмутят е чакало в засада
да се случи нещо, каквото и да е то. Тази вечно дежурна готовност за възмущение е в пълна хармония и с обществения ни живот напоследък, и с партийната ни система, и с оределия неин електорат. Днес всяка партия е забила нож в гърба на всяка друга партия и чака тя да покаже пръст, за да се развика. Модерната партия насъсква електората си като немска овчарка – дръж! Захапи го за задника!
Няма нужда да напомням, че със захапване на чуждия задник най-лесно се минава бариерата при партийнолистовата избирателна система. Това е друга тема, да не досаждам пак, а и явно на хората им харесва купонът. Ние живеем като в скандинавския рай Валхала, където цял ден героите се бият и кълцат с брадви и мечове, а нощем сядат да пируват със своите брунхилди.
Та да се върнем на темата. След 35 години насъскване вече малко хора ходят да гласуват, но пък много от тези последни мохикани вече са освирепели хардуерно. Те са като осветителни тела, които реагират на движение. А нещо мръдне, а го осветяват със своето възмущение.
Затова по-културните взеха да се възмущават от възмущенията
Например Нешка Робева така се впечатли от глупавото съскане, че обнародва във фейса открито писмо до Джокович, с което му се извинява трогателно от името на целия български народ. Демек не всички българи сме чак такива простаци. Не се обиждай и прости.
Съгласен съм с нея напълно. Харесва ми и това, че е написала писмото от свое име. Изгорила е мостовете, значи няма как да се отрече от подписа си, за разлика от някои дежурни автографи под откритите писма в епохата на прехода.
Днес на мода е откритите писма да се подписват от по 100, 200, 1000 видни интелектуалци, а пропуснатите се присъединяват допълнително. Други обаче се отричат – сложили са ми името без да ме питат. Неее, питахме го! - злобеят отговорниците – сам дойде да удари автографа, ето я графологичната експертиза на института при ФБР! Не бях аз, казва човекът, защото не бях на себе си. Кучето ми тъкмо бе умряло, пиян бях, жена ми избяга с негър, щерка ми си смени пола…
Миналата седмица цяла бригада възмутени учители публикува открито писмо срещу закона, който забранява пропагандата на джендъризма в училище. Дотук – добре, и аз държа малките да могат да си сменят пола. Учителите смело застават със своя авторитет, браво!
Но пък дебнещата партия “Възраждане” се зарадва на сгодата и повторно им публикува имената, запитвайки родителите – искате ли тия джендъристи да ви учат децата? Тогава учителите се усетиха и изпищяха – Фашизъм! Слагат ни в черен списък! Костя е новият Хитлер!
Така се роди нов жанр – открито писмо, което трябва да си остане скрито
Възмущавам се смело, но инкогнито. Готов съм анонимно да защитя каузата с гърдите си.
Това постмодерно раздвоение на учителската душа е напълно обяснимо, тъй като, от една страна, фондациите ги насърчават да се борят за човешките права, а от друга, властите им съскат: “Я по-кротко! Къде си тръгнал, (а)! Не виждаш ли, че времето е предизборно?”
Предизборното време е като Хелоуин, когато злите духове излизат изпод земята и бродят в тъмното, а децата чукат по вратите за бонбони и портокали. Но Хелоуин е само една нощ в годината, докато предизборното време у нас няма почивка вече три години и половина. Злите духове не спират да бродят, а ужасните разкрития за родната политика се трупат и наслагват, застъпвайки се като керемиди.
На човек просто не му остава време да забрави последния повод за възмущение. Докато например всички единодушно се възмутиха, че Вълка задигнал 150 милиона от Банката за развитие, бдителните патриоти забелязаха с гняв, че DJ Marten се е отказал от хубавото си българско име. И не само това, но и от кирилицата се е отказал!
Аз обаче не съм от тях.
Бидейки мъж, DJ Marten няма как да се омъжи за чужденец
за да си смени фамилията с нещо от рода на Габриел или Винсети. А с нашенската фамилия как да пробие на Запад? В музикалния бизнес, не си ли смениш името, си никой. Затова Стефани Джерманота е Лейди Гага, Дана Оуенс е Куийн Латифа, а Робърт Цимерман е Боб Дилън.
И все пак патриотите имат повод за надежда. Засега славянските имена не вървят, но имената на изчезналите народи са много на мода, като например великия рапър Тупак*.
Както знаем, държавата на инките е изчезнала, останали са само едни каменни образи със силно възмутени изражения. Според демографите и патриотичните политици и ние сме тръгнали натам. Добрата новина е, че когато изчезне и България, сто на сто ще излезе на мода диджеите да се именуват я Ivan, я Stoyan, я красивото нашенско Азис.
* Тупак Амару II е потомък на последния владетел на инките, който вдига бунт срещу испанските колонизатори и е екзекутиран през 1781 година. Рапърът с име Тупак (Tupac Shakur) е роден като Лесан Париш Крукс, но родителите му го преименуват още като бебе, защото са революционно настроени активисти на Черните пантери.
