По улиците има много хора с психиатрични заболявания, оставени на произвола - без да се лекуват, без да се проследява състоянието им
- Покрай домашното насилие заговорихме и за нашенските междусъседски войни, които видимо ескалират в омраза и физическа агресия. Съпругатата на музиканта Васил Гюров - Мария Кавлакова, се оплака публично от съсед, който тормози семейството, краде и налита на бой. Преди това съседка чужденка набеди известния актьор Христо Шопов, че я заплашвал. А всички настръхнахме, когато озлобен съсед погуби психолога Наф. Каква е причината за нарастващите прояви на неприязън, омраза и агресия между съседи?
Тодор Тодоров: Агресията между съседи не е с нещо по-различна от агресията по принцип, защото в крайна сметка човек не може да бъде агресивен единствено към съседа си, а към всички останали хора в работата, в училището или на пътя. Тези хора разпознават агресивното поведение като единствен начин да разрешават спорни ситуации или по-скоро разчитат на агресията, за да доминират и да налагат своето виждане, без да използват поведенчески модели, които биха довели до някакъв консенсус. Те нямат ресурса за това.
- В капана на агресията обаче влизат и интелигентни хора, изкарани от неприятни за тях обстоятелства извън кожата си. Може да се случи на всеки, не мислите ли?
Т.Т.: Агресивното реагиране е част от нашата примитивност. Слава богу, голяма част от хората знаят как да я контролират и вентилират, ако се натрупа в повече. Тези, които нямат такъв ресурс, я използват в начина, по който общуват с околните - налагат своето мнение, защото не могат да го наложат по друг адекватен начин.
- В едни минали времена, описвани и в литературата, съседът е бил опора, приятел, човек, в чийто дом може да влезеш по чехли, без да питаш. Днес от високите огради на имотите дебнат камери, които заместват живия контакт. Възможно ли е според вас такава дистанция да канализира злоба и агресия?
Т. Т.: Това, че сте съседи не означава, че трябва да сте приятели непременно. Така да се каже, съседите не си ги избираш, както и роднините. Но това между вас да цари взаимно уважение и разбирателство, е нещо съвсем различно.
Велина Владимирова : В интервю по същата тема преди 10 г., д-р Бостанджиев сподели личен пример: след като си изтърсил покривката през балкона, съседката от етажа под него му направила забележка. След време той слязъл, звъннал ѝ на вратата да се извини. Отношенията им се подобрили, съседката започнала да го поздравява. Споделям този случай, защото е пример за това как всеки от нас може да промени собственото си поведение, да го съобрази с другия, да бъде по-смирен, по-мислещ. И не само в междусъседските, а в отношенията с околните като цяло. Разбирам, че е по-лесно да мислим, че вината винаги е в отсрещната страна, но това няма как всеки път да е истина. Липсата на култура, на обноски, на адекватно възпитание, както и моделите на подражание, несъобразени със социалните норми, със сигурност са сред важните фактори за честите случаи на агресия между съседи.
- Какъв е психологическият портрет на агресора?
Т. Т.: Немалка част от хората с такова поведение са външнообвинителни. Смятат, че проблемът не е при тях, а у другите. Но ако можеха да се вгледат в себе си и да разберат, че трябва да променят нещо и в собствената си персона, вероятно нямаше да проявяват такава агресия. Наскоро по телевизията гледах как учителка на първокласници им говори и ги възпитава. Чух закани като: “Ще ти разбия устата!”. Обяснява им, че ще им смачка главите, че са тъпаци и идиоти. Та това са деца в първи клас! Най-вероятно те не са най-прилежните ученици, но в края на краищата да успее да им привлече вниманието и да направи интересен урока, е нейна работа, а не да работи през заплаха.
Когато се тръгва през заплаха, отсрещната страна рано или късно ще започне да проявява агресия, защото това вече се е случило чрез един безкритично усвоен модел на поведение. Агресията поражда агресия, а не решение на проблема.
- Четох за случай, в който мъж намушква съсед и жена му, защото го дразнел лаят на кучето им. Пуснали го обаче на свобода. Впрочем проучване на съседските агресии в София показва, че те най-често избухват по битови причини - за място на паркинга пред блока, неплащане на сметки за общия водомер, безкраен ремонт, силна музика, шумни компании до късна нощ и т.н. Дали безразличие и отсъствие на чувство за общност мотивират агресора да налита на бой и да вади оръжие?
Т. Т.: Инструментът, който ще използваш по агресивен начин, когато си фрустриран, не е толкова важен. Ти използваш това, до което имаш достъп.
В. В.: Често пъти, когато става въпрос за агресия между съседи, тя е следствие от трупано с години напрежение. Това е големият проблем!
Естествено, проблемите, които съседите трябва да решават, са от различно естество. Което означава и прилагането на различни мерки - реакциите трябва да са с фокус върху спецификата на отделния казус.
Но общото за всички случаи е, че агресорите трябва да си понесат отговорността. А когато става дума за психически нестабилен или за психично болен човек, тогава трябва да се подходи по други механизми.
За съжаление, психиатричната грижа и въобще проблемите на хората с психиатрични диагнози са оставени на заден план в държавата. Поради това по улиците и в жилищните сгради има голям брой хора с психиатрични заболявания, които са оставени на произвола - без да се лекуват, без да се проследява и контролира състоянието им.
- Трудно се превъзпитават възрастни хора. Но все пак как може да се стигне до мирен изход от конфликт между съседи?
Т. Т.: За да има промяна в нашите отношения в магазина, на пътя, между съседсите, трябва първо да се променим ние самите. За да се промени генерално ситуацията, от една страна, първо трябва да има много сериозно правораздаване, служителите от отделните институции да си вършат работата, защото възпиращият ефект, който може да повлияе на поведенческо ниво, е много важен. А това, което имаме, е, че хората не зачитат законите, нямаме доверие на самите институции, съответно в повечето случаи вземат “правосъдието” в свои ръце. Неспазването на социалните норми се превърна в еталон, за съжаление.
- Къде в целия този нарастващ гняв и омраза между роднини и съседи е възмездието от Темида?
- Ние не можем да се предпазим сами нито от побеснели от гняв, нито от агресивни психично болни съседи, ако институциите и хората, които ги представляват - полицаи, прокурори и прочее, не си вършат работата.
Законът трябва да е регулатор, а не е разпознат като такъв от хора, които си позволяват агресивни действия към свои съседи. Защото последствия за тях няма - никой не ги санкционира с глоби, пробация, условни присъди.
CV
Велина Владимирова e родена във Варна. Завършила е психология в САЩ, доктор на психологичните науки. В периода 2008 - 2013 г. е служител в сектор “Криминална психология” в Института по психология - МВР. От 2013 г. е служител в “Асес” ЕООД. Автор на множество статии и монография. Лектор на различни форуми и обучения. Преподавател на магистри в специалност “Криминална психология” в ЮЗУ.
Тодор Тодоров е роден в Бяла Слатина. Магистър по Психология, докторант на ЮЗУ. До 2012 г. е ръководител на сектор “Криминална психология” в Институт по психология - МВР. Преподава криминална психология и защита на националната сигурност в няколко български университета. Лектор и инструктор в множество обучения и семинари в България и чужбина. Автор на редица статии с фокус криминална психология.
