Остава надеждата, че злосторниците, откраднали 50 000 лв., ще бъдат открити
- Нещо нечувано се случи на “Аполония” тази година - фестивалът бе ограбен. Изчезнаха 50 000 лв. от два сейфа в офис, разположен в читалището “Отец Паисий 1986” в Созопол. След като най-голямото културно събитие у нас приключи, разбрахте ли какво се е случило всъщност, г-жо Димитрова?
- За жалост, това, което ни сполетя, не е било никога до днес. Информация за извършителите няма, но остават надеждата и вярата, че органите на реда ще си свършат работата и злосторниците ще бъдат открити.
- Но пък Празниците на изкуствата “Аполония” ще бъдат запомнени с изключително богатата програма. Кои моменти ще откроите като акценти от фестивала?
- Всяко събитие в програмата на “Аполония 2024” е уникално, цялата художествена програма е акцент в афиша на културния ни живот. Със сигурност ще бъде запомнен концертът на Симфоничния оркестър на БНР и неговата солистка Светлина Стоянова, с който бе открит фестивалът. Също и изключителните изпълнения на Людмил Ангелов, на Сузана Клинчарова, на Веселина Серафимова на камерната сцена. И разбира се, последната вечер с Оркестъра на Пловдивската опера и група “Фондацията” с дългоочакваното завръщане на Кирил Маричков, посрещнат с нестихващи овации.
Но преди всичко концертът на Фестивалния оркестър “Аполония”, който беше истинско предизвикателство от раждането на идеята до момента, в който 13 великолепни музиканти от различни европейски и световни оркестри застанаха на сцената на амфитеатъра в Созопол. Представете си един до друг Албена Данаилова, Светлин Русев, Лия Петрова, Румен Цветков, Валя Дервенска, Николай Минчев, Галя Койчева, Димитър Иванов и всички останали. Това се случва
за пръв път в музикалния живот на България
За мен беше мечта и сега беше подходящият момент да се сбъдне, въпреки че организирането на такъв концерт изисква страшно много време, комбинативност и търпение, да не говорим за финансовата му страна. След като това събитие вече е факт, мисля, че сме направили нещо невъзможно.
Имаше впечатляващи неща и при изложбите - извънземните две фигури на Павел Койчев, както и красивите морски вдъхновения на Греди Асса, нарисувани специално за “Аполония”. Стотици почитатели на Георги Господинов дойдоха да се срещнат с писателя и новата му книга.
- Колко артисти се включиха в богатата програма? Имаше ли такива, които отказаха да участват?
- Никога не съм броила участниците в програмата, но винаги са над 500 - музиканти, артисти, режисьори, сценаристи, писатели, поети, художници и техните екипи. Тази година участваха двойно повече творци във всички жанрове. Досега никой не е отказал предложение за изява на “Аполония”. А и винаги се стараем да синхронизираме ангажиментите в изграждането на графика на фестивала.
- Как решавате кого да поканите за участие?
- Селекцията на програмата започва много рано. За мен някои събития са ясни месеци преди да съставя основната схема. Големите имена във всяко изкуство, най- талантливите са много търсени, затова те са в моята памет понякога с години.
Имам и едни вълшебни тетрадки с много информация, има и хора с голяма ерудиция в съответната сфера, които са до мен и които са много важни за процеса на подбор.
Това е огромен фестивал, най-големият в страната, и не го казвам, за да изтъкна своите възможности. Създаването на всяко издание на “Аполония” започва от нулата, това означава контакти и комуникация със стотици хора. Защото за мен е особено важно в програмата да присъства най-новото - последните спектакли от театралния афиш, най-новите книги, представени от техните автори, премиерни филми, също показани от своите създатели. И много музика. Музиката е специална за празниците и за всички нас. Ние сме продуценти на по-голямата част от концертите. Изпълнителите са избрани в резултат на много време, прекарано в концертните зали и после в разговори с хора, които ценя и които знаят какво правим и защо го правим. И в мисли за това, което предстои и което трябва да бъде интересно за всички онези, които през годините наричаме публиката на “Аполония”.
Да си призная, тези мои мисли доста често се събират в безсънни часове – всъщност тогава е възможно да се роди някоя наистина вълнуваща идея. Всяка година има неща, които искам да постигнем. Сега мога да кажа, че има и много постигнати цели, което осмисля нашето съществуване вече четири десетилетия.
- Фестивалът се провежда за първи път през 1984 г. Какво помните оттогава? Павел Койчев разказа, че освен в сегашното издание е участвал и преди 40 години.
- Помня много, не съм забравила никого, поне така искам да бъде. През годините всички поколения хора на изкуството в България са участвали в созополските празници, това са световноизвестни музиканти, композитори, художници. Големият български скулптор Павел Койчев наистина е с нас от началото.
Много съм щастлива, че беше в Созопол за годишнината на “Аполония”. Невероятните му две фигури край брега направиха празника още по-специален. Джаз музикантите Антони Дончев, Христо Йоцов, световноизвестната арфистка Сузана Клинчарова са участници от първата “Аполония”. А тази година бяха пак при нас.
- Как се роди идеята за “Аполония”?
- Както се ражда всяка идея в живота ни. В един момент, вдъхновена от мястото и хората до нас, тя идва. Най-важни обаче са хората, които работят за нея година след година с вяра, преданост и любов към това, което правят.
- Защо е точно в Созопол?
- Много пъти са ми задавали този въпрос. Днес Созопол е много различен град. Но тогава беше нещо като
естествен летен пристан
на софийските хора на духа
- художници, артисти, музиканти, поети идваха на южния бряг, събираха се и се създаваше малък център за общуване на творци от различни сфери. За всички беше интересно и необичайно. Затова идеята на проф. Димо Димов и още хора от различни видове изкуства около него се реализира точно тук, в Созопол. Тогава това е било духовното място и досега остава такова. Затова “Аполония” вирее тук, въпреки че с годините става все по-трудно да отглеждаш култура.
- Каква е най-голямата разлика в “Аполония” от 1984-а досега? Вие самата се занимавате с организирането на фестивала от самото начало.
- Разлика в организацията има, но за нас правилата са същите. Все така търсим онова, което ще зарадва хората, най-новото и най-интересното. Определено искаме да покажем тези събития, които според нас се запомнят и ще оставят следа. Каним винаги младите талантливи музиканти от чужбина и от страната, каним и тези от средното поколение, които са израснали пред очите ни, и с радост идват в Созопол. Някои от тях пристигат от другия край на света. Съвременните технологии улесняват много комуникациите и културните граници отдавна не съществуват.
За щастие, най-голямата разлика наистина е в техническата страна на нещата, и то за добро. Най-важното остава, веднъж намерено, разковничето не изчезва вече четири десетилетия.
- Колко време отнема подготовката за толкова мащабно събитие?
- Подготовката заема цялото време между два фестивала и даже повече. Защото започва още преди да са свършили поредните празници.
- Тече ли вече организацията за следващото издание на “Аполония” през 2025-а и имате ли идеи кого да поканите?
- Много често, когато мисля за “Аполония”, която в момента създаваме, мисля и за следващата. Няма да повярвате колко пъти си казвам – всъщност това може да остане за догодина. Обстоятелствата са от голямо значение – заетостта на артистите, ако са далече, ще могат ли да се върнат в България за толкова кратко време, и разбира се, финансовите ни възможности в момента.
- Каква е тайната “Аполония” да съществува вече години наред и вие, а и целият екип да не се отказвате от фестивала?
- Тайната със сигурност е в нас. Аз залагам на хората, а що се отнася до отказване, това е, меко казано, несериозно. Знаете ли, че нито веднъж по време на пандемията от COVID-19 не изоставихме това, което правим. Вярно, че нещата бяха различни - седем дни фестивал, всички събития
на открито с маски,
хората сядаха през
един и все пак дойдоха,
залите бяха пълни. Тогава разбрахме, че ако в Созопол имаше една истинска зала за класическа музика, тя ще събира всяка вечер стотици... Ако искате вярвайте, и по-голямата част са много млади хора.
- С какво друго се занимава фондация “Аполония”, на която сте изпълнителен директор?
- Като организатор и продуцент на Празниците на изкуствата ние се стремим да обогатим самия фестивал. Той вече не е същият, съдържанието му е променено. От осем години имаме “Книжна Аполония”, която се очаква с интерес от българските издателства. Освен това през последните десет години провеждаме срещи - разговори с именити хора на изкуството, прочути музиканти, актьори, режисьори, поети, писатели и художници, наречени “Цената на успеха”. Това е истинско събитие за всички – присъстват много журналисти, участници във фестивала и обикновени зрители. Месеци преди началото на фестивала започват запитвания в електронната поща и по телефона за имената на тези, които ще разказват за цената на своя успех.
Фондация “Аполония” стои и зад много други събития – тя е организаторът на обичания преди години от столичани Пролетен музикален фестивал в НДК. През 2007-а поканихме в Народния театър големия режисьор Димитър Гочев с два спектакъла – “Персите на Есхил” и “Битка на негъра и кучетата на Колтес”, което беше истински театрален празник. Следващата година пак по наша покана пристигна за представления в София и Пловдив легендарният петербургски театър “Вера Комисаржевская”. Публиката имаше възможност да види два невероятни спектакъла – “Ваал” по Брехт и “Сън в лятна нощ” на Шекспир, режисирани от Александър Морфов. Спектакълът “Клас” от Чарлс Еверед, който се игра няколко сезона в Театър 199, беше продуциран от нас, както и много други събития през годините.
