- От 1,6 млн. наши зад граница на изборите през юни вот дадоха едва 9% - 140 хил. души
- Най-активно гласуват в Люксембург, Ирландия и Швейцария
Задават се поредните парламентарни избори на 27 октомври и ЦИК и МВР отново отварят секции за гласуване в чужбина. Обаче колко от българските емигранти гласуват там? Ще се опитаме да отговорим на този въпрос, използвайки данни от ЦИК за последните избори, както и статистика за броя на българските граждани извън страната.
Според най-новите данни на Евростат и други национални статистически институти през 2023 г. българските граждани, живеещи в чужбина, са около 1,6 милиона души - повечето от които са в страни от ЕС. Близо две трети от българските граждани в чужбина са концентрирани в пет страни – Германия, Турция, Обединеното кралство, Испания и САЩ. Във всяка от тези
пет държави има по над 100 хиляди български граждани
Веднага прави впечатление, че Германия устойчиво изпреварва Турция. На трето място се нарежда Обединеното кралство, където броят на българските граждани се увеличи значително около Брекзит, защото много българи се възползваха от възможностите да се преместят преди излизането на страната от ЕС. Испания засега също остава сред топдестинациите за българската емиграция, но се засилва и обратният процес – броят на българите в Испания намалява вече повече от десетилетие.
Подобен процес се наблюдава и в други традиционни за българите дестинации за емиграция като Гърция и Италия. За сметка на това наблюдаваме увеличение на българските граждани в страни като Нидерландия, Германия, Белгия, Швейцария, Дания, Швеция и Норвегия. Накратко, докато преди 20-30 г. българската емиграция се насочваше масово към Южна Европа,
в последните години има пренасочване към северната част
на континента. Изглежда, българите се движат към по-богатите части на континента.
Данните за българите, гласували в чужбина на последните избори, в голяма степен са в унисон със статистиката за българската емиграция.
На последните парламентарни избори в чужбина са гласували малко над 140 хиляди граждани, като над 70% от тях са гласували в пет държави – същите, в които са над две трети от българските мигранти. Обаче
има една разлика в подреждането –
въпреки че най-много български граждани живеят в Германия, всъщност най-много гласуват в Турция.
Лидери по гласуване са българите в Люксембург с над 30% и в Ирландия с около 15%. Около 13% от българските граждани гласуват в Турция, Обединеното кралство, Канада и Швейцария.
В другата крайност, с едва 4% гласували, са българите в Русия (в Украйна не се провежда гласуване заради войната). Средно за всички българи в чужбина процентът гласували е около 9%. За сравнение: в България избирателната активност е над 34% по официални данни, но всъщност е доста по-висока, тъй като в избирателните списъци в страната се водят много хора, които реално са в чужбина.
Във всеки случай, като изключим Люксембург, избирателната активност на българите в чужбина е драстично по-ниска от тази в България. На последните избори
само 6% от гласувалите българи са в чужбина
Ако спадне още малко активността на българската емиграция, тежестта им ще падне под 4% - колкото е избирателният праг за влизане на партия в парламента. При тези тенденции скоро гласуването в чужбина ще има само декоративни функции в избирателната система.
Явно българите в чужбина не са твърде активни в политическия живот на България и това е нормално, тъй като те се борят с живота в съвсем други държави, с други политики и политици. Но има един начин да привлечем българската диаспора към българската политика – и това е да създадем условия за по-ускорен процес на връщане в България.
В последните години наблюдаваме наченки на обръщане на тенденцията и повече българи се връщат, отколкото напускат страната, но все още имаме какво да пооправим в средата на живот, за да насърчим този процес.
