Те са тикток проблясъци, които предпочитат да са интересни, а не информирани
Опростяването и опростачването са различни неща. Както свиня в зеле и свиня със зеле са съвсем различни съдби. Но - съгласете се - свързани са. Най-малкото заради наличието на едно и също животно. Кое е животното, обаче? Гражданската енергия. Нейните проявления са изключително важни и не бих ви занимавал с разсъжденията си, ако тази енергия не е последният рубеж, от който можем да охраняваме територията на смисъла в политиката и надеждата за някаква нормалност, кой както я разбира.
Очаквано парламентарните и правителствените кризи през последните 4 години отприщиха известна гражданска енергия по посока на политиката. За жалост в несравнима мяра спрямо апатията и резигнацията, които същите тези кризи създадоха. Така че можем само да се радваме на тикток проблясъците в политиката, независимо дали са Величави, носещи Меч, или просто Мимита. Отделни граждани и цели трудови колективи атакуват публичното съзнание с критика на статуквото, обясняват законодателните актове, разобличават партийното и държавното задкулисие. И техните разсъждения благодарение на социалните мрежи са общодостъпни, лесно смилаеми, избухващи в протуберансите на внезапната популярност, после тихо гаснещи в блясъка на още по-новите тик-ток звезди. Заради поредната топла социометрична звезда позволявам си да ги обобщя с името "мимита", без изобщо да искам да обидя едно симпатично момиче, което се упражнява напоследък в политически разкрития. "Мимита" ми харесва и заради близостта си с мемета - другия жанров похват за кратки политически коментари в социалните мрежи.
Мимитата с много малко изключения връхлитат в политиката с аурата на "незамесени". Те са чисти, непокварени от системата и сега ще я разобличат и обяснят на другите. На малцина от другите им хрумва простата логика, че след като си напълно незамесен и непокварен, едва ли знаеш много за самата система.
Мимитата трябва да произведат колкото се може повече единици видеосъдържание и затова нямат време много-много да се задълбочават. Човек, който е дори бегло запознат с действащите закони (например уреждащите административните актове или местното самоуправление), може да съсипе с основателни критики всяко тяхно "разкритие". Но тези хора за жалост избягват да опонират на мимитата. И това е грешка. Грешка както на политиците, така и на политическите коментатори. Защото се възцарява похватът, описан с афоризма "Когато си чук, всички проблеми ти изглеждат като пирони". Ето и аз, докато излагам тези си размисли, периодично съм връхлитан от вечния български хамлетов въпрос: що ми трябваше?! Но... ще продължа.
Първоначалният патос на мимитата, основан на чистота и външност спрямо системата е очарователен и пленителен. Трупа много привърженици и фенове, разпространява се като горски пожар. По-умните мимита, обаче, започват да се обучават в движение. Установяват, че демокрацията не е просто нещо, че тя не е отговор на въпроса на къде вървим (а как вървим). Не е цел, а средство. Това им знание ги прави печални и... скучни, което е убийство за всяко мими. Да си скучен в тик-ток политиката е физически край на политическото ти фейсбук битие. Разрешено е да си манипулатор, глупак, простак, но не и скучен! И затова мимитата предпочитат да са интересни вместо информирани. Да са провокатори вместо философи. Да предизвикват гняв или присмех вместо размисъл. Да предлагат прости решения вместо дилеми.
Но най-важното за тях е да съхранят дигиталният си образ и да внимават да не го смесват много-много с реалния. Не само заради опасността да бъдат разконспирирани като не много компетентни, но и заради необходимостта да носят отговорност. Защото съгласете - дори простото даване на съвет е отговорност (ами ако някой се вслуша и постъпи така, както го съветваш?!!!)
Да не говорим за момента, когато тази отговорност се овеществи в подадени за теб гласове. Явлението "БГ-Мама за политици" се основава най-вече върху безотговорността. Защото, дори за домуправител да те изберат, това минава през гласуване, през физическо овластяване в някаква територия. Ще кажете - последователите, лайковете, споделянията, те не са ли доверие? Разбира се, че са доверие. И то най-важното. Слънцето и въздуха за всяко мими. Дигиталното доверие е проверимо статистически и - тук си прилича и с политиката - няма много общо с реалното доверие. Т.е. можеш да обещаеш и три тунела под Шипка за една година, никой няма да ти ги брои в края на годината. Но дигиталното доверие не е демокрация, а популярност. Докато чакаме Тейлър Суифт да се произнесе кое точно ДПС подкрепя, забравяме че този въпрос ще се реши в крайна сметка от избирателите на ДПС. И това не е просто справедливо, това е единственият работещ начин, който съхранява обществото и го определя като демократично. Съдът може временно да замени избирателите, но в крайна сметка те ще решат!
Логиката подсказва, че политическото мими ще извърви пътя от критиката до действието. Ще се опита да прехвърли виртуалната си популярност в реално политическо упълномощаване да решава проблемите, които е бичувало. Не само аз извървях този път (от Ку-ку, Каналето, Хъшове, Шоуто на Слави - до Движение Гергьовден), но и цялото ИТН например. Затова и се чувствам исторически защитен да коментирам явлението, като познаващ го във всичките му агрегатни състояния. И най-големият му проблем (ако въобще е нужно да го проблематизирам) е именно опростяването, което естествено го води до опростачване.
Голяма част от НПО-тата, например, всъщност са мимита, регистрирани по Закона за търговския регистър и по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това е форма на гражданска активност, която - напълно демократично - заобикаля демократичния постулат за доверието на мнозинството. Ето как: няколко души се събираме и правим НПО, което ще се занимава с правата на затворниците. Попрочитаме тук-там нещо от мрежата и се впускаме в яростна защита на въпросните права. Критикуваме, настояваме, участваме в обсъждане на закони и накрая стигаме до естествения стадий - държим да бъдем допуснати до вземането на решения от законодателната и изпълнителната власт, което е изцяло политически акт. Но политическото вземане на решения минава през демократичния път на избори, създаване на управленски и законодателни органи, контрол от другите политически форми, които са овластени по същия начин - чрез заявено на избори гражданско доверие. Най-малкото затворниците, чиито права защитаваме могат да гласуват за политици, но не могат да гласуват за НПО. НПО-мимита, както и тик-ток мимитата говорят от името на гражданското общество, но никъде няма механизъм, установяващ кога това гражданско общество ги е упълномощило да говорят от негово име. Имат фенове и последователи в социалните мрежи, които могат да покажат като доказателство.
Аз например имам много повече последователи в публичните си профили във фейсбук, отколкото са хората които гласуват за мен.(и слава Богу, защото не мога да понеса отговорността от доверието на толкова много различни хора) Срещу средно 3 хиляди преференции от последните избори, само в един от профилите имам 340 хиляди следящи го. Поне така казва статистиката. За мен на последните избори в Бургаския затвор са гласували 12 затворници, без да съм и гъкнал нещо за правата им. А не съм гъкнал, защото не съм чел достатъчно, не съм проучвал, знам само, че условията са повече от лоши, че има пренаселеност и все чакаме някакъв Норвежки механизъм, за да оправяме затворите. И не мисля да кажа нищо повече, ако не съм се занимавал поне година по темата.
Мимитата могат за около 30 минути да напишат обширна статият по темата "състояние на затворите", която ще изглежда на феновете им толкова професионална, че те веднага ще се зачудят "абе, защо това мими не е поне министър на правосъдието?!" Запознатите с демократичните механизми не могат да направят такова нещо, освен ако не са пълни пердета. Такива има предостатъчно, но за щастие все още не са мнозинство.
Да не ме разберете погрешно - не просто не съм противник на мимитата в политиката. Напротив - приветствам ги, дори обичам. Имаме едно любимо мими, което е вече депутат в четвърти парламент и с всеки следващ мандат става все по-тъжно и по-информирано. В крайна сметка по-добре да се вълнуваш и да коментираш политиката, отколкото да дишаш лепило. Ако изобщо има някакъв проблем, той е в профанизирането на публичния живот, който социалните мрежи осигуриха през последното десетилетие. Самите политически мимита често се сърдят, че сблъсъците вече не са състезание на идеи и лидери, а махленско замеряне с клюки, намеци и ругатни, без да си дават сметка, че са основните популяризатори точно на това поведение.
Тъжното знание, което искам да споделя, е, че обществената енергия, използвана и от политиците, и от политическите мимита, се генерира най-вече от обществените разломи. Колкото по-голям разлом - толкова повече енергия: за и против абортите, Левски срещу ЦСКА, кукери срещу джендъри... Колкото по-безсмислено, но гръмко разделение, толкова повече политическа енергия. Няма как да избягаме нито от Ювеналовото "хляб и зрелища", нито от приписваното на Цезар "разделяй и владей". Разделението осигурява енергия и за- и поддръжка на владеенето. Няма как да избягаме и от мимитата в политиката. Някои ще станат министри, дори президенти. Просто знанието за тяхната природа ще направи малко по-устойчива гражданската ни имунна система, от която те са важна част. Единственият съвет, който мога да дам, е: спорете с мимитата. Това ще направи и вас, и тях по-умни, ще ограничи опростяването, а оттам и опростачването.
