Пробен тест за входно ниво по природни науки ще се проведе след месец за 9-класниците, казва министърът на образованието и науката
Още акценти от интервюто:
- Учителите ще се проверяват дали са под стрес, ще ги консултират и пускат в почивка. При необходимост ще се лекуват в санаториум
- Университетите се запълват с все по-мотивирани кандидати за учители
- Международните проучвания на четвъртокласниците PIRLS ще се проведат на електронни устройства
- Проф. Цоков, какво помните от своя първи учебен ден? Какво ще пожелаете на учениците, учителите и родителите?
- Спомням си духа и мириса на училище. Усещането, че влизаш в светиня, която ще те промени и изгради като човек. Споменът ми е за първия буквар и първата учителка. Променяш начина си на живот и се отдаваш на уроци, на занимания вкъщи. При мен беше по-сложно, защото майка ми е начална учителка. Така че аз бях на училище както по време на часовете, така и след това вкъщи.
Пожелавам на учениците, учителите и родителите да са здрави и мотивирани. Децата трябва да са спокойни, че учителите са хора, които професионално могат да ги подкрепят в света на знанието и за това да станат добри и образовани хора. Родителите трябва да са спокойни за това, че българското училище наистина е едно сигурно място за образование и възпитание на децата им. Учителите пък трябва да се доверят на децата и на родителите понякога и преди всичко да бъдат професионалисти, които изпълняват много важна мисия в обществото - не само да образоваш, да научиш, но и да изградиш новото поколение на България. Мисия, която няма никоя друга професия. В това е и предизвикателството, и силата, и трудността на учителската професия. Всеки 15 септември започва този нов цикъл - обучение, възпитание и създаване на новите хора.
- Приемате ли идеята на директорите кадри по предмети като математика, физика, химия, информационни технологии да получават бонуси към заплатите? Учителите вече масово вземат над 2000 лв., но въпреки това и тази есен се оказа, че на места липсват.
- Това е финансов инструмент, който се използва в някои образователни системи, дори в съседна Румъния. Въпрос на диалог с учителските синдикати и работодателските организации е как може да се случи. Свързано е и с колективния трудов договор. Другите инструменти, които се използват досега, не дават ефект, който е толкова бърз. От няколко години обаче в българските висши училища специалностите, свързани с обучение на студенти - бъдещи учители, са освободени от такси. По този начин към тези специалности се насочиха по-голям брой млади хора. Радостно е, че в университети като Софийския и Пловдивския специалности като физика, физика и математика, физика и химия, учител по природни науки вече се запълват с по-мотивирани и добри кандидати. Голяма част от тези младежи ще завършат още следващата година и по този начин съвсем естествено ще се увеличи броят на учителите по природни науки.
Другият важен инструмент, който се използва от Министерството на образованието и науката, е, че от няколко години по програма “Квалификация на педагогическите специалисти” се дава възможност на учители по химия например да завършат като допълнителна квалификация обучение за учител по физика, за да имат още една квалификация в областта на природните науки. Това е важно, особено в по-малките училища, където един учител трябва да си прави хорариума от две, пък и повече природни дисциплини. Затрудненията са, когато той няма съответната квалификация.
- Първият звънец ще бие на 16-и, какво ново залага министерството, за да подобри качеството на обучение в училище?
- Предстои много сериозен анализ на регионално и на училищно ниво на резултатите от външното оценяване и на държавните зрелостни изпити. Анализът, който направихме миналата година, ни помогна и е може би една от причините за сравнително по-добрите резултати на външните оценявания и определено на матурите. Още на съвещанието с началниците на регионалните управления посочихме, че е много важно анализът да отчете специфичните особености на региона, населеното място, училището.
Ще отворим системата, за да може учителите да видят резултатите на своите ученици от миналата година и оттам да търсят възможност за подобряване на своята работа.
Ще има допълнителни часове за обучение, особено там, където училищата са с по-ниски резултати. И разбира се, това, което е много важно за нашата образователна система - добро представяне на учениците на изследването PISA през 2025 г. То ще е фокусирано върху природните науки.
Няколко мерки са в действие. Осигурихме средства по национална програма учителите да бъдат квалифицирани по отношение на решаване и разработване на задачи с практическа насоченост. След малко повече от месец ще се проведе входящо ниво на учениците от 9-и клас в областта на природните науки, което по някакъв начин да ги подготви за явяването на теста на PISA през 2025 г. Той ще се проведе на компютър. Ще се използват две електронни платформи, за да видим коя действа по-добре. Така ще имаме възможност след това да пробваме платформата и при определени пробни изпити за външно оценяване и зрелостни изпити. Това е много важно, защото учениците, които се явяваха на PISA в последните няколко издания, за първи път в 9-и клас отговаряха на тестови задачи на електронни устройства. Така че това ще е важна тренировка за тях. Освен това задачите, които в момента са разработени, са с практическа насоченост. Те са свързани с някои проблеми като устойчиво развитие, зелена енергия, които ще бъдат и акцент в задачите на PISA 2025. Ще се опитаме да ги мотивираме да участват по-активно. Тестът не е свързан с определена оценка. Но ако постигнат добри резултати и учениците желаят, може оценката да им бъде записана като текуща.
Знаете какво огромно значение има представянето на PISA за имиджа на образователната система, включително и в сравнение със системите както на страните от ЕС, така и на страните от ОИСР, на която сме кандидат-член.
- Ще се провеждат ли на компютри външни оценявания и матури?
- Няма как да го предложим сега, нито да се наложи веднага. Това е въпрос на експериментиране, анализ и съгласие както на педагогическата общност, така и на родителите.
Това обаче ще е опит, защото ще анализираме добре тестовете, за да видим възможности те да се изпробват на пробни тестове. Някой ден може би ще се повдигне и по-сериозно въпросът изпитите за външно оценяване и държавните зрелостни изпити да бъдат в електронна среда в отделни оценителни центрове.
Международните проучвания на четвъртокласниците PIRLS, свързани с четивната грамотност, също ще се проведат през 2025 г. на електронни устройства. Затова предприехме промени в учебните програми на четвъртокласниците, така че те да не бъдат за първи път на компютър, когато тръгнат да решават тези тестови задачи. Явно е, че в международните изследвания се насочват усилията средата да е електронна. Нашите ученици трябва да са подготвени за това. Ако за първи път им се наложи да решават задачи на компютър на самия изпит, тогава, естествено, резултатите ще са по-ниски поради липса на такива умения и задържане на вниманието.
- Ще има ли промени в задачите на външното оценяване?
- Започнахме такива промени. Миналата година 50% от задачите на десетокласниците бяха с практическа насоченост. Тази година акцентът ще бъде върху външното оценяване на четвъртокласниците. Лансирахме предложението диктовката да бъде заменена с редактиране на текст. Това е практическа задача и изисква демонстриране на умения. Когато съвсем скоро се изготвят моделите за външното оценяване, учителите ще имат предвид да посветят повече часове на такъв тип задачи.
Анализът от външното оценяване в 10-и клас показа, че учениците не се справят достатъчно добре точно с някои от практическите задачи като тези, свързани с финансовата грамотност например, защото не е обръщано внимание на такива теми.
Другата ни цел е свързана с въвеждане на повече иновации чрез различните национални програми. Тази година предвиждаме да бъдат финансирани иновационни проекти, свързани с разработването на нови учебни предмети. Училищата ще получават по 18 000 лв. Предметите са интердисциплинарни. Това е една от най-трудните задачи пред иновативните училища. Ще работим също по програмата за безопасна и позитивна образователна среда. Има отделна национална програма за справянето с агресията.
Всичко това е свързано и с квалификацията на учителите. Заложили сме теми като развитие на умения, свързани с киберсигурност, обучение за изкуствен интелект. Той все повече навлиза и в образователната система. Сигурно не е далече и времето, когато ще се включи и в процеса на обучение, затова учителите трябва да бъдат подготвени. Скоро ще бъде представена платформа, чрез която учителите да получат повече информация и да се самооценят за нивото си на стрес, за заплахите от бърнаут. Това е национална програма за рехабилитация на педагогическите специалисти. Ще получат ценни съвети как да променят своето лично и професионално поведение, да получат допълнително време за почивка. Ще се финансира и посещението на учителите в санаториуми. Важно е не само децата, но и учителите да са благополучни.
- Претоварени ли са в момента учениците, или напротив - трябва да се изисква повече?
- Другото, което ще подготвим за редовния екип на МОН, е цялостна визия за учебните програми. Промените, направени досега на базата на двугодишно обсъждане, са само козметични. Дори да се намалят част от понятията, се търси възможност за въвеждане на други. Има постоянни дискусии дали наистина трябва да отпадне дадено понятие. Подготвяме визия за учебни програми, които ще бъдат насочени не към овладяване на понятия, а към формиране на умения и компетентности. Така програмите в голяма степен ще се разтоварят. От друга страна, ще бъдат по-адаптивни според училището, населеното място, децата, с които се работи. В тях ще има елементи на интердисциплинарност. Става дума за глобални теми, които могат да бъдат свързани с природата, с човека, с професиите, с историята на родното място.
Тази интегративност е гаранция за формиране на ключови умения. Тази година МОН успя да спечели средства за техническа помощ от ЕК за разработване на нов тип учебни програми. Тя ще се осигури от ОИСР. Може би към края на календарната година ще започне да се върви към разработване на учебните програми в този формат. Това ще оставим като възможност за развитие на следващия екип на МОН. Няма да се случи за няколко месеца, но ще даде устойчивост в промяната, която да е свързана с по-голяма ориентираност към компетентности на знанието и разтоварване на учебните програми. Ще даде възможност за повече практически часове, а не препускане по учебното съдържание, както се случва сега.
Поехме ангажимент да разработим и стандарт за качество. Създали сме рамката, която е свързана и със самооценка в конкретното училище. Ще определим 40 училища от страната, които ще изпробват тези инструменти. След това проектът ще бъде предложен за обществено обсъждане. Така ще се види каква е добавената стойност, която дава всяко училище за развитието на децата.
- В цяла Европа върви дебатът да се забранят ли мобилните телефони в час, какво трябва да е решението за България?
- В Закона за предучилищното и училищното образование е забранено използването на телефоните в класната стая. Училищата са вписали в правилниците и допълнителни изисквания. Изследванията и особено PISA 2022 показват, че голяма част от българските ученици не внимават в час, защото се разсейват с телефоните си. Обсъждаме и със социалните партньори, и с работодателските организации евентуална пълна забрана.
Ще видим как работи пълната забрана, която се изпробва във Франция в 200 училища. Може би това ще подобри качеството и трябва да се случи и при нас. Не може да дадем обаче сега такова предложение, защото сме служебен екип. Може да подготвим решение за следващия редовен екип на МОН.
- При дистанционното обучение децата свикнаха да работят на компютри и лаптопи, в клас обаче рядко и само по отделни предмети обучението е дигитализирано.
- Това е въпрос на баланс. Забраната на телефоните не означава, че в рамките на учебния час не може да се използват електронни устройства за работа. Това е аргументът на някои директори да не забраняват телефоните, защото те могат да се използват за решаване на определени задачи. Това е обучението едно към едно - детето да е с устройство в класната стая. Въпросът е дали това да става чрез телефоните, или през електронни устройства, които осигурява училището. Процесът има две страни и трябва да се обсъди. В Турция например са забранили телефоните, но са направили сериозна промяна в учебното съдържание. Намалили са с 35% програмите. Въвели са рамката на умения и са направили нов тип учебници, които имат препратки към сайтове. Нашият екип подготви визия как да се използват информационните технологии в образованието, която също ще предложим за обсъждане. Да напомня, че от края на миналата година се използва дигиталната раница като електронна платформа, която е свързана с общообразователната подготовка и има ресурси за учениците от 1-и до 12-и клас. Тя също ще се развива през следващите години.
- Възражда ли се интересът към професионалното образование? Колко ученици ще учат дуално наесен?
- При обсъждането на план-приема в средните училища тази година се търсеше възможност да се подобри балансът между профилирани и професионални паралелки. Той вече е в полза на професионалните. В последните години се развиват много професионални паралелки в средни училища, не само в професионалните. Разширява се и дуалното обучение. Тази бюджетна година отпадна плащането на социални осигуровки от страна на работодателя. Разписахме и проекта “Домино 2”, който се финансира от швейцарското правителство. Повече паралелки ще получат подкрепа за дуално обучение. В момента стартираме и модул към програмата “Студентски практики”, свързан с експериментиране на програми за дуално обучение във висшето образование. Това е нова възможност на университетите. Практическите занятия ще са повече, студентите ще получават заплащане.
- Какво обяснение написахте до Брюксел за промяната в Закона за предучилищното и училищното образование, която забранява “пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация”, проф. Цоков?
- Отговорихме, че Министерството на образованието и науката и МС не са вносители на този законопроект. Ние нямаме законодателна инициатива в това отношение. Вторият момент е, че тълкуване може да направи органът, който го е съставил. Имаме отправено питане до парламента от две седмици, но нямаме отговор. Третото, което развихме в по-голям обем, е, че в българското законодателство съществуват достатъчно конституционни и законови текстове, които гарантират правата на децата, на учителите и на родителите. Позовахме се на членове на конституцията за равните права на човека в България, на специалния закон за защита от дискриминация, в който има отделна глава за недискриминация в образованието и за международните документи като Хартата на основните права на ЕС, която е ратифицирана от България. Подчертахме, че тя има по-висока стойност юридически, отколкото закона. Отговорът беше в духа, че както Законът за предучилищно и училищно образование, така и другите законови актове гарантират защитата и равенството на правата на участниците в образователния процес.
