- Нивата на вот “антистатукво” са най-високи от 2009 г. насам, когато ГЕРБ спечели властта
- За да спрем изборната спирала, партиите трябва да игнорират твърдите си избиратели и да направят непопулярни коалиции
- У нас нямаме натрупан запас от стабилност, като в други европейски държави, затова нови партии лесно печелят избори
- Активните основно в социалните мрежи формации, все още убягват на анализаторите, но стават все по-атрактивни за избирателите
- В сравнение със съвременните европейски държави България е на 8-о място по вот за антиистаблишмънт партии, което никак не е малко
- Изчислихте, че вотът за антисистемните партиите у нас е в апогей. Кои са и как стигнахте до този извод, г-жо Йовчева?
- Антиестаблишмънт или антистатукво партиите са тези, които едновременно отговарят на три характеристики. Първо, възприемат се като съперник на партиите от политическото статукво. Второ, твърдят, че съществува фундаментално разделение между политическия елит и хората (което предполага, че всички партии, независимо дали са в правителството или в опозиция, са по същество едни и същи). Трето, оспорват статуквото по отношение на основните въпроси на политическата система.
Както може човек да се досети, голям брой български, а и нови европейски партии попадат в тази категория. Там са както по-радикални и националистически партии, така и популистки. Не е задължително тези формации да са непременно радикални като “Възраждане” например.
Поляризацията се изчислява, като се съберат процентите на партиите, които попадат в тази категория на дадени избори.
Моите изчисления върху 2022, 2023 и 2024 г. са продължение на изчисленията на д-р Фернандо Касал Бертоа от Университета в Нотингам, Великобритания. Той е сметнал за такива антистатукво партии ГЕРБ при нейното създаване, ИТН, дори НДСВ. Съответно най-висок дял по показател “поляризация” България получава през 2009 г. при появата на ГЕРБ (54,1), защото подобна партия успява да спечели голям процент от вота и съответно калкулациите се завишават.
След това до април 2021 г. този показател е под 20. След априлските избори вече се държат нива между 20 и 38 (с изключение на изборите през ноември 2021 г., когато е 18,6).
- В последните години у нас говорим за нарастване на протестния вот - как се вписва в понятията “антиистаблишмънт” и “антисистемен” вот?
- Протестният вот отива точно за такива партии. Тук можем да направим следната разлика: всички антисистемни партии са и антиестаблишмънт (антистатукво), но не всички антистатукво са антисистемни. Много сериозен проблем ще е, ако протестният вот отиде към антисистемни партии, особено на фона на авторитарните тенденции и проблеми, които се наблюдават в държави като Турция и Русия.
- Тенденцията, която изведохте с изчисленията си, има ли нещо общо с подобни в други страни от Евросъюза? До кои се доближаваме по този показател?
- Ако сравняваме в годините до 2021-а, за които имаме данни, то Молдова и Италия са пред нас по този показател. Кипър, Франция, Сърбия, Чехия и Сан Марино също. Виждаме, че от съвременните европейски държави България е на 8-о място по този показател, което никак не е малко.
В европейските партийни системи също има сътресения. Вотът на гражданите е печелен от нови партии, но там все още утвърдените партии, тези на следвоенното статукво, както бихме казали, не губят водещите си позиции. Просто там стабилността е норма, която е натрупала инерция, и макар да има процеси, те все още не са доминиращи.
В България нямаме този “натрупан запас” от стабилност. При нас новосъздадени партии печелят изборите сравнително лесно и това не е изключение, а дори правило.
Проблем ще е, ако протестният вот отиде към антисистемни партии, особено на фона на авторитаризма в Турция и Русия
- Сегашният апогей на антистатукво формациите сравним ли е с поляризацията в зората на демокрацията у нас, обозначавана от анализатори като най-мощна?
- Според изчисленията на д-р Касал Бертоа, използвайки горните критерии, поляризацията в първите години на прехода е на много ниски нива - под 10. Това не означава, че няма разлика между политическите противници, напротив, тогава тя е най-голяма, но просто алтернативите са две и няма кой да бъде “външен”. Политическият спор се разиграва вътре, защото все още няма ясно демократично статукво. Така си обяснявам аз ниските нива на поляризация, които той е изчислил.
Антиистаблишмънт партиите имат нужда от установено статукво, което да критикуват. Те са характерни за демократичните системи.
- Пред прага сме на 7-и предсрочни парламентарни избори. Тенденцията, която описахте - апогей на антиистаблишмънт формациите, какво влияние ще окаже върху изхода им?
- Според мен ще нараства вотът за такива формации. Очевидно е, че традиционните партии в България са в криза. Най-емблематични са примерите с БСП и ДПС, реално те са единствените формации от началото на прехода, които в момента участват самостоятелно на избори. Сега стои въпросът дали изобщо ще се явят на изборите и под каква форма.
Други данни показват, че фрагментацията расте и на двата терена - изборния и парламентарния. На електоралния терен от трите последни вота, най-голяма е фрагментацията на тези през 2024 г., което за мен е знак, че това ще се задълбочава. Още повече че все още партиите, които са активни основно в социалните мрежи, убягват на анализаторите, но стават все по-атрактивни за избирателите. Според мен в по-голяма степен трябва да се анализират явления като влиянието на инфлуенсъри, тикток активността и т.н. Погледът трябва да започне да се измества в тази посока, защото виждаме какво влияние имат социалните мрежи, и то не само сред най-младите.
- Очаквате ли за този месец и половина, който остава до 27 октомври, да се появят нови антиистаблишмънт играчи? Ако да, какво могат да променят те? Масово се говори за още по-ниска избирателна активност през октомври, също - за още един предсрочен вот през пролетта на 2025 г. Кое може да прекъсне безсмислената изборна спирала?
- Моето мнение е, макар и непопулярно, че изборната спирала може да се прекъсне, като се предприемат непопулярни мерки за коалиране. Очевидно е, че има сериозен спад на доверието към партиите в момента и вероятно сме в процес на преконфигуриране на партийната система.
Въпреки това партиите към този момент могат да поемат отговорност и да съставят управление с възможно най-дълъг хоризонт. Това е възможно, ако игнорират електоралния елемент и се фокусират върху смисъла на представителството - да формира управление.
CV
Теодора Йовчева е доктор по политология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”
Специализира във Великобритания в областта на политическите партии и популизма, които са в кръга на изследователските ѝ интереси
Участвала е в международни изследвания за финансиране на партиите Автор на статии в изданията East European Politics and Societies, Irish Political studies, The Globe Post, El Pais
