Изгледах дебата. Не е моя работа да го коментирам, още по-малко да давам политически оценки.
Имам си лично пристрастие, но нямам намерение да го споделям.
Но, професионална оценка мога, дори се чувствам задължена да дам.
Дебатът показа, че ако „продуктът" или „клиентът" или „субектът", както искате го наречете, има искрено трудолюбие и желание, то добрите майстори могат да „пакетират" и един доста безличен продукт в повече от добра опаковка.
За броени дни буквално Харис се е превърнала в „продаваем продукт". Всичко е изпипано – стойка, изражение, жестикулация, а многократно повтаряните опорки са започнали поооочти да звучат като лични думи.
И това, повярвайте ми , не е станало просто с усилията на някакви там пр-и, имъджмейкъри и маркетолози.
Това е станало с упорит, почти денонощен труд и е дало положителен резултат.
А нашите тук са родени научени. Те не желаят да станат по-добри. Разполагат с каквото им е дал Бог, а то често не е много.
И трагичният резултат е налице.
Защото, повярвайте ми, не е достатъчно личният ти пр да е чел Майстора и Маргарита.
Готино би било да е достатъчно, но уви – не е.
(От Фейсбук)
