- Не е работа на Скопие да коментира дали можем, или не да си изберем редовно правителство - даваме пример за демокрация
- Следя работата на историческата двустранна комисия - в края на краищата тя нищо не, решава, нищо не се променя и май е безсмислена
- Проф. Овчаров, през последните дни на август станахме свидетели на поредната координирана атака на новите управляващи в Северна Македония към България. Нашето външно министерство беше определено като маргинално. Бяхме обвинени в това, че не сме способни да изберем редовно правителство, а от Скопие заявиха категорично, че няма да преговарят със служебно. Какъв е вашият прочит на случващото се?
- В последно време бяха позамрели сигналите от Скопие, но аз не съм се и съмнявал, че отново ще станем обект на атака.
Ако някой си е въобразявал, че на хората край Вардар ще им дойде акълът, аз не съм от тях. Защото добре познавам душицата на македонизма. Не е работа на Скопие да се бърка във вътрешнополитическия живот на България.
На никого не му е приятно това, което се случва с всички тези служебни кабинети. Но обективно погледнато от исторически аспект, това е висша форма на демокрация.
Всъщност служебните кабинети и парламентарните кризи са нещо напълно нормално за парламентарната демокрация.
Като пример ще дам съседна Гърция, където особено след падането на режима на полковниците имаше времена с голяма политическа нестабилност. В Италия имаха подобни проблеми, в Испания - също, изобщо в южната част на Европейския съюз.
Причината може би е и в манталитета. Смяната на кабинети, демократичният избор - да се вземе всяко мнение, това всъщност е смисълът на изборите. Хората търсят нещо ново. Как иначе ще го намериш това ново в един автократичен режим.
Приказките на управляващите в Северна Македония са смешни. В България се правят толкова избори, колкото е необходимо, за да се излъчи редовен кабинет. Но и служебните правителства, както се вижда в последно време, също могат да управляват много добре държавата.
Така че край Вардар да си гледат своята държава, която лично аз не смятам, че е най-добрият пример за парламентарна демокрация.
- От Скопие обявиха, че не желаят да бъде изграден коридор №8. Какво означава това?
- Това е по-важното от всички приказки, които управляващите в Северна Македония изговориха.
Аз не вярвам, че те имат сериозен характер, защото противоречат на всички споразумения на предварителните разговори за влизане в Европейския съюз.
Нереализирането на коридор №8 и пренасочване на средствата към бърза железница за Белград показва какви са управляващите в Скопие.
Колкото и да се прикриват зад националистически приказки, в края на краищата те са производни на Белград, да не кажа - и на по-далечния източен брат.
Доколкото разбирам, това няма да бъде допуснато от Брюксел, защото противоречи на цялата философия.
Коридор №8 е нещо много важно, защото свързва запад с изток, докато всички други коридори в Европа свързват север с юг.
Този коридор ще бъде най-пряката връзка между Западна Европа и Балканите, избягвайки минаването през централната част на континента.
- В България никой не се занимава със случващото се в Северна Македония, а излиза, че сме най-големият им враг. Каква е причината толкова много да ни мразят?
- С тази политика, която водят новите управляващи в Северна Македония, може би наистина ще превърнат българите в най-големите им врагове.
Аз правя експедиции в тази държава още от 1989 г., още когато беше част от Югославия. Бях свидетел на разпадането . Бях в Охрид в момента, в който Македония се отдели като самостоятелна държава.
Много добре познавам формирането и устоите на македонизма. Знам също, че тогава 99% от българите вярваха в братските отношения с македонците, болшинството от които са с промито, дори отровено съзнание.
Македонизмът е налаган вече 70-80 години под различни форми. Между двете световни войни, когато тази област попада под сръбска власт, сърбите правят опит да бъде сърбизирана. Не успяват и тогава и на базата на комунистическата идеология след края на Втората световна война измислят нещо по-хитро.
Грубо казано - като не могат да станат сърби, няма да бъдат и българи. И това е смисълът на македонизма. Всичко след 1944 г. е подчинено на това да бъде унищожено всичко българско и да бъде заменено с нещо друго.
Като се започне от създаването на изкуствения им език и се стигне до създаването на църквата им. Всяка дума, която напомня българското, трябва да се смени с нещо друго.
В езика, който се говори в Северна Македония, влязоха много чуждици - предимно западни. Много архаични български думи, излезли от употреба, бяха прехвърлени от XIX век в съвременния т.нар. северномакедонски език.
По отношение на македонската църква, която иска българската църква да бъде църква-майка. В случая Българската православна църква направи добър ход. Не можем да признаем Охридската епископия, както те искат, при положение че Охридската архиепископия е българска и това е казано ясно и точно още в XI век от император Василий Втори Българоубиец.
- А самите жители на Северна Македония негативно ли са настроени към българите?
- Не бих казал, но съзнанието им наистина е промито. Три поколения назад те са учили, че са македонци, а българите са им врагове. Това нещо им е набивано непрекъснато в главите. Донякъде ги разбирам тия хора - те друго не знаят.
Били са свидетели само на антибългарска политика. Будните, тези които са запазили българското си самосъзнание, са били изпратени в лагери, избити и смазани.
Много е трудно да оцелее човек с българско самосъзнание в Северна Македония. Виждаме го и днес - пребиват ги, опожаряват клубове и какво ли не. И това е "демокрацията", която искаме да влезе в Европейския съюз.
Мен ако питат, Северна Македония не трябва по никакъв начин да бъде допускана до Европа. Тази държава не отговаря на никакви принципи на свободната демокрация.
Как ти ще газиш цял един етнос?! Добре, да допуснем, че са македонци, в едно демократично общество всеки има право да се самоопредели, но да не се краде българската история.
След 1944 г. те са се определили като македонци - добре, но езикът е български, изкривен по изкуствен начин. А историята преди 1944 г. е българска.
Всичко останало нека да си бъде тяхно. Но историята и езикът са нещата, от които не трябва да отстъпваме по никакъв начин.
- От последните словесни атаки към България стана ясно, че в Северна Македония имат намерение да подменят състава на тяхната част от българско-македонската комисия по историческите въпроси. Каква е целта?
- Аз следя работата на тази комисия и не само от публикациите в медиите.
С Кирил Топалов, който е шеф на комисията, сме добри приятели и той ме информира в детайли за работата й.
Още от самото начало казах, че това е ялова комисия. Тя не е направена, за да постигне нещо, а да се тупа топката. Но все пак, за да има някакъв лъч надежда, тези хора продължават да се мъчат. И сега при новите управляващи в Северна Македония чуваме: "Стига с тая комисия".
Ами в края на краищата тази комисия нищо не решава, нищо не се променя и наистина е безсмислена.
- Какъв е изходът?
- В Северна Македония нещата винаги са обратни. Гледаме ги по един начин, но всъщност те не са така, а са наопаки. Те казват: "Искаме да станем членове на Европейския съюз."
Аз дълбоко се съмнявам в това нещо. Аз не смятам, че Северна Македония иска да стане член на Европейския съюз, поне в последните управления, които е имала. По-скоро те правят някакви демонстрации, че искат да влязат.
Ако ги погледнем по делата, тогава ще видим, че това, което правят, не отговаря на претенциите им за членство. Много отдавна съм уверен, че изпълняват проруски задачи - дали през Сърбия, или пряко, няма значение. Ако влязат в Европейския съюз, те биха били наистина троянският кон на Русия.
Затова трябва сериозно да се помисли за замразяване на кандидатурата им. Нека да се променят нещата, да оправят отношенията си с България.
В правилата за членство в Европейския съюз е казано много ясно - една държава, която иска да стане член, трябва да бъде в добри отношения със съседите си. Ако не направят това, какъв е смисълът да говорим за коридор №8 и за друго? Трябва да го направят, но преди това трябва да изпълнят договора от 2017 г. и т. нар. френско предложение, което е прието и от двете страни.
Визитка
* Роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син на археолога проф. д-р Димитър Овчаров
* Николай Овчаров завършва история в Софийския университет "Св Климент Охридски"
* През 1985 г. става кандидат на историческите науки с дисертация на тема "Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в."
* Доктор на науките е с дисертация "Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея" през 1998 г.
* Старши научен сътрудник II степен в Археологическия институт с музей към БАН от 1994 г.
