- Илон Мъск ще изстреля 42 000 сателита до 2030 г., първите съоръжения са мъртви и замърсяват Космоса, казва директорът на Националната астрономическа обсерватория "Рожен"
- Орбитата около Земята бързо се запълва. Смята се, че се движат между 8 и 10 хил. спътника
- Доц. Петров, колко е приблизителното количество на космическия боклук в ниската околоземна орбита. Интересът към темата расте, след като в небето над България бяха забелязани непознати светещи обекти?
- Смята се, че има между 70 и 80 хил. къса, останали от изкуствени спътници в близка околоземна орбита. Това означава някъде между 300 и 600 километра над земната повърхност.
Най-вероятно са от два до три пъти повече отломките. Те могат да бъдат съвсем малки прашинки и части от корпуса на сателитите от порядъка на един метър и повече. Те обикалят в орбита около Земята и са неактивни. Съвпадение на орбитите на работещ апарат с отломка обаче може да доведе до сблъсък и повреда.
- Какво ще стане с тези отломки и има ли опасност за хората на нашата планета?
- Тези с размери от метър и повече напълно ще изгорят, защото са от нетолкова тежки и плътни материали. Тъй като над 70% от земната повърхност е вода, вероятността да паднат в море или океан, където на практика никой няма да ги види, е най-голяма.
Но със сигурност с увеличаването на т.нар. космически прах - т.е. все повече отломки, ще има моменти, когато някои от тях ще падат в населени места. Малките частици ще изгорят напълно. По-големите парчета също ще изгорят до голяма степен и ще намалят скоростта си, преминавайки през земната атмосфера.
Така че не може да очакваме големи катаклизми и щети - например да се разруши един град или цял континент. Но не е приятно да удари някого, да падне върху автомобил или постройки с живеещи в тях хора.
Това, което се видя на 25 август в Западна България, най-вероятно е отломка от изкуствен спътник. Хората не трябва да се плашат. Трябва да свикваме, че във времето ще се случва по-често и можем само да залагаме на добрия късмет.
- Орбитата край Земята все по-бързо се запълва. Да очакваме ли космически катастрофи на стари и нови апарати?
- Има опасност да се сблъскат изкуствени спътници. Дори има такива случаи. Проблем са остатъците от старите сателити, които не функционират. Дори парченце боя може да порази до степен да изведе от нормална дейност всеки един нов изстрелян спътник.
Скоростта на движение на тези спътници с орбита с 300 и 6000 километра над земната повърхност е 7 километра за секунда. Куршум на автомат "Калашников" се движи с 1,2 километра в секунда.
Т.е. спътникът се движи 6-7 пъти пъти по-бързо от куршума. С куршум може да се нанесе щета върху достатъчно дебела ламарина. Така че с времето, колкото по-наситено става пространството около нас с този космически прах и боклук, толкова по-опасно ще става за новоизстреляните спътници.
- Кой е най-големият замърсител?
- Това са тези, които имат най-много спътници. Към този етап това са САЩ, особено с последната програма на изобретателя милиардер Илон Мъск.
Система от сателити е свързана с доброто намерение да има покритие във всяко кътче на Земята. До момента те вече са над 8 хил., а програмата е до 2030 г. да нараснат до 42 хил. Голяма част от изстреляните сатели вече са извън строя, т.е. аварирали и нефункциониращи.
Така че само тази програма, свързана с мобилността на населението, може да кажем, че е най-големият замърсител.
Това, че имаме програма на Мъск, не означава, че другите силни икономически държави, в това число и Европейският съюз, ще плащат на един човек и на САЩ, а няма да изградят собствена система за свързаност.
Видно е, че орбитата около Земята бързо се запълва. Смята се, че в космическото пространство има между 8 и 10 хил. спътника. 75-80% от тях имат комуникационни цели, 15% военни и около 5% научни.
Спътниците ще се увеличават. Пример за това е навигационната система, която съществува. Освен разпространената GPS навигация. Вече повечето навигационни устройства в автомобили, часовници, телефони не използват само GPS.
Всички тези изкуствени спътници, изстреляни от Земята, във времето спират да работят и създават т.нар. космически боклук. Те имат сравнително кратък живот и излизат извън строя. Дори ако след това изгорят, при повторното си навлизане в земната атмосфера трябва постоянно да се изстрелват нови спътници, за да се избегнат проблемите с покритието.
- Как може да бъде почистен Космосът и кой трябва да го направи?
- Вече се разработват програми за почистване. Най-заинтересувани са тези, които могат да си позволят изстрелване на нови спътници. Вероятно до 10-15 г. ще влезе в изпълнение.
За да се изчисти боклукът, би трябвало по някакъв начин да се отиде на околоземна орбита и с космически приспособления да се събират тези отпадъци. Трябва да се влезе в тяхната траектория, да се движим с една и съща скорост, за да няма драматични последици върху самия чистач и апарат, с който се движи.
Иначе, ако се движат един срещу друг, отпадъците и чистачите ще се блъснат.
И ето една нова професия - чистач на космически боклук. В почистването не може да участва една-единствена държава. Тук трябва да има обединение на всички заинтересувани държави. Това означава САЩ, Канада и Мексико, ЕС, Индия, Китай, Япония и Русия.
Има големи космически апарати като бившата орбитална станция МИР, която дълго функционираше. С времето се амортизира. Успяха да я приводнят в Индийския океан. Китай също свали станция в океана.
Със сигурност ще се случи и с Международната космическа станция. Хората, които я поддържат в момента, изчисляват дали да бъде свалена, или да бъде построена нова, за да бъде сигурна, но не може използването да трае вечно.
Телескопът "Хъбъл" трябваше да работи 15-20 г., а работи 30 години. Вече не може да се ремонтира. "Хъбъл" надживя предвидените години. Той ще бъде приземен или приводнен. На негово място има нов телескоп с диаметър на огледалото от 4 метра.
Има такива, които няма да можем да върнем на Земята. Те са на далечни орбити. Може да кажем, че няма опасност, но тези, които са на околоземна орбита, имат определено време на живот.
- Подкрепяте ли амбициите на Илон Мъск и други милиардери в съперничеството им за завземане на извънземното пространство?
- Съвременната цивилизация не може без добра и бърза комуникация. Това, което се случва в момента, няма как да бъде спряно.
Следствие е на глобализирания свят, на израстването на нашата цивилизация и на възможностите за техническа реализация на научни достижения. Така че това не може да бъде спряно, а и не е нужно.
Въпросът е как добрите идеи да останат в служба на хората, а не да се превръщат в заплаха. Т.е. разумът днес ще ни помогне утре.
Аз за себе си не мога да си обясня идеята да се колонизира Марс и да се обсебва Луната. От една страна, е любопитството и възможността да научим повече за сътворението на света. Но от друга страна, стои въпросът с човешката алчност, т.е. някой да се сдобие с полезните изкопаеми на тези две космически тела.
Това ще се случи рано или късно. Ако светът продължава да съществува, може би ще има и космически пирати, както има и морски. Може да се бием в космическото пространство.
- Мит ли са твърденията, че който първи сред магнатите овладее Вселената, ще е първият трилионер?
- Напълно е възможно. Всички говорим за една или друга война, независимо дали на североизток, или п на изток. Съвременната война се основава на комуникации.
Някой черпи ресурс на сателитните спътници. Този процес ще продължи и ще се развива и всеки с възможности ще се опитва да направи подобна мрежа.
Вярно е, че има регулации, функционира т.нар. космическо право, изучава се и у нас. Но дори и най-добрият български специалист по космическо право да излезе и да каже, че не сме съгласни с една или друга програма на САЩ, Русия или Китай, означава ли, че ще можем да я спрем?
По-силният управлява света. Лакомията и властта може да доведат до самоунищожение. Хората понякога прекаляват.
Просто трябва да има регулации. Преди 10-ина години учените, включително и аз, говорихме за опасността от пластмасата. Сега всеки говори за това, но вече е късно.
Много скоро това, което се случва като климатични промени, ще го усещаме у нас.
Все повече усещаме проблема с питейната вода. Той ще се задълбочи. Все още не сме усетили какво е силен вятър - ще го усетим. Както и едрата градушка, тази година имаше напомняне. Не виждам напредък в това да се подготвим.
Визитка
Доц. д-р Никола Петров е роден през 1971 г. в Костинброд
Завършва магистратура в областта на хелиофизиката във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1996 година
През 1997 г. започва научна работа като физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория
Петров е директор и ръководител на отдел "Наблюдения" в обсерваторията
