Как отидохме в кьошето на Европа по отношение към книгите
Стихотворението на Петко Р. Славейков “Пенчо, бре, чети!” поне половината народонаселение го знае. Почти нарицателно е станало, още повече че тази бащинска заръка е отправена към Пенчо Славейков, който не само чел, ами и написал достатъчно, тъй щото, ако да не би го грабнала смъртта, вероятно
и ний щяхме да дадем на света един Нобелов лауреат
Мечти, мечтиии, както се говори в една телевизионна реклама, а ние реклами и гледаме, и слушаме.
Проблемът опира до четенето обаче. Ай, ще кажете, Дядо Славейков имал проблеми с отрочето си, какво да кажем ние. Ами да кажем. Щото е статистически факт. Евростат са констатирали, че в рамките на ЕС България заема ни повече, ни по-малко почетното четвърто място. Отзад напред. След нас са само Кипър, Италия и Румъния.
Мислите ли, че е утешително? На мен не ми трябват статистически данни за отлива от четенето, достатъчно наблюдения имам през последните трийсетина години.
Годините, през които се разпадаха основите на образованието, науката и културата.
Не съм крайна в съждението си, то е съвсем реално. Човек се учи да чете в училище. По принцип. Някои деца са предварително научени вкъщи, но главна е ролята на учителя, който да преподава звуковете и техните буквени означения, за да минат първокласниците през сричането до гладкото четене.
Апропо това с гладкото четене винаги е било проблем,
имайки предвид, че от високи трибуни, от екрани и всякакви масови прояви се налага сричането, запъването, неправилното произнасяне на дори не толкова сложни думи, пълното объркване на ударения и спрежения, тъй щото човек като чуе, че се чуват пукове, че следва “Боле'ро” от Ра'вел и как “уцифиалните лица” са присъствали нейде, започва да се пита дали всуе е ходил на училище. Не би ми се искало да е така, но действителността вероломно опровергава моите щения.
Данните за нашето място в статистиката вярно са от 2022 година, ама надали сме се изкатерили нагоре в класацията. От четящите българи (разбирай деклариралите, че четат) едва 8 процента са прочели повече от 10 книги за годината. Разбира се, обхванато е населението над 16 г., което би трябвало да е изградило образователни и културни навици. Групата на 16-29-годишните води и по отношение на активността - над 60% са отваряли поне една книга поне веднъж годишно. (Сега - отваряли и прочели са две много различни неща, но няма да се спирам и
какво са отваряли - чиклитки, ръководства по боди-билдинги ли, нещичко от изучаваните в училище, нежели нашумели автори, важното е, че са отваряли, статистиката от физическото действие се интересува, не от съдържанието.)
Една книга, била тя и “Пътища за никъде” на Богомил Райнов или “Времеубежище” на Георги Господинов, не измива очи, но пък факт си е.
Все пак тази най-многобройна група бие по численост най-възрастните и... най-платежоспособните. Изводите си ги правете сами. Едни прелистват страници, други купюри, нормално. Статистиката е суха и неточна наука, тя се интересува само от проценти и бройки. Размишленията върху данните всеки си ги прави сам. В това число родители, учители, политици, държавници.
В държава, в която министри разтурват седенките на учителите, самите учители стачкуват за по-високи заплати, а не за по-качествени учебни програми в държава, в която се издава “Под игото” на т. нар. шльокавица, а същото това
“Под игото” се адаптира от един актьор
(моите уважения към актьорския талант, разбира се, ама не съм чула Антъни Хопкинс да адаптира я “Домби и син”, я “Сага за Форсайтови”), та в тази наша родина, охарактеризирана от Димитър Подвързачов в едноименното му стихотворение
“О, малка, хубава страна/ на общогражданско
мълчание!”, четенето далеч не е на почит
Да, едно време се ширеше смешката, че книгите се купуват на метър в цвят на подвързиите, хармонизиращ с меката мебел. Имаше го. НО!
Имаше книги в библиотеката, разположена казионно срещу тази мека мебел. Обикновено “Световна класика” - сериозни томове, елегантни, да не те е срам да ги туриш, подредени като гвардейци за почест. И наследникът можеше да посегне да попрелисти, пък и да се зачете, пък и да му стане интересно, пък и да му хареса четенето на художествена литература.
Сега няма такива библиотеки, отмина тази омерзителна соцпривичка
към показното книголюбие, сега всичко е "в компютъра, в телефона, в таблета", в слушалките, абе какво четене, бе, дами и господа, светът, превърнал се в глобално село, смело върви напред със стъпки бързи и няма време да се занимаваш с разни хартиени отживелици.
Да, съгласна съм, че светът върви напред. България върви заедно с него, няма как, крачим в европейски редици към все по-ценните европейски ценности, само дето в европейското семейство в челните места на същата тази класация са Дания, Естония, Люксембург, следвани от скандинавските държави. С по над 70% редовни читатели с по над 10 книги годишно.
Ние, синовете и дъщерите на юнашко племе - в кьошето, зад вратата, свитички едни такива, виждали сте картинки, изобразяващи красиви дрипави дечица с одухотворени личица и тъжни очи, със книж... оппа! БЕЗ книжка на коленете. Иначе в ъгъла на ЕС. И по четене - слаб 2. Или, хайде от мен да мине - три на релси. Пенчовци???
