Водата е обществено благо, а не стока! Между 56 до 58% от количествата изтичат, което е разхищение, казва ексминистърът на околната среда и водите
Още акценти:
- Не сме подготвени за климатичните промени, защото не се инвестира в осведоменост и образование
- Още през 2001 г. е било ясно, че се очертава тенденция на затопляне, а никой не обърна внимание на това
- Стотици населени места останаха без вода, хората започнаха да се изнервят и да блокират пътища в опит нещо да се промени. Защо се стигна дотук, г-н Личев?
- Заради лошото управление на водите. Неефективно се съхраняват, използват и разпределят. Това се дължи на остарели практики за напояване, течове във водопроводите и в напоителните системи.
Освен това няма политически решения, които дават устойчиво развитие на водния сектор в условията на изменение на климата. Например липса на инвестиционна политика за строителство на нова и поддръжка на съществуваща инфраструктура, която е от решаващо значение за непрекъснатото водоснабдяване на населението и ефективното напояване в България.
Лошото управление на водите е предопределено и нормативно. Законът за водите е едно правно чудовище, в което се размива всякаква отговорност по отношение на управлението и това сякаш е изгодно за ангажираните министерства по този въпрос.
Освен това никъде в българското законодателство не е регламентирано, че питейното водоснабдяване е услуга от обществен интерес, въпреки че европейските граждани искат от Европейската комисия да провъзгласи, че водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право. Водата е обществено благо, а не стока.
- Предвид ситуацията обаче какъв би могъл да бъде изходът според вас?
- Да се осигури изпълнението на всички програми и стратегии, приети от Министерския съвет и Народното събрание, свързани с водоснабдяването и напояването в условията на засушаване.
А пари явно има в изобилие. Защото през 2020 г. по време на третото правителство на Бойко Борисов се създаде държавен ВиК холдинг с 1 млрд. лв. През 2017 г. същото правителство създаде Държавно предприятие за ремонт на язовири с 500 млн. Или общо 1,5 млрд. лв. бяха дадени без ни най-малка добавена стойност.
С тези пари щяха да се изпълнят всички мерки от приетата програма при засушаване от 2001 г. и днес водоснабдяването и напояването щяха да са почти независими от сушавия период в България.
Апропо, парите за безплодни парламентарни избори, проведени от 2017-а досега, са приблизително 1,1 млрд. лева.
- Всъщност експерти твърдят, че истинският проблем не са толкова температурите, които стават все по-високи с всяка година, а остарялата ВиК мрежа. От подадената вода се използва едва 43%, всичко останало просто изтича. Факт е, че има и спад на нивата в язовирите, но тези, които се ползват за пиене, са пълни 68,5%. Тоест това не е причината за безводието, проблемите са другаде...
- Не е без значение, че загубите във водопреносната мрежа на ВиК са почти без изменение от 2000 г. досега. Те са в рамките на 56 до 58%, което си е разхищение на чиста питейна вода.
Парадоксално е, че след създаване на държавния ВиК холдинг, вместо да намаляват загубите, се забелязва двугодишен тренд за увеличаването им с 1,13%.
Причините за режимите на водоснабдяване на най-големите групи хора - в Плевен, Ловеч, Троян и по Южното Черноморие, са липсата на язовирите “Черни Осъм” и “Индже войвода”. Защо? Защото чистите планински води от Балкана и Странджа са изтекли в периода на пролетното пълноводие, респективно към Дунав и Черно море и през юни вече ги няма.
- Дали обаче правилно разходваме водните ни ресурси? Това е тема, която се коментира доста засилено в последно време. Да не забравяме, че земеделците също са част от проблема и непрекъснато повтарят, че всъщност имаме вода, а не я стопанисваме ефективно. Факт е и че напоителните ни системи също не са в най-доброто си състояние.
- Държавната фирма “Напоителни системи”, както знаем, има двойно финансиране – незначително от държавния бюджет и значително от търговска дейност.
Именно от търговската дейност, при продажба на вода за напояване на българските земеделци в условията на огромни загуби в напоителните канали и непоносими цени правят напояването почти невъзможно. Затова в повечето случаи дружеството печели пари от продажба на вода от язовирите на собственици на подязовирни ВЕЦ.
Незначителното държавно финансиране пък унищожава услугата от обществен интерес, а именно - борбата с вредното въздействие на водите извън населените места. Това е строителство на защитни диги, противоерозионни мерки, ретензионни язовири и т.н.
- През 2001 г. България прие Програма за борба със сушата, в която са заложени всички мерки за справяне с този проблем, която и вие споменахте по-горе. Какво се случва обаче с нея и дали някой изобщо я взема под внимание?
- Да, в нея са изброени всички мерки, които да предотвратят режимите в питейното водоснабдяване и да осигурят вода за напояване и промишленост. Никой не е изпълнил нито една част от тях.
Още преди 23 г. там е било записано, че основаните на климатични модели прогнози очертават една тенденция на глобално затопляне на климата на планетата и засушаване на Средиземноморската зона, в която попадаме и ние.
Представете си сега, че тя бе изпълнена. Днес жителите на Плевен, Ловеч и Троян щяха да се наслаждават на студена балканска вода, а не на ръждив сух режим. А пък жителите на Южното Черноморие спокойно щяха да отварят кранчетата за питейна вода независимо от сушата, обхванала този район на България.
- В тази връзка премиерът Главчев нареди на четири министерства да вземат мерки за безводието, а те създадоха работна група, в която да се набележат краткосрочни и дългосрочни политики по този въпрос. Това се взема като решение за справяне с проблема в бърз порядък, но достатъчно ли е?
- Създаването на работна група сега е еднозначен признак за управленска безпомощност и липса на държавност в управлението на страната.
Единственото устойчиво решение е да се осигури своевременното изпълнение на мерките, предвидени в Програмата от 2001 година, и тези от Стратегията от 2012 г., която бе приета от Народното събрание във връзка с управлението и развитието на водния сектор.
Главчев трябваше още на 31 май да свика министрите и да ги изпита как ще посрещнат засушаването, което се прогнозира от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) в сезонната им прогноза за лято-есен 2024 г. и във връзка със състоянието на язовирите, сравнено с това през май 2023 г.
В прогнозата на НИМХ ясно беше казано, че средните сезонни температури през лятото ще са над нормата и сезонни количества валеж около или под нея. Същото се отнася и за месеците септември, октомври и ноември.
- А не смятате ли, че малко прекалено късно се усетихме, че климатът се променя и рано или късно ще ни достигне и нас?
- Всеки път природата ни заварва неподготвени и безпомощни. Питам се и аз защо не се учим да я посрещаме?
- Няма как да не ви попитам и за Плана за управление на водите 2022-2027. Все пак България е единствената страна от ЕС, която за момента няма такъв. Вярно, че общественото обсъждане тече и крайният срок е до 30 септември, но какво загубихме от това забавяне?
- Само България свети в червено, когато погледнете на сайта на Европейската комисия. Сегашните планове са за периода 2022-2027, а вече сме в края на август 2024 г. Тоест почти половината от периода е минал, а ние нямаме все още изготвен план.
Той трябва да е шестгодишен, защото учените са изчислили, че представителната извадка за един хидрологичен цикъл трябва да е толкова. Тоест всеки следващ план трябва да е съобразен с измененията на предходния цикъл.
При нас вече са изминали над две години и половина от този планов период, без дори да е отразен.
Другото много тревожно е това, че Гърция и Турция имат стремеж да завладяват нашите води чрез най-различни споразумения. Регионалното министерство през 2021 г. договаря сътрудничество с Израел за управление на водите ни, което бива обнародвано едва преди месец в “Държавен вестник”. Как те ще ни учат да си управляваме водите, като те нямат ресурси, това е абсурдно.
Ако имаме действащ план за управление на речните басейни, то трябва да е съгласуван с трансграничните страни и тогава те не могат да имат претенции. А сега поради липсата на такъв те могат да се възползват и да искат още и още.
- Смятате ли, че сме достатъчно подготвени за изненадите, които тепърва ще ни поднасят климатичните промени?
- Не мисля, че сме достатъчно подготвени за изменението на климата. Въпреки че има известен напредък в разбирането и прогнозирането, все още има значителни пропуски в нашите знания и способности за адаптиране.
Един от основните проблеми е липсата на обществена осведоменост и образование. Много хора не разбират напълно сериозността на проблема или какво могат да направят, за да помогнат. Това води до липса на политическа воля за предприемане на действия и инвестиции в устойчиви технологии и практики.
Освен това адаптацията изисква дългосрочно планиране и инвестиции, които често противоречат на краткосрочните икономически интереси. Например преминаването към възобновяеми енергийни източници може да създаде работни места и да намали емисиите на парникови газове, но първоначалните разходи могат да бъдат високи и да срещнат съпротива от индустрии, зависими от изкопаемите горива.
Изменението на климата изостря съществуващите социални и икономически неравенства. Най-бедните и най-уязвимите общности обикновено са най-засегнати от промените в околната среда, като им липсват ресурсите и възможностите да се адаптират.
Също така е от изключителна важност да се осигури справедлив преход към нисковъглеродна икономика.
