Олимпийският шампион и световен рекордьор Карлос Насар говори пред "24 часа" след маратонската среща с малки и големи фенове в NV Tower в София.
Даде автограф и се снима с всеки, а кадрите бяха още по-ценни, защото на всички хора асистираше за снимки и им подаряваше усмивка приятелката на Карлос - златното момиче от ансамбъла на България по художествена гимнастика Магдалина Миневска.
Когато двамата вече имаха възможност да се усмихнат един на друг след часове, в които се грижеха за усмивките на другите, Карлос даде специално интервю - за фенската любов, за уроците от миналото и за шампионските планове за бъдещето.
- Карлос, понеже, в кръга на шегата, на тебе нищо не ти тежи, кое те зарежда повече - 5 часа с железата в залата или пет часа с фенове, раздаване на автографи и безброй снимки?
- И двете са много изморителни, но трябва да отбележа, че за тези часове с феновете нито една от усмивките ми не беше изкуствена. Тези хора ми се радваха от сърце и наистина се погрижиха да се чувствам супер през цялото това време.
- От 9 август, деня, който винаги ще помниш, деня, в който стана олимпийски шампион, усещаш ли с всеки следващ ден, че любовта на българите буквално те залива?
- Определено я усещам тази любов, но гледам да съм здраво стъпил на земята, тъй като точно в тези периоди на възход човек губи най-много човешките си качества. И затова трябва да останем здраво стъпили на земята. Олимпийските игри остават в миналото и гледам напред за нови постижения.
- Това ли е златният олимпийски медал в живота - да не загубиш човешките си качества?
- Да, именно това е. Аз съм ги губил, преминал съм през това нещо и знам, че в този момент аз просто не съм себе си. Точно тогава човек е най-слаб. Затова смятам никога повече да не го допускам.
- Изглеждаш и се държиш така, сякаш за една година си израснал може би с 10. На какво се дължи това?
- Именно на проблемите, които имах. С проблеми се бори всеки. Всякакъв вид проблеми - дали ще са на подиума, ако говорим за вдигане на тежести, дали ще са в житейския път, дали ще са семейни проблеми. Всеки човек има някакви проблеми. Шампион ни прави начинът, по който се справяме с проблемите, каквито и да са те. И да се учим да не се предаваме.
- Тоест си осъзнал, че да победиш себе си е най-важната победа в живота?
- Именно. Да победиш себе си и след това вече да побеждаваш други. Без първото условие не може.
- След олимпийската титла беше изключително емоционален, когато посвещаваше златния медал на човека, който те видя първи в залата и не след дълго каза на цяла България и на целия свят: "Това е Карлос, той ще бъде олимпийски шампион". Какво би казал за ролята на този много важен човек в живота ти - треньора Илиян Илиев?
- Наистина е голяма емоция и няма как да я скрия. Той е създал това, което виждате в момента. Ако беше тук, бих му казал, че наистина това е негов успех. Бих му казал: "Ти успя!".
- В деня и часа на твоето състезание в Париж сякаш и Илиян Илиев те гледаше от небето, сякаш всеки, който можеше и не можеше да е в залата, беше мислено с теб, сякаш целият български народ беше събран заедно в мига, когато излизаше да вдигаш за олимпийско злато. Усещаше ли го именно така?
- Наистина е така. Радвам се и съм благодарен на всеки един човек, който ме подкрепяше и ме подкрепя, тъй като подкрепата от всички българи е основната сила, която ми дава възможността да вдигам тези големи тежести. Огромно благодаря! Горд съм, че хората ми се довериха да представлявам България и да нося трибагреника.
- В момента си вдъхновение за българите, всяка твоя дума стига и до малките деца, и до родителите им, какво би им казал?
- Никога да не се отказват от мечтите си. Да мечтаят смело, защото мечтите се сбъдват.
- Предстои ти да се завърнеш и в Червен бряг, където ще те обявят за почетен гражданин. Хората там те чакат с трепет, но е интересно какво изпитваш ти, преди да се прибереш в града, в който вероятно са най-горди от цяла България заради постиженията ти...
- Ще се завърна с много позитивни емоции, положително настроен. И за мен това е много голямо удоволствие.
- Почивката ти бързо отлита, а ти си човек, който си поставя високи цели. Още след олимпийската титла каза, че това е само началото, че най-сериозните постижения предстоят. Сега ти предстоят световно първенство и нов четиригодишен олимпийски цикъл. Какво да очакваме от Карлос Насар?
- Очаквайте нови рекорди. Най-вероятно ще сменя категорията. През декември имаме световно първенство в Бахрейн, ще бъда там и ще вдигам за България.
- Нека те върна отново към срещата с феновете, защото през всички часове на хората им направи и друго много приятно впечатление - твоята приятелка Магдалина Миневска лично помагаше на всички и направи хиляди снимки, личеше и блясъкът в очите й. Какво би казал?
- Бих казал голямо благодаря не само на Маги, а на целия ми екип. За да се получи такова страхотно изживяване, трябва да се радваш истински на всички хора, които са дошли. И Маги, и целият ми екип се радваха истински. Това е най-ценното и вярвам, че хората са го усетили.
- Говорейки за екипа ти, какво би казал за ролята на Атанас Литков, с когото работите заедно от европейското първенство в София в началото на годината?
- Наско е невероятен човек, който дава сърцето си за спорта като цяло и за нашия спорт. Отделно ме приема като част от неговото семейство. Той е голяма част от успехите ми. Благодаря му от сърце. Прогресът ми с него е несравним с етапа преди това. Преди да започна да работя с него, аз все още бях в онзи период, в който нямах никакво възстановяване, никаква подкрепа от никого. Откакто започнахме да работим с него, тренировките станаха наистина професионални. То си личи в състезанията. Някои хора си мислят, че е невъзможно да изпусна тежест. Така че явно се справяме добре.
- По време на олимпийските игри се родиха и други две определения за теб, освен че е невъзможно да изпуснеш тежест. Че единственият шанс да не спечелиш е, ако не излезеш на състезанието. И че ако по правилата можеше да вдигаш и в по-горна категория, щеше да се върнеш минимум с още един златен медал. Как ти звучат?
- (Смее се). Много ми харесват. Това само говори, че наистина мога да бъда горд - от себе си, от работата с Атанас, горд с целия наш екип. Още веднъж благодаря на всички.
