30 минути на ден е добро начало и няма страшно, ако успее на третия опит
За учениците ваканцията е най-мечтаното време от годината и в нея децата правят всичко, което обичат да правят, когато нямат уроци - играят с други деца, разхождат се, ходят на море или планина с родителите си и с тях или с други деца се забавляват... А и играят на воля заедно или поотделно любимите си игри на компютър, в телефоните или таблетите си. Безкрайна е картината на една истинска лятна ваканция, но покрай всичко в нея са им дадени книги, които трябва да прочетат.
И тук идва трудното, защото живеем в ерата на технологиите и децата така умело боравят с устройствата, че те отдавна са любимата им играчка, от която трудно се разделят. Електронните игри са по-желани, по-интересни, по-примамливи и по-въздействащи от всичко друго на света. Държат ги в напрежение, карат ги да действат бързо, предизвикват ги, интригуват ги, толкова са завладяващи, че не могат да се откъснат от тях.
Книгата е нещо съвсем различно, особено когато тя “трябва” да бъде прочетена, когато е свързана с училището и когато не е гарантирано интересна. Всъщност проблемът има няколко страни.
Първата е, че книгите обикновено са много и децата си представят едва ли не как през цялата ваканция ще трябва по цял ден само да четат.
Втората е, че те гледат на “задължителните” за прочит книги като на
разновидност на уроците в училище, а ваканцията трябва да си е ваканция
Третата страна е, че както има големи хора, така има и деца, които просто не обичат да четат. Предпочитат да слушат музика, да рисуват, да майсторят нещо или изобщо да вършат всякакви други дейности, но не и да четат.
Четвъртата страна на въпроса е, че родителите хем искат да изпълнят препоръките на учителите, хем не искат да “тормозят” децата през ваканцията, защото и без това през учебната година са претоварени.
В днешно време повечето родители се оплакват, че децата им не искат да отворят книга. Специалистите дефинират това като “отказ от четене”. И причината е, че за децата четенето на книги е несравнимо с електронна игра на компютър или в телефон.
И все пак какво може да се направи?
На първо време е добре родителите да прегледат списъка и да изберат по своя преценка най-интересната. Вероятно самите те са я чели някога, макар че това не гарантира нищо, защото всяко поколение е различно.
Но да речем, за най-малките “Приказки по телефона” на Джани Родари или “Карлсон, който живее на покрива” не би трябвало да са препятствие. Нещо повече - прочитането на една-две приказки на ден или на една глава не изисква кой знае колко време.
На по-големите би трябвало да се хареса “Книга за джунглата” на Ръдиард Киплинг или “Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер, а за още по-големите училищните истории от “Автобиография”-та на Бранислав Нушич ще им допаднат.
И все пак да се приучи едно дете да чете, не е лошо. И ако това стане постепенно и с родителска “креативност”, има шанс детето да възприеме четенето като приятно нещо за цял живот. За да постигне това обаче, самият родител трябва да е четящ човек, защото както знаем, детето подражава от най-ранна възраст.
И ако все пак е пропуснат моментът, винаги може да се опита.
Добро начало е родителите да убедят детето си да чете на ден по половин час. Не, не е малко като за начало.
Ако родителят има време и да слуша детето си как чете на глас, това е още по-добре. А ако има търпение и
да чуе от детето си преразказ на прочетеното, това вече е отлично
Намери ли начин и да коментират заедно прочетеното, от това по-хубаво няма.
Днес много хора казват, че децата имат елементарен речник, че се изразяват с едни и същи думи, че като пишат, мисълта им не тече гладко, а често е и неясна...
“Техниките” по-горе помагат всичко това да не се случи. Защото преди една мисъл да бъде изразена в писмена форма, тя трябва да бъде формулирана правилно. Преди да бъде формулирана правилно, трябва да бъде структурирана добре. Преди да бъде структурирана добре, трябва да бъде изразена разбираемо. Преди да бъде изразена разбираемо, трябва да се намерят най-точните думи... И четенето на глас, преразказването на прочетеното и коментирането на прочетеното помагат, и още как!
Всъщност четенето е вид удоволствие. За едни хора най-голямото, за други едно от всички останали. И ако едно дете бъде спечелено на страната на “четящите хора”, просто удоволствията в живота ще му станат с едно повече.
В този смисъл летните дни са достатъчно дълги, за да се намери малко време и за “задължителната за прочит литература”. Не е лесно да бъдат накарани днешните деца да четат, но и опитите не трябва да спират. Първият и вторият опит може да са трудни, но никога не се знае дали пък третият няма да е успешен. И ако е, това е добре. Не за учителите, не за родителите, а за детето. Със сигурност - проверено е, така е.
*Авторката е дългогодишен преподавател по български език и литература
