Самата аз бях с дислексия. Няма как един списък да отговори на нуждите на такова дете и едновременно с това на друго - напреднал читател. Нужен е индивидуален подход, но малко учители имат времето и знанията за това
Юлия Спиридонова е детска писателка, автор на над 20 детски книги и романи за подрастващи. Създател е на няколко дългогодишни доброволчески инициативи: “Там, където живеят деца, трябва да има детски книги”, “Кой обича приказки”, “Летящо прасе (или четящ тийнейджър)”.
Номинирана е многократно за най-голямата награда за детска литература в света Astrid Lindgren Memorial Award.
- Какъв е начинът едновременно да провокираме у децата любов към четенето и в същото време това да им помага да се справят със своите чувства, г-жо Спиридонова? Вашите книги го дават и често се препоръчват като допълнителна литература на малки и на по-големи.
- Преди много години открих, че моите деца ми споделят най-съкровените и важни за тях неща, докато четем заедно. Може би и това беше причината да продължим този семеен обичай години след като и двамата ми синове вече бяха самостоятелни читатели. Така прочетохме страшно много книги - и класически, и съвсем нови. И проведохме много смислени, лични, сърдечни разговори. Оттогава моля и съветвам родителите във всяко интервю, което давам: “Четете повече на децата си!”
- Стават ли по-нечетящи децата днес?
- Днес все повече хора учат децата си да обичат книгите. Имаме чудесни дългогодишни инициативи, свързани с четенето. Например фондация “Детски книги”, която създаде мрежа от читателски клубове в цялата страна (и това е само част от работата им), навърши 10 години.
Притеснителното е, че все още нямаме адекватна, работеща държавна политика, насърчаваща детското четене.
И като стана дума за децата, четящи или нечетящи - за мен най-голямата грешка е, че не се отчита фактът, че те са различни. Например има деца с дислексия, на които им е много трудно да се научат да четат (аз бях такова дете). Има деца, в чиито домове няма нито една книга. Има и такива със собствена библиотека и карта за обществената.
Няма как един списък (предимно с класически книги) да отговори на нуждите на едно дете с дислексия и на друго дете, напреднал читател. Необходим е индивидуален подход. Но колко учители имат знанията и времето, за да вършат и това?
- Какво предлагате?
- Предлагам часове по четене (на книги, не на читанки или сборници!) в учебната програма с учител по четене. Да “разчетеш” едно дете изисква много сериозни познания. Трябва да познаваш детската психология, да познаваш и прилагаш работещи практики, да познаваш отлично и съвременната, и класическата детска литература, да имаш много богата обща култура.
Един учител по четене може да води часове с децата от предучилищната група до седми клас. Според мен такова нещо е напълно постижимо.
- Трябва ли най-малките да се оставят насаме с книжката, или е по-добре някой да помага в това?
- Като дългогодишен доброволец съм срещала немалко деца и възрастни, които се притесняват да влязат в библиотека или книжарница. Отнасят се към книгите като към нещо, което им е безкрайно чуждо и даже малко страшно. Това ме накара да си дам сметка колко важно е детето още от рождение да има книжки у дома. Дори за най-малките бебета има гумени книжки, които могат да “четат” сами. Има чудесни книги за всяка възраст, които родителите могат да четат на децата си.
И накрая, понеже и аз като героинята си Диди (от “Момче или морско свинче”) съм човек на действието (а не толкова на мисълта :))), искам да ви дам нещо съвсем конкретно, нещо, което ще ви свърши работа веднага.
Факт е, че повечето педагози не познават съвременната детска литература и им е безкрайно трудно да съставят тези прословути списъци. Факт е, че родителите не са длъжни да са специалисти по всичко и е много трудно да се ориентират в морето от издадени книги. Затова ви препоръчам списъка, създаден от учителката Александра Георгиева, ръководител на читателски клубове и автор на обичаната поредица “Агата”. (Виж вляво част от заглавията за прехода към 3-и клас). Всяка книга в него е проверена, прочетена, обсъдена и обикната от нейните ученици и възпитаници - всичките вече запалени читатели.
ЯРОСЛАВА
ПРОХАЗКОВА
