В картата на доходите има големи разлики по области. Цените на храни, горива, лекарства обаче са почти едни и същи
Какви трендове показва регионалната карта на средните заплати по области през второто тримесечие на 2024 г.? Ето коментара на икономиста Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Големите регионални различия между областите се запазват в средата на 2024 г. Голямото разделение остава между столицата и всички останали. Средните заплати в София вече са трайно над 3 хиляди лева брутно месечно, като разликата с втората област Варна се задържа над хиляда лева.
Вече има четири области със средна заплата над 2 хиляди лева месечно, като към Варна и столицата се прибавят и енергийният център Враца и София - област.
Към тази граница се приближават и Пловдив и Стара Загора
При запазване на настоящите тенденции и те ще я прехвърлят до края на годината.
Обратно, вече няма области със средна заплата под 1500 лева месечно, но с под 1600 лв. остават Благоевград, Смолян, Кюстендил и Силистра – регионите с най-слаба динамика на пазара на труда и изоставаща икономика.
Темповете на нарастване между различните части на страната също са неравномерни, като варират между 26% на годишна база в Хасково и едва 12% в Стара Загора.
В София ръстът е 16%
- относително нисък в сравнение с водещите области. Повод за умерен оптимизъм обаче е фактът, че през последната година с по-значителен ръст са по-слаборазвити региони, което създава потенциал за затваряне на ножицата в средносрочен план. Тези разлики се дължат на различната икономическа структура на областите.
В столицата през последните години основна движеща сила зад големия ръст на заплатите е разрастването на сектора на информационнните и комуникационните технологии и аутсорсинга, които заедно създават около 1/5 от всички работни места в града.
Хроничният недостиг на кадри налага значителна конкуренция между различните работодатели за добрите работници, а високата добавена стойност позволява плащането на особено високи заплати и достигането
до "западен" стандарт на живот за ИТ експертите
Този модел на развитие все повече се пренася и към другите водещи градски центрове, най-вече Пловдив и Варна.
Извън градовете трайно високи заплати откриваме в регионите със силно развита високотехнологична индустрия, както и при мините.
През последните 2 г. значителен ръст имаше и в някои от земеделските райони, както и при големите енергийни производители, най-вече под влиянието на високите международни цени както на аграрната продукция, така и на електроенергията.
Разлики в ценовите равнища по области има, особено в някои елементи на разходите – наемите, услугите – от фризьори до автомонтьори, ресторантите, но тъй като няма регионални измервания, не можем да сме сигурни колко точно.
Това обаче далеч не означава, че няма разлики в качеството на живот, тъй като при много стоки – храни, горива, медикаменти, цените са близки, ако не идентични. Най-простият измерител за това е делът на бедните спрямо националната линия на бедност, като за 2023 г. той варира едва от 8% в София
до 37% в Търговище и 34% във Видин
С други думи, разликите в качеството на живот между водещите и изоставащите региони са значителни, но това далеч не означава непреодолими.
Всъщност разликите в заплащането отразяват две реалности – добавената стойност на регионалните икономики и състоянието на пазара на труда.
Колкото по-голяма е добавената стойност на един нает, колкото по-висока е конкуренцията за работници и ниска безработицата, толкова по-ниски са заплатите.
Регионите с ниски заплати са тези с хронични проблеми – отсъствие на инвестиции и създаване на нови работни места, слабо местно образование, но и дългосрочни демографски проблеми по линия на емиграция и застаряване.
Това не означава, че "изоставащите" области не растат, а само че остават далеч зад лидерите и техния изпреварващ растеж.
