- Уви, партиите се опитват да оправдаят загубените гласове и затова съвсем не е вярно, че честността на вота зависи от това кой е вътрешен министър, казва политологът
- Ако политическата пропаганда сее съмнения в честността на изборите, опасно увеличава отчаяните избиратели
- Липсата на дългосрочна подреденост у нас е червена лампа за всеки, който иска да прави бизнес тук
- Битките около служебното правителство изпратиха отчайващо послание - особено за активните българи
- Проблемът е, че едни избори са точно толкова честни, колкото обществото вярва в това
- Ако съсипем изборите - няма спасение за политическата ни система
- Може у партиите да се задейства инстинктът за оцеляване, за да има кабинет след вота
- Ако е толкова важна фигурата на вътрешния министър за изборите, че да предизвика сегашната криза, как да повярваме, г-н Стефанов, че при който и да е вътрешен министър няма да има манипулации и купуване на гласове?
- Този основателен въпрос вероятно е съществувал и в началото на прехода през 90-те години и точно затова е създадена Централната избирателна комисия.
ЦИК е основният орган, който организира изборите, и парламентарните партии имат участие във всички нива на изборния процес. Това създава доверието в него, а не МВР.
На вътрешното министерство е дадена много малка техническа функция в организирането на вота. Има и други примери по света - например в Германия изборите се организират от една дирекция във вътрешното министерство.
- Какви функции има по закон МВР за изборите?
- МВР охранява секцииите и транспортирането на материалите и машините. То се грижи за реда в изборния ден около секциите, влючително за разпространението на агитационни материали. То прави проверки за уседналост и други условия, на които трябва да отговарят кандидатите, т.е. може да лишава от право някои от тях да се явят. Случвало се е в Русия, но никога у нас.
У нас не е имало нито една злоупотреба от МВР през годините! Затова е много важно ролята на вътрешното министерство да не бъде преувеличавана особено в дните преди изборите, а в изборния ден да не е толкова видима. Колкото по-голяма е тази роля в този процес, толкова по-голям проблем имаме.
- Всъщност през годините е имало съмнения в честността на вота...
- Изборният процес в България е обрасъл през годините с различни проблеми, но повечето от тях са технически. Става дума за обучение, подбор на секционните комисии, качество на протоколите. Това всичко е работа на ЦИК. Но не е поставяло никога под въпрос честността на изборите у нас!
Изборите не са честни, когато кандидати са спирани от участие, когато има пречки за политически изяви, когато голяма част от населението е лишена от право на глас, когато тайната на вота не се спазва, когато хората не могат да изразяват свободно политическите си възгледи. В България нито едно от тези неща не се е случвало в последните 30 г. и затова няма нито един доклад на международна институция, която да казва, че резултатът от изборите не отговаря на желанията на избирателите. И това е доказателство, че ролята на МВР в момента серозно се преувеличава.
- А защо се прави?
- Защото от известно време насам партиите, за съжаление, се опитват през различни елементи на изборния процес да оправдаят загубените си гласове на изборите. Изборите отдавна станаха част от партийната пропаганда. Те се използват за извинение на грешни политически ходове. Спомняте си какви големи спорове имаше дали да се гласува с машини и дали да останат хартиените бюлетини. Тези чисто технически елементи на изборния процес бяха силно политизирани. Обясняваха, че от това зависи честността на изборите. Нищо от това не бе вярно. Не можем в България да кажем, че честността на изборите зависи от това кой ще е вътрешен министър. Но тук проблемът е, че едни избори са точно толкова честни, колкото обществото вярва в това.
И ако имаме президент, премиер, основни политически фигури, които повтарят, че изборите не са честни, или че честността им виси на косъм, няма как обществото да вярва на изборите.
Това е сериозен проблем, защото вече имаме силни критики към качеството на политическата класа и система. Обществото вижда, че те не могат да изпълнят основната си функция - да излъчат управление. Ако съсипем инструмента за нейния подбор - изборите, за тази политическа система няма спасение.
- На последните 6-и поред за 3 години избори гласуваха рекордно малко избиратели - 34%. Очаквате ли след сегашните скандали да спадне още повече активността на следващите избори?
- Вероятно ще има много разочаровани. Партиите са свели подкрепата си до наистина твърди избиратели. Това, което е опасно, е какво мислят тези, които не отиват до урните. Тяхното ниво на отчаяние има значение. Едно е, ако просто не могат да намерят добър за себе си кандидат. Ако чакат да излезе някой по-добър, е разбираемо. Сериозен проблем е, ако смятат, че системата за избор е напълно погрешна и изпраща погрешните хора в управлението.
- Очаквате ли на изборите да се появят още екзотични партии като “Величие”?
- При ниска активност може да се събере подкрепа, макар че само който не е събирал 100 000 гласа, само той не знае колко е трудно това. 100 000 гласа не могат да се купят, не могат да се организират, а ниската активност влияе и на набавянето им. Възможността за тези партии е в това, че тези близо 70%, които не гласуват, започват да търсят алтернатива на политическата система, на основния информационен поток, на основните тези в обществото. Тези хора излизат от официалния политически процес и влизат в някакъв тъмен политически процес, за който знаем много малко.
- Засилват ли този тренд скандали като сегашния, при който се вижда, че елитът не може да състави и служебно правителство?
- Случката с мандата за служебен кабинет в президентството изпраща много силно послание в обществото, при това до всички нива, че не може държавата да има управление. Това е много отчайващо послание, особено за активните българи. Усещането, че държавата не може да подреди дори елементарни неща, пречи на хората да си подредят живота, защото те искат да знаят какво следва утре. И след това послание много от тях вероятно ще потърсят други места за амбицията си.
- Това вероятно влияе върху плановете за бизнес, върху инвестиционния процес...
- Виждаме, че дори държави като Сърбия които не са в ЕС, привличат сериозни инвестиции. Липсата на дългосрочна подреденост в България е червена лампа за всеки, който иска да прави бизнес тук.
- Какви са шансовете да се състави редовно правителство след 7-ите избори, които са на хоризонта?
- В момента е трудно човек да бъде оптимист. Въпреки това се надявам, че политическите партии ще задействат рефлекса си за оцеляване и да конструират приемливо за обществото управление. Политическият живот в България създава абсурди почти всяка седмица - това трябва да престане.
CV
Роден през 1981 г. в Русе
Завършва “Политология” в СУ и Централноевропейския университет в Будапеща с фокус избори и избирателни системи
Преминал е различни обучения в областта на изборите към ЕК и ООН
Наблюдавал е избори в Африка, Азия, Балканите и Русия.
Участвал в писането на изборните правила в България
Преподава “Избори и избирателни системи” в НБУ
