Майката е тази, която трябва да даде на детето си корени и крила
“Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни!”
Според вярванията с този възглас от небесата, обкръжена от ангелски хор, Пречистата се обръща към апостолите, дошли да я изпроводят от земния ѝ път нататък.
Успение Богородично е един от трите най-големи християнски празници, отдаващ почит на жената, родила Спасителя человечески, който да изкупи със смъртта си земните грехове, нашия бог Исус Христос.
Ние отбелязваме този празник, наречен Голяма Богородица, на 15 август по юлианския календар, както казва народът, по нов стил. По стар се пада на 28 август и много хора празнуват и тогава. Празници да има.
Като бях по-млада, роптаех, че не е хубаво да се празнува нечия смърт. Пред смъртта се смиряваме, камбаните бият на умряло, а не тържествено, така е редно.
Разбира се, бях вече присъствала на погребения, след които се сядаше на трапеза за бог да прости, където неизменно след скръбните въздишки атмосферата се насищаше с благи спомени, весели истории и наздравици. Животът е такъв, смъртта е просто част от него.
Смъртта на Богородица не е обикновена, така както не е обикновен и животът ѝ. От “Радвай се, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените!” (Лука1:28) до “Люде, с любов се съберете днес! Радвайте се, възклицавайте и ликувайте с веселие! Защото Божията Майка преминава славно от земните жители към небесните!” (Тропар на предпразненството) е цял житейски път през всичките земни радости и теглила.
Всяка жена ражда всяко свое дете с мисълта, че не то ѝ принадлежи, а тя нему е принадлежна. Късаш го от себе си, за да го дадеш на света. Откакто свят светува и докато свят светува, е така.
Майката е тази, която трябва да даде на детето си корени и крила, да полива корените му и да бъде вятър под крилата му. Не, няма да се спирам на майки орлици и майки кукувици, в природата всичко има, което не значи, че не трябва да следваме законите ѝ без аномалните отклонения. Майката по презумпция е свята. Само тя дава живот. И в животинския, и в човешкия свят.
Според Римското право
майката е винаги известна, бащата е този, когото бракът посочи и това тълкуване е валидно и днес.
Баща ми често отбелязваше, че човек има една майка и една родина, всичко останало може да бъде по две, по сто и по безкрайност.
Реално погледнато, за майката са изписани и изговорени безкрай думи, та моите, прибавени към тях, нито са нещо ново, нито са нещо нечувано, нито имам аз претенции за това.
Поводът за разсъжденията ми са превърнатите в новина думи на Негово Светейшество Даниил І Български и Софийски при служението му в Кюстендил по случай Успение Богородично преди няколко дни. Там патриархът каза: “Чудесно би било днешният празник Успение на Света Богородица да стане официален и да се нареди до празниците Коледа и Великден и да се почита така, както в съседните Гърция и Румъния. Този празник на много места в България е почивен ден за съответната община. Ако населението празнува днес, не е далеч времето, в което празникът да се обяви за официален, общонационален. Прекрасно би било”.
Цитирам точно думите на патриарха, защото между “сподели мнение” и “направи предложение” разликата е достатъчно различима.
Би било чудесно да се отбелязва преминаването на Богородицата от тленния към вечния живот. За ден на майката, откакто аз се помня, а и доста преди това беше отреден 8 март.
Няма да обсъждам редно или нередно, всеки си приема празниците лично. За ден, в който се почита майчинството, е негласно отреден Благовещение - денят, в който архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че тя ще роди Божия син.
В различните страни и в различните култури има достатъчно дати за празнуване на майката, защото, не само както вече казах, но и както всички знаем, тя е тази, която дава живот, за добро или за лошо, тя ни го дава, ние си го живеем както ни акъл учи, ама все пак този акъл от майката ни е вменен и от бащата възпитан. Така е по християнските канони и по човешките закони.
Трябваха ми години, за да разбера (на гърба си), че
на Голяма Богородица се чества не смъртта, а животът на Майката.
Нарочно пиша с главна буква - Майката, която не само дава живот, кърми, къпе, облича и храни детето си, не само го учи на ум и разум и му трепери от първата стъпка, не само се радва на всеки негов успех и плаче с всяка негова болка, а Майката, която е спътник на детето си, съратник в земните му дела, съветник и сътрудник, съмишленик. Не се плашете от тези уж канцеларски думички, не са такива - всяка една от тях означава пълно съпричастие - в труда, в делата, в битките за доброто, в единомислието съвместно с детето си майката върви и го подкрепя. Защото му вярва.
И майчинството е целият този път. Богородица върви със Сина си и неговите ученици в една немилостива битийност, Богородица изпитва далеч не само родилните тридневни мъки, но и 33-те години ход към Голгота.
И продължава да живее след Голгота. Майката, която е готова да понесе своя си кръст, който далеч не е по-малко тежък от кръста на Сина . Кръстът, който всяка една от нас нарамва в мига, в който на теста за бременност се появят двете чертички.
Ах, не осъждайте патоса ми - от първо лице ви говоря, без да се имам за нещо повече от всяка една майка на планетата. Би било чудесно да имаме още един празник, празник, който всъщност майчиното сърце си отбелязва всяка минута, защото е празник на живота.
А дали Голяма Богородица ще се официализира, не нам е дадено да решим. Ние сме го решили за себе си, когато сме понесли Живот под сърцето си, без патетика, с едната чиста радост.
