Началникът на отдел "Пътна полиция" в Главна дирекция "Национална полиция" казва още:
- На магистралите са едва 10% от катастрофите извън градовете и селата, но повече хора са свидетели
- Независимо от практическия опит на водача при движението дори и на прав участък със скорост от порядъка на 200 км/ч той може да загуби контрол над управлението на автомобила
- 103-ма са ранени и 6-има са загинали от началото на годината до края на юли на "Тракия"
- За 7 месеца т.г. екипите ни са издали 788 892 електронни фиша за скорост
- Комисар Мичев, вие пътните полицаи, следите за движението по магистралите. В последните седмици,особено на “Тракия”, оставаме с впечатлението, че на тези високоскоростни пътища стават най-много инциденти, така ли е? Питам и за личните ви наблюдения, а не само за това, което казва статистиката?
- Далеч не е така, но няма как да се аргументирам, без да се осланям на статистиката. На магистралите стават около 10% от тежките катастрофи (с ранени и/или загинали - б.а.) по шосетата извън населените места. Тази година - от 1 януари до края на юли, са регистрирани 144 инцидента при настъпили общо в страната 3993, съответно са загинали 16 човека и са ранени 187. Сходни са данните и за миналата година.
Най-проблемни са пътищата първи и втори клас. На първокласните за 7-те месеца на годината са регистрирани 373 катастрофи с 50 загинали и 520 ранени, а на второкласните - 350 удара с 45-има загинали и 528 ранени. В процентно съотношение 25% са регистрираните тежки инциденти на първокласен път, а 23% - на второкласен. Сред основните причини за тежките произшествия, не само на магистралите, а и по другите пътни артерии, с най-голям дял са предизвиканите в резултат на предприета неправилна маневра от водача и несъобразяване на скоростта с условията на пътя.
- Тогава защо остава усещането, че на магистралите е по-опасно у нас?
- Вероятно се дължи на по-интензивния трафик - просто повече пътуващи стават свидетели на инцидентите там. От друга страна, социалните мрежи и групите в тях позволяват определена информация да достига до по-широка аудитория, като се ползват и за популяризиране на пътни инциденти.
- Има ли конкретни магистрали, които са проблемни, или “Тракия” се набива на очи, защото е август и хората ходят на море?
- Традиционно август е месецът на отпуските, което предполага повече извънградски пътувания и изключителна интензивност по пътищата. Но нека не се забравя и транзитният трафик през страната, който през този месец е в своя пик. Не е тайна, че всяка година по това време работещите в Западна Европа граждани на Турция пътуват на изток към родината си по време на отпуската си, а в края на месеца се връщат обратно. Успоредно с това туристи от Румъния се отправят на юг за своята ваканция и обратно. Така че обстановката конкретно в този месец винаги е сложна. Основният трафик преминава главно по магистралите и първокласната пътна мрежа.
По отношение на аутобаните отново ще ви представя ситуацията в цифри. От началото на годината до края на юли на “Тракия” са регистрирани 478 пътнотранспортни произшествия, при които са ранени 103-ма и са загинали 6-има души. По трасето на “Хемус” има 271 инцидента с 54-има ранени и 3-ма загинали. Тук е необходимо да направя и едно важно уточнение - дължината на АМ “Тракия” е около 400 км, а тази на “Хемус” - около 180 км, което трябва да ни наведе на мисълта, че случващото се на тези два пътя е съпоставимо. Сходно е състоянието и по “Струма” - по трасето ѝ от София до Кулата са регистрирани 175 катастрофи с 16 ранени и 4-ма загинали.
През тази година обаче, поне до момента, с общи усилия безопасността по пътищата е подобрена. Основание за този извод ми дават отново данните от статистиката - за изминалите седем месеца загиналите са с 36-има по-малко, а към момента данните са още по-благоприятни на фона на по-интензивния трафик тази година.
- Връщам ви към магистралите - има ли там участъци, в които стават повече катастрофи?
- Не. Има редица фактори, които биха могли да доведат до изнервеност на водача и да възникнат по всяко време. Няма участъци, които да се характеризират с по-висока концентрация на катастрофи.
- А там ли се превишава най-много скоростта, особено сега, когато и мотори се движат навсякъде и си спретват и гонки?
- От началото на годината до края на месец юли екипите на Пътна полиция са издали 788 892 електронни фиша за скорост. Разполагаме с достатъчно мобилни камери, което ни позволява да сме гъвкави. Можем да ги поставяме навсякъде, където преценим, че водачите подценяват ограниченията.
По отношение на мотоциклетистите, от една страна, задължение на останалите водачи е да ги пазят, защото са по-уязвими, а от друга, нека и самите те са по-дисциплинирани. Обръщам се с апел към тях - при преминаването им вечер по пътищата на населените места да си дават сметка, че нощта за повечето хора е време за почивка и всяко рязко подаване на газта прави машините им по-шумни и причиняват ненужно безпокойство у хората.
- Помагат ли на вас и колегите ви новите мощни беемвета и за какво?
- Да, помагат. И не само те, но и другите автомобили, които бяха купени за нуждите на Пътна и Охранителна полиция. Известно време имахме проблеми с наличния автопарк - автомобилите бяха малко, повечето стари, поради тази причина поддръжката им вече беше скъпа. Сега успяхме да попълним някои липси. Много се коментира и се писа за въпросните BMW-та, но да припомня, че те са 35 и са най-малката бройка от всички автомобили, които успяхме да осигурим. Когато подходихме към поръчките, решихме да осигурим неголяма бройка бързи автомобили, в случая тези BMW, които се ползват от пътните полицаи в областните дирекции, на чиято територия има автомагистрали, включително и Русе. Друга, по-многобройна поръчка беше за нуждите на редовите екипи, а при трета е заложено и на високопроходимостта - за по-труднодостъпните места. Всички нови автомобили вече са по пътищата, а с новата брандировка са по-лесно забележими. Това при пожарите се оказа изключително полезно, предвид че в определени моменти се наложи затваряне на пътища поради силна задименост и екипите, които изпълняваха такава задача, ползваха именно колите с тази брандировка за по-добра разпознаваемост.
- Въпреки новите автомобили виждаме клипове на шофьори, които сами се хвалят как хвърчат по магистралите, а и не само. Как ги санкционирате?
- Ще използвам изразa, употребяван от медиите - хвърчат. Пътищата не са за това и който не се съобразява с условията за пътна безопасност, рискува своята или нечия друга съдба. Независимо от практическия опит на водача при движението дори и на прав участък със скорост от порядъка на 200 км/ч той може да загуби контрол над управлението на автомобила. Възможно е също да има незабележим за окото, но опасен дефект на пътното платно - цепнатина или дупка, паднал предмет, случайно преминаващо диво животно. Движението с такава скорост може да се окаже фатално.
Що се отнася до санкциите, социалните мрежи, в които подобни хора публикуват клиповете си, позволяват да се достигне до нарушителя и към него да се предприемат съответните мерки. Въпреки ограничените ни възможности за налагане на определени наказания на база на съдържанието в самите клипове се стремим да вземаме отношение в рамките на закона. Ще дам пример, добил популярност - помните наша мис, чиито клипове предизвикаха широк медиен отзвук. Независимо от реакцията ни и адекватните действия не последваха санкции във връзка със самите клипове, но се взеха мерки по друг повод - станал причина за проверка над нея. (Има предвид Катрин Йорданова, която пускаше серия клипове с пътни нарушения. Тя подписа предупредителен протокол, че ще спре да го прави, но качи ново видео как кара със 140 км/ч в София и при проверка я хванаха да шофира дрогирана с кокаин - б.а.)
- Има няколко законопроекта, които предлагат скоростта на магистралите да падне до 130 км/ч. Така ще намалеят ли инцидентите?
- А защо във въпроса си забравихте травматизма? Да няма загинали и тежко ранени, е по-важното. Когато има скорост, тя е само една от величините в уравнението. Без да навлизам в полето на чистата физика, но за всеки е ясно, че по-високата скорост означава и по-голяма кинетична енергия, която при един сблъсък е вече един от основните фактори. Чисто математически, намали ли се скоростта, следва и намаление на останалите величини, което в крайна сметка трябва да доведе до по-малък брой загинали и ранени.
- В наше време не се разделяме с дигиталните устройства, дори в колата. Хората научиха ли се да не говорят и чатят, докато шофират, или още го правят?
- И да, и не. Знаете, че вече мобилните устройства се управляват гласово, има системи в автомобилите, които позволяват да говорите, без да държите слушалката, но в същото време в телефоните ни има много изкушения, които ни карат да реагираме и да пишем, както и много функции в автомобилите вече се управляват от дисплеи, т.е. телефонът стана вече и част от самата кола.
На професионален език тук говорим за разсейване. Това е един сериозен проблем на съвремието. За читателите ви, които са и шофьори на бързи коли, ще кажа следното - само едно поглеждане към телефона при получаване на съобщение отнема между 3 и 5 секунди. За това време при скорост от около 50 км/ч, каквато се поддържа обикновено в градска среда, се изминават около 42-66 метра - време и разстояние, в което един погледнал в телефона си водач не знае какво се случва край него. Хайде да си представим, че пред нас на 100 метра има пешеходна пътека. Преди да погледнем в телефона, сме се уверили, че на нея няма никого, но точно когато сме погледнали в телефона, един човек е предприел първата крачка за пресичане. Ще го видим, когато ни останат 30 метра до него. След това ще ни трябва поне 1 секунда за реакция, което значи, че ще минем още 14 метра, а при тази скорост на движение на колата ни ѝ трябват поне 14 метра, за да започне спирането. Ако трябва да се върнем на задачата, сами се досещате, че оставяме пешеходеца без шанс.
Но разсейването не е само за водачите, то е при пешеходците. При тях е не по-малко опасно.
