Въпросът е какво следва, когато се изчерпят запасите на съществуващите рудници и ако няма развитие на нови, казва председателят на Българската минно-геоложка камара
- Г-н Драганов, светът скоростно се променя със зелената сделка, изкуствения интелект, всичко това иска енергия, тя пък метали. На 6-ото издание на Европейския минен бизнес форум, което се проведе през юни в София, прогнозирахте, че 6 пъти ще се увеличи търсенето на суровини до 2030 г. и 15 пъти до 2050 г. България с какво разполага и какъв е потенциалът ѝ?
- В България има средносрочна перспектива до 2042 г. за добив и преработка на медни и полиметални руди, съдържащи метали, класифицирани като стратегически и критични.
Ако не се облекчи режимът за получаване на
разрешителни за търсене и проучване на тези
суровини, не съм оптимист, че страната ще
развие потенциала си
Ако политиците смятат за приоритет развитието на суровинния потенциал на страната, би трябвало да помислят дейностите по търсене, проучване и контрол да бъдат обособени в отделен орган, както е в редица други страни.
- Поискахте бърза писта за стратегическите проекти в минната индустрия. Какво се случи оттогава?
- За момента няма резултат. В условията на политическа криза и временни правителства институциите не се занимават с тази тема. Необходимо е редовно правителство с дълъг хоризонт пред него, за да дефинира политиката си по отношение на стратегическите проекти в добивната индустрия в съответствие с политиките в ЕС.
- На форума казахте, че ЕС е на кръстопът - ако не иска да бъде зависим от трети страни, трябва да се създадат условия минно-добивната индустрия да допринесе за европейската суровинна независимост, каквато е и позицията на “Евромин”. Какви условия ви трябват?
- Трябва да се преразгледа нормативната рамка, така че да има яснота, устойчивост и приложимост. Нужна е по-голяма предвидимост в процесите на търсене, проучване и добив.
Нужни са облекчени процедури по получаване на разрешителни за търсене и проучване на полезни изкопаеми. Не може например една процедура за промяна на статута на земя като проучвателна площадка да отнема години. А в едно геоложко проучване може да се случи площадката да е на територията на две съседни общини. Тези процедури не само забавят, но и понякога спират напълно проучванията, които са жизненоважни за бъдещето ни. Затова е важно да се намери балансът между поставените цели и възможностите за работа на минната индустрия.
Всяка една подобна прекомерно рестриктивна регулация за европейските минни компании ги поставя в неравностойно положение спрямо добивната индустрия в останалите части на света, което влияе на конкурентоспособността. Тук идва ключовата роля на институциите, включително на българското правителство, от което очакваме да се отнесе с необходимото разбиране за важността на тези процеси и да предприеме отговорни действия в тази посока.
- Новото модерно са критичните и стратегическите суровини. Започна ли работа по национална стратегия за критични суровини, какъвто ангажимент пое Министерството на енергетиката? Какво смятате вие, че трябва да се запише в нея? Ако влезем и в темата за стратегическите суровини, какви са възможностите на държавата ни?
- Стратегиите са хубаво нещо на теория. Но на практика
при липса на дългосрочна времева линия на
управлението и приемственост
стратегиите са просто добро намерение
Действията от страна на Министерството на енергетиката за информираността на всички заинтересовани страни по отношение на стратегическите суровини е стъпка в правилната посока. Разговорът за приоритетите и целите на една такава стратегия е в основата на подобен стратегически документ. Към днешна дата и предвид политическата реалност това е трудно осъществимо, но в една бъдеща стратегия приоритизирането на процесите по търсене и проучване на полезни изкопаеми в национален мащаб е от изключителна важност. Извън обхвата на работа на действащите предприятия в страната
информацията за подземните богатства датира
като знания от 70-те и до средата на 80-те години
на миналия век
Актуална база данни би дала нов поглед за различните ресурси. Това би довело не само до по-високо ниво на информираност за потенциала, който има България, но е и възможност за привличане на инвеститори в проучвателните дейности.
- Има нов Европарламент, какво очаквате от него?
- Европа в момента преживява бърза трансформация, докато се стреми да изпълни амбициите на Зелената сделка за чиста енергия. Очакваме приоритетно да проявят разбиране към важността на всички процеси и да предприемат действия в посока на това да се постигне конкурентоспособна и устойчива индустрия в ЕС. Това е изключително важно за енергоинтензивната индустрия, каквато е нашата. Все още липсват жизненоважни елементи, за да се осигурят енергийната трансформация и нуждите от суровини за нашето общество. Необходимо е да се осигури съгласуваност, да се работи върху ESG и устойчивостта, да се стремим към съвършенство, инвестиции и отговорен добив, като същевременно насърчаваме и вторичното извличане на суровини. Приемането на законовия акт за критични суровини изпраща силен сигнал, но сам по себе си той не е достатъчен.
- Ще се наложи да продължите да работите със служебно правителство. 50-ото народно събрание, на което разчитахте за промени в законодателството за въпросната бърза писта за разрешителни за търсене и проучване и другите стъпки, остава в историята. Тази среда добра ли е за бранша ви?
- Не е добра за инвестиционния климат и инвеститорите по принцип.
Трудно е да се правя
стратегии или стратегически
промени при постоянно сменящи
се правителства,
особено в специфичен сектор като минното дело
Но е важно да продължават дискусиите, и то водени на високо политическо ниво. И тук последователността и приемствеността са от съществено значение.
- Зелената сделка и фотоволтаиците ускориха търсенето на медта. Цените на златото и среброто бележат траен тренд нагоре. Как се отразява това на българската минно-добивна индустрия?
- Стимулиращо е и ще позволи по-ефективно оползотворяване на изчерпаемите суровини с ниски съдържания на метали в тях, с каквито разполага България. Но въпросът е какво следва, когато се изчерпят запасите на съществуващите рудници и ако няма развитие на нови стратегически проекти? Как това ще се отрази на икономиката, на бюджета, защото минните компании са и сред най-големите данъкоплатци в страната?
- Годината би трябвало да е добра. Колко милиарда лева произведе индустрията през 2023 г., като през 2022 г. писахме, че са над 4,2 млрд., което беше ръст с над 13%?
- Общата нетна стойност на произведената продукция на промишлените предприятия от сектор “Добивна промишленост” през 2023 г., по изчисления на Българската минно-геоложка камара, е в размер на близо 4 млрд. лева, като бележи спад от 4% спрямо 2022 г. Намалението се дължи основно на сериозния спад в добива на лигнитни въглища, с 41%, като това е най-ниското отчетено ниво за последните десетилетия. Въпреки намаляването на общата нетна стойност на произведената продукция в бранша показателят запазва високите си нива от периода след 2020 г.
- А каква е ситуацията на пазарите през настоящата година? Достигнаха ли се рекорди в търсенето и цените?
- Да, достигнаха се рекордни цени на някои метали, но в момента върви корекция в цените, като се очаква възходящата тенденция да се запази. Пазарът е доста динамичен в момента.
- Държавници постоянно ви хвалят за висока производителност, 2,5 пъти над средната, за високи заплати и за инвестиции. Какво се очертава в близките години?
- Произведената продукция на един нает запазва високите си нива, като през 2023 г. тя е 220 397 лв. Отчита се съвсем лек спад в сравнение с 2022 г., върху което оказва и влияние стойността на произведената продукция.
Производителността на труда в сектора продължава да е значително по-висока от средната за индустриалния сектор. Това позволява постигане на високи средни възнаграждения на работещите в отрасъла.
През 2023 г. средната годишна работна заплата в добивната промишленост достига близо 33 хил. лв., което е с над 40% по-висока от средната за страната. В сравнение с предходната година отчетения ръст е 15%.
Минерално-суровинната индустрия е сред четирите сектора с най-високи възнаграждения - след IT сектора, този на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на професионалните дейности и научни изследвания.
Очакванията ми са в следващите няколко години тези тенденции да се запазят.
