Защо трябва винаги някой друг да ни е виновен?
Слънчасването е следствие на слънчев удар, тоест седиш на слънце, на горещина, обезводняваш се, не можеш да дишаш от жега, ослепяваш от ярката светлина наоколо и всичко това, взето заедно, па подбелиш очи и тупнеш по местоположение.
Научно доказан е и слънчевият, и топлинният удар, застрашаващ здравето, често и с летален изход. Ами лято е. През лятото температурите са плюсови, а в последните години живакът скача постъпателно нагоре, гони 40-те градуса и току ги настигне с лекота, та чак ги надмине.
Жежко и тежко е
Търсим сянка, търсим водоеми да топнем тела и ледени коктейли да разтопим тегави мисли, търсим помещения с климатик, бленуваме снегове и тихи нощи, святи нощи под снежен юрган, тъй както през зимата бленуваме жаркото лято.
Ами ей ни го туй лято, направо на тепсия поднесено, вряло и препечено, пръстите да си оближеш. А ние бягаме под студения душ, да го смъкнем от себе си. Нормално, човек винаги иска това, което в момента няма, за да иска после пак това, което няма. И в човешките желания кръговратът е с пълна сила, неотменим и непрекъснат.
Ама много е горещо, ама това не се търпи, ама как може такова нещо, някой иска да подпали плоската ни Земя, инопланетяните действат с климатични оръжия да ни затрият, онези гадни рептили, живеещи в земното ядро, се готвят за решителна битка с миличкото човечество, слънцето мести орбитата си. Вее ли вее слънчев вятър, ураган направо, олеле, майко, накъде върви този свят!
Върви към есента, после към зимата, по-после пак към пролетта и лятото, друг вървеж досега не се е случвал и няма да се случи, така е подреден светът, откакто светува.
Спокойно, земляни, и все пак тя се върти! Слънчасали-неслънчасали, животът продължава.
Да благодарим на майката натура, че мъдро ни подготвя постепенно за жежкото ни бъдеще. Преди петдесетина години термометърът да удари 30-31 градуса беше явление, равносилно на второ пришествие, сега 40-43 градуса си ги приемаме в социалните мрежи само със снимки на термометъра, под които се диплят коментари: “А при нас е 44!”, “А еди-къде си 52, добре, че не сме там!”, последвано от оптимистичното:
“И при нас ще дойде, щом е тръгнало... Мамка им и гадове!”
Това последното, защото винаги трябва някой друг да ни е виновен. Кемтрейлсът или хаарпът, рептилите или Алфа Центавърът. Това са съвременните митологии, технологиите заменят разгневените богове, всяко поколение със своите обяснения.
Покорителят на Космоса мери ръст с природата. Хубаво, стремежът за превъзходство е прогрес, стига да е в рамките на разумното.
При нас КЕВР например благосклонно ни подготвя за повишението на токовите цени, да свикваме с жегите, когато хептен няма да можем да си плащаме климатиците, хеле ако токопреносната мрежичка издаяни на напрежението.
Ресторантьорите и хотелиерите по нашето си Черноморие успешно развиват у народонаселението чувството за проспериращ глобализъм - бегом към други морета, които, исторически погледнато, някога са си били наши.
В Англия си е прохладно, блазе на 1/3 от сънародниците ни, тях няма какво да ги мислим, а тези от Испания направо намират нашите градусови аномалии за ах, как приятно топличко е!
Иначе - нищо ново под слънцето. Политическата зима на Христо Ботев си е нещо като политическо лято през последната петилетка. И това даже не е гореща новина.
След като в август получаваме топлинен удар, през октомври може да ни полее поредният студен душ. Но! Както подчертах - кръговрат е това, каквото - такова, изборите в живота си ги правим сами и това е тежък и труд, свързан с мисловния апарат... Пу-пу!
Да бе, вика новият популярен герой Ганя,
разположил се като пет пари в кесия насред социалните мрежи и гребе ли, гребе гемиджийската с възглас “Европ! Европ!”, само дето никой преобразен на бик бог не ще да го похити на гърба си и да го понесе към светли... далнини.
Жега е сега, пейте дружини!
Слънцето сърдито пече, без да го интересуват нашите страсти под брястовете, пожарищата си пушат и ние все се надяваме ей тъй, изотгоре някой да ни светне този път накъде лъкатуши...
Вместо да отрием руен пот от челата, па да се стреснем като едно племе закъсняло, щото ако поколението линее, то далеч не е само от климата, далеч не само от жегите и нажежените пристрастия. Персите имат една поговорка, която е много показателна
“Който иска цялото слънце, получава пустиня”
Не дърпайте слънцето нито за опашката, нито всеки къмто себе си, резултатът е слънчасване. На всички нива.
