Истинският смисъл на историческото интервю
Илон Мъск се направи на журналист, за да вземе интервю с Доналд Тръмп, и някъде около 1,3 млн. го гледаха на живо по платформата Х (бившия Туитър). Събитие ли е това?
От гледна точка на съдържанието – едва ли. В продължение на 2 часа Тръмп повтори всичките изтъркани от употреба фрази, които феновете му са слушали поне 1000 пъти. Официозните медии по навик опровергаха дежурните му преувеличения с други преувеличения. В общи линии – приспивателна скука.
Но от гледна точка на глобалната интрига
това интервю е суперсъбитие. Най-богатият човек в света, най-успешният предприемач на супертехнологиите, де факто сключи съюз с най-яркия манекен на консервативния и допотопен национализъм. Това е нещо като брак между 21 и 19 век с предбрачен договор за подялба на бъдещето.
В недалечното минало двамата гледаха в различни посоки. Когато през 2017 г. Тръмп стана президент, той покани Мъск в своя кръг от външни съветници. Почти веднага Мъск захвърли тази чест, тъй като Тръмп изтегли САЩ от Парижкото споразумение по климата. Това според супермилиардера бе направо престъпление, тъй като климатичните промени са реални и трябва да спасим планетата. За целта човечеството веднага трябва да се откаже и от добива на нефт, и от двигателите с вътрешно горене и всеки да си купи “Тесла”.
По онова време “Тесла” бе водещият електромобил на планетата. Мъск сигурно е смятал, че забраната на старите двигатели ще му отвори неограничен пазар. И ето че през 2021 г. Байдън му направи ценен подарък – присъедини се отново към Парижкото споразумение, оряза фракинга и тръбопровода “Кийстоун”, който трябваше да кара тежък нефт от пясъци в Северна Канада до Мексиканския залив. Как да не станеш демократ?
Но само след година Мъск се оплака гневно, че президентската администрация с нищо не помага на “Тесла” и дори работи против нейните интереси, затова занапред ще симпатизира на Републиканската партия. От този момент нататък той започна да заема все по-консервативни позиции по отношение на идентичностите, джендъра, расовите проблеми и политически коректната цензура в социалните медии.
По време на интервюто с Тръмп той стопли сърцето му, като подхвърли: “Аз вече не смятам, че трябва да демонизираме нефтената и газовата промишленост”. Велик компромис, като имаме предвид кой го казва.
В сравнение с 2017 г. това вече е един чисто нов Мъск
Какво така промени възгледите му? Причини много, но най-солидната е мощното нахлуване на китайските електромобили, което поставя под въпрос бъдещето на “Тесла”. Те предлагат кажи-речи същия продукт при 2-3-4 пъти по-ниски цени и при това така бързо го усъвършенстват, че само след година-две ще е недостижим.
Ако САЩ не издигнат висока митническа стена, много скоро “Тесла” ще трябва да спусне кепенците, а това би сложило край и на свръхмодерните проекти на Мъск за автоматично управление на автомобилите от “облака” и свързаната с това търговия с човешките вкусове и предпочитания, както и на всички останали супертехнологични проекти, много от които са държавна тайна.
Както знаем, Тръмп още от 2015 г. обещава да върне промишленото производство в САЩ и едно от средствата е да наложи огромни мита върху китайския внос. Точно това е и лозунгът на движението MAGA – да направим Америка отново велика. Как? Ами като сложим мита, за да си върнем заводите и високоплатените работни места. Добрият стар протекционизъм, друг начин няма.
За разлика от Безос, собственика на “Амазон”,
Мъск не се занимава с търговия на стоки. Той произвежда
автомобили, ракети и спътници. И освен това се опитва някак си да обвърже този бизнес с новозакупената социална мрежа Х, бившия “Туитър”, както и с мрежата от спътници “Старлинк”, която в момента така много помага на украинската армия.
Разбира се, както и другите знаменити технологични милиардери, Мъск едва ли би постигнал тези успехи без помощта на американската държава.
По-конкретно, появата на “Спейс Екс” не би било възможна без сериозен дял от бюджета на космическата агенция NASA, която през 1969 г. изпрати хора на Луната, а през 2006 г. вече не бе в състояние да изпраща хора и припаси до Международната космическа станция. Мрежата от комуникационни спътници “Старлинк” пък работи за Пентагона. В един момент Мъск дори заплаши да спре обслужването, ако не му увеличат субсидиите. Увеличиха ги.
Затова може да кажем, че
Мъск има 2 природи
От една страна, той е представител на част от най-високотехнологичния американски бизнес. От друга, чрез него говори част от американската държава, част от нейния ръководен елит, който е свързан с отбраната. А това вече е велика сила. Затова интервюто му с Тръмп по-скоро прилича на уточняване на позициите, очертаване на различията и подчертаване на общите интереси. Прилича на търговски преговори.
Все пак човекът има шансове да стане президент, трябва да е ясно къде точно стои. Веднага след интервюто Мъск направи изявление, според което Тръмп е проявил интерес към неговата идея за една бъдеща световна криптовалута под егидата на САЩ. В резултат пазарът показа скок сред свързаните с името и движението на Тръмп криптовалути – MOG TRUMP, NEVER SURRENDER и MAGA.
Най-много скочи криптовалутата MOG TRUMP – с цели 69 процента. Оказва се, че освен името тя няма нищо общо нито с бившия президент, нито с политическото движение MAGA – просто шумът около интервюто е раздвижил инвеститорите. Под “инвеститори” напоследък не трябва да разбираме човешката борса, а предимно компютърните алгоритми, т.е. изкуствен интелект, който рови из новините в мрежата и взема изпреварващи решения.
Оказва се, че и той е склонен да прави глупости.
