Не знам какво е ставало в петък вечерта по останалите летни сцени в страната, толкова много неща имаше. Но аз си доставих изключителното удоволствие да гледам „Медея" на Софийската опера и балет на Белоградчишките скали. Този спектакъл неслучайно бе подготвян миналото лято за същата сцена, макар че едно закъснение на декорите и костюмите отложи премиерата му за наесен, така че софийската публика успя да види този шедьовър.
Но на скалите „Медея" е нещо съвсем друго. Закапаха дребни капки дъжд още в началото на първо действие, но слава богу диригентът Франческо Роза не прекъсна представлението. Пристигането на магьосницата Медея в двореца на цар Креон, спускайки се от най-високите стълби на крепостта към сцената обаче сякаш прекъсна всякакво желание на времето да ни развали настроението. Облаците се поразнесоха и превърнаха гледането и слушането в истинско удоволствие. Антрактът след първо действие пък настъпва горе-долу по времето когато слънцето вече е залязло и когато човек гледа отгоре към околните планински върхове и долината, има чувството, че всеки момент отнякъде ще прелетят митични чудовища, както действието на „Медея" предполага.
За щастие, спектакълът бе пренесен на скалите без никакви съкращения и така както го помня от зимата – с всички балетни сцени и целия мизансцен, сътворен от Марко Гандини с много фантазия. От която „Медея" на Керубини, писана в края на 18-и век, безспорно има нужда. Иначе би се превърнала в доста статична опера, макар и пълна с прекрасни арии, хорове и ансамблови сцени. И забележете - без никакво допълнително озвучаване, без микрофони.
За мен това е истинският спектакъл, с който в България чествахме 100-годишнината от раждането на Мария Калас. У нас, а и в цяла Европа, направиха много специални постановки на „Сомнамбула" (в Римската опера със сладката Лизет Оропеса), на „Норма", на „Тоска". Но да намериш изпълнителки за Амина, Норма и Тоска е сравнително лесно начинание (казано с известно преувеличение от моя страна). Я се опитай обаче да намериш изпълнителка на Медея. Трудна работа. Трябва сопранов глас, който да се разхожда с лекота из две октави и половина, да звучи достатъчно силно в драматичните моменти, подчертано лирично, когато съблазнява Язон и Креон, да е достатъчно гъвкав, защото партията е пълна с пъргави музикални фрази, и какво ли не още. Плюс да е достатъчно издръжлив, за да може притежателката му да има сили да е сцената и да пее в 80% от времето. Почти невъзможна работа, нещо като да намериш добра Виолета Валери от „Травиата", която е писана от Верди сякаш за три различни сопрана.
А ето че Софийската опера притежава такъв глас – Габриела Георгиева. Не знам какво й е струвало изработването на тази роля, която те вмести във времето почти едновременно с работата върху Ортруд от „Лоенгрин". Нейната Медея е точно това, което вече споменах. Плюс такава фразировка и отчетливо поднасяне на текста, че ако човек знае италиански, няма нужда да гледа субтитрите. Не подценявам, разбира се, Виолета Радомирска като Нерис, Станимира Момекова като Глауче, Даниел Дамянов като Язон и Стефан Владимиров като Креон, нито хора и оркестъра, защото операта е колективно изкуство. Но без Медея не виждам каква „Медея" би се получила.
Не знам какво е ставало в петък вечерта по останалите летни сцени в страната, толкова много неща имаше. Но аз си...
(От фейсбук)
