Кълнете се, че работите "в името на народа", но ви интересува само вимето му, от което сучете с години
Не ви ли омръзна, драги политици, да ни правите на идиоти? На бавноразвиващи се, или казано по-модерно „със специални умствени потребности"? Не ви ли става неудобно, когато произнасяте думи и изрази, които заради прекалената им употреба отдавна не значат нищо?
Колко от вас могат да определят (чуждицата е „дефинират", ако вече не разбирате български) какво се крие зад понятието „защита на националния интерес", което повтаряте като папагали? А как определяте вечния си и денонощен стремеж да работите за благото и интерес на народа, като и смъртният ви политически враг уверява същото?
Давате ли си сметка, че политическата ви партизанщина и партийното ви его ден след ден, месец след месец и година след година ви докараха дотам, че да обезсмислите основни принципи, постулати и механизми в европейската политическа практика?
Кои сте вие, бе, самодоволни и самодостатъчни парвенюта, напомпани от телевизионна слава, които с просташка наивност си мислите, че като ни кажете колко принципно и последователно работите в наша полза, а се ритате по кокалчетата и проваляте кабинет след кабинет, ще ви се вържем? Защото ползата ни на нас, обикновените граждани, не е да буксуваме на едно място, докато другите търчат напред.
Кой от вас може да ми обясни защо, след като ви избираме за да съставите парламент, чиято първа и основна задача е да избере правителство, вие си мерите егото кой е по-по-най и не можете един председател да си изберете? Народното събрание е моторът на държавата, то е не случайно първата от трите власти. И то тази, която в най-голяма степен е свързана с непосредствен нужди и проблеми на хората. Как така сега се оказва, че в 80% партиите имате съгласие по най-важните проблеми на държавата, имахте ги и преди месец, но с първия мандат не може, ама с третия трябвало да може...? И цялото това миризливо партийно поведение ни го поднасяте, опаковано в „принципи" и „в името на народа"? Не ви е интересно името, а вимето на народа, от което сучете толкова години без да мислите, че ще му писне и ще ви ритне по кратуните.
Побъркахте хората с тия претенции за някакви надпартийни, експертни, програмни, технически и не знам си още какви кабинети. Сто пъти ви обясняваха експертите, че такова животно няма. Всеки кабинет може да работи само, ако има парламентарно мнозинство, което най-първо го е гласувало. А парламентът е най-политическата точка във всичките 111 000 кв. км държава. Точка! Както, че и всеки кабинет на практика е програмен, защото има програма. И е експертен, защото в него работят експерти. Най-често и министрите, но дори да са политически лица, техните кабинети се казват политически, а в тях са именно експертите.
Сега да вземем нелепото изискване за някаква непонятна „равноотдалеченост" на служебен премиер и министри от политическите партии. Яви се някой уж „равноотдалечен" и се започва като по команда: „Да, ама жена му всъщност била близка с еди кой си, а пък преди време бил се изказал за еди какво си, а всъщност просто не е от нашите. Не търсете далечни примери, вижте Горица Кожарева – първият и мъж бил от БСП, та затова и тя, но пък вторият май бил близък с ДПС, ама на Ахмед Доган ли, на Делян Пеевски ли... А пък била назначавана по времето на Бойко Борисов и за нея гласували и ГЕРБ, и ДПС, и Реформаторският блок...
А, бе, хора, не помните ли един от паметните постулати на Иван Костов? „В тая държава всички сме братовчеди"! За всеки, буквално за всеки ще откриете някаква политическа връзка... И откога, по дяволите, да имаш политически активно поведение стана дамга за нормалния нищо неподозиращ експерт, който може да бъде поканен да работи именно за благото на хората?
В този смисъл се натъквам на плачевния манталитет, наследен от комунизма – да се отхвърлят тези, които не са от „нашите", нищо, че са най-добрите. Иначе казано – по-добре верен, отколкото кадърен!
И в отстояването на уж някакви принципи няма нищо европейско. В Европа има уникални „сглобки" и вероятно най-известният пример е Германия с коалицията между християндемократи и социалдемократи. Стенеха, пъшкаха, тръшкаха се, но правителство има. Подобни примери има и в Нидерландия, и в Италия и на още други места. Обаче тук БСП и ГЕРБ имали решения на техните конгреси вероятно от преди 10-15 години и точка. Ами променете си решенията бе, в политиката важи „никога не казвай никога".
Та един от белезите, че сме я ударили на тотална балканска политическа конфронтация е фактът, че вече няколко години основните партии се тресат от страх пред избирателите си да обявят с кого биха работили след изборите. А това е ключово важно, защото след 2000-та година, когато Царят дойде на власт и на последния партиен ултрас му стана ясно, че започва дълъг период на коалиционни управления. Но нашите партии се държат така, сякаш са единствени и неповторими под слънцето и са богопомазаните спасители на клетата ни татковина.
И най-важното – разкарайте шаблоните и клишетата и започнете да говорите на хората не против кого и какво сте, а за и с кого можете да работите. Ако продължавате да ни правите на идиоти, ще ви го върнем на изборите!
Разбирането ви на постулата на сградата на Народното събрание „Съединението прави силата" е на ниво „Давайте жить дружно", а далеч не е така. Той съдържа покана, послание именно към тези, които по дефиниция са опоненти, да имат обща цел, общ стремеж било като встъпват в коалиции, било като са в опозиция, но истинска, а не „конструктивна", което по нашите ширини означава зла, безкомпромисна и безогледна. А целта е записана в конституцията като цяло, но ви съветвам да прочетете преамбюла и чл. 4 на основния закон. Полезно ще ви бъде.
