В последните 3 г. сметнах четири увеличения на пенсиите и нито едно от тях не почиваше върху основните принципи на пенсионно осигурителната система. Това доведе до големи деформации. Демобилизира хората и руши доверието в нея, казва бившата министърка на труда и социалната политика
Още акценти:
- Клубът на пенсионера да е по-модерен - да предлага игри, развлечения и пътувания
- На възрастните трябва да се погледне като на резерв, а не като бреме
- Още с бюджета за догодина могат да се увеличат мерките за профилактика. Държавата може да помисли как да стимулира създаването на хосписи за стари хора
- Г-жо Христова, какво трябва да се направи, за да може възрастните хора да водят активен и достоен живот?
- Държавата може да вземе различни мерки, за да подобри материалните условия на живот на възрастните хора. Да могат да си поддържат жилището, да имат доходи, с които да задоволяват основни жизнени потребности, да има добри здравни грижи, защото при тях започват да се появяват болести, свързани с остаряването. Нашата система на здравеопазване има много проблеми, но и предимства с достъпа - джипита, лекари специалисти и доболнична помощ.
И тук е едното ключово нещо, което трябва да се подобри, но то касае не само възрастните хора. Най-важна е профилактиката, а тя почти не се случва, защото няма информационна кампания. Просто няма положени усилия. Второто е възможността за качествена и диетична храна, но това е свързано с финансовата възможност на човек да я купи.
Пенсионната система трябва да е стабилна, да е финансово устойчива, за да могат да се гарантират пенсиите на хората. Но тук искам да отворя една голяма скоба - мисля, че твърде много се шири разбирането, че пенсиите на хората са единственият източник за дохода им. Това не е така за голяма част от тях. У нас има широко разбиране, че човекът, като придобие право на пенсия, и трябва повече да не прави нищо.
- Как може това да се промени?
- Демографската ни ситуация е такава, че населението намалява и застарява. По-голям дял от българите са над 65 г. Ето защо трябва да се мисли по въпроса дали този нарастващ брой от хора сам да придобива пенсии, или би могло да се удължи трудовият живот. Нуждите на пазара на труда са все по-големи, а и има дисбаланси и в регионален, и в професионален аспект. За много професии няма хора. Регистрираните безработни в бюрата по труда са 150 990, а 130 хил. младежи нито учат, нито работят. Те, за съжаление, не могат да запълнят потребностите на пазара на труда заради липса на знания, образование, квалификация и умения, нужни на икономиката. И тук идва въпросът трябва ли да се загубят професионалният опит и възможностите за развитие на хората в пенсионна възраст.
С което идва още по-голям управленски въпрос. Възрастните хора бреме ли са за обществото, или са резерв за участие в различни полезни дейности, за които имат знания и умения?
Преди години имаше изследване на ООН. В него се отчиташе, че в България и в държавите на Балканския полуостров се забелязва
взаимно оттегляне на човека в пенсионна възраст и обществото, защото смятат, че не са си полезни вече. Това е абсолютно архаично
и не бива да се случва. Имаме предразсъдъци към възрастните хора и трудно ще променим нагласите си. Нещо повече, ако огледате възрастните хора, ще видите, че даже и през лятото са облечени в черно. Това отношение на обществото като неглижиране на човека в третата възраст се отразява и на себеприемането - на отношението към самия себе си, и на хората. В тази възраст се оценявам с тъмни дрехи, защото нали по-светлите и по-ярки цветове означават жизнерадост. Разбрали, че обществото се оттегля от тях,
сами се зачеркват от по-светли и жизнерадостни цветове
- И като споменахте тъмните цветове - те преобладават особено в малките населени места. Хората там са самотни, изолирани. Какво може да се направи за тях?
- Проблемът за социалната изолация и самотността е много голям. Той не е само български, но особено се проявява в малките ни селища, където няма инфраструктура. Бих казала и заведения за хранене, за танци, ако щете, за спорт и развлечения. Тук наистина е въпрос на държавна политика да се погрижим за състоянието на малките населени места и възможностите там да има места за социален живот на хората.
Клубовете на пенсионерите не са лоша традиция, но трябва да се модернизират. Да предлагат повече възможности, а не само човек да пие кафе с други на подобна възраст. Да има някакви игри, културни развлечения и въобще там хората да се обогатяват.
Трябва да се помисли и за възможност да се организират екскурзии или пътувания за различни чествания.
- На другия полюс обаче са възрастните в големите градове, които имат достъп до култура. Виждаме, че те са отворени към новите технологии, ходят на рисуване, на спорт...
- Това имах предвид - да се разшири диапазонът на възможностите, които един клуб на пенсионера може да предлага. Много е важно хората да не се чувстват изолирани.
- Възрастните у нас стават ли по- щастливи с времето, когато са освободени от повече ангажименти?
- Трудно е да се отговори еднозначно. Влизайки във възрастта за пенсиониране, човек може да е по-удовлетворен от постиженията си - професионални и лични. От това, че децата му имат добър жизнен път, че има внуци, че е допринесъл с нещо, и ако щете, и от това, че се отваря повече време за отдих, пътуване, за творчество, за нови занимания и др.
- Според статистика на “Форбс” София е най-добрият град за живот с пенсия. Това изненада ли ви?
- Не бих казала, че е изненадващ този извод. Аспектът на изследването е повече към материалните условия за качеството на живот, но точно те създават условия и за духовен живот, и за творчество, и за развлечения, и за социални контакти, и за срещи. Скоро някъде прочетох и че София е с ниска престъпност.
- Ще ви върна и на друг проблем за възрастните - липсват достатъчно държавни хосписи, какво може да се направи?
- Този проблем също е голям. Хосписът не е само лечебно заведение, има медико-социален характер. Разбира се, там обикновено отиват хора със заболявания и нужда от много сериозни грижи. Има семейства, които не могат да си позволят частни, и други, които не могат да се грижат достатъчно добре за болните в домашна среда.
- Да отиват ли част от осигурителните вноски в нов фонд “Дългосрочна грижа”, от който да се поемат точно тези разходи?
- Проблемът с дългосрочната грижа се задълбочава заради застаряването на нацията и трябва да се мисли в подобна посока. В различни държави има такъв опит. Някъде е част от здравната осигуровка, в други е отделен социален фонд, а някъде се внасят суми за дългосрочна грижа за постъпване в дом.
- А може ли да се въвлекат възрастните хора в доброволчество, менторство, защото те са готови да помагат, но никой не ги търси?
- Ето това е част от общия проблем, за който говорим - за отношението на обществото към тях. Посетила съм повечето домове за стари хора в България и когато някой ги попита какво може да се направи за тях, отговарят: “Ако може, да идват дечица от някоя детска градина да ги виждаме”. Много често жените в тези домове плетат чорапки, шалчета, шапки за деца от градините. Взаимоотношението и взаимодействието между поколенията е ключово.
- Има ли бързо решение, което може да се вземе, за да станат наистина по-достойни старините на нашите възрастни?
- На първо място е системата за здравеопазване. Още с бюджета за догодина могат да се увеличат мерките за профилактика, да бъдат информирани хората. Държавата може да помисли как да стимулира създаването на хосписи за стари хора.
- Споменахте за пенсионната система, но как хората да бъдат сигурни в нея, при положение че през няколко месеца сменяме правителство и всяко идва с някакви свои заявки?
- Това е една много болна тема. В последните 3 г. сметнах четири увеличения на пенсиите и нито едно от тях не почиваше върху основните принципи на пенсионно осигурителната система - с приноса. Тук не броя законовото увеличаване с швейцарското правило. Всичко това доведе до големи деформации. Имаше и период, в който няколко пъти ударно се увеличаваха само минималните пенсии. Това демобилизира хората, това също руши доверието. А тези, които са вложили години, за да се образоват - счетоводители,
лекари, учители, инженери и са получавали средната пенсия, започнаха да вземат колкото минималната
Може би за възрастните е добре, че има гарантирана минимална пенсия, но това от гледна точка на пенсионната система и доверието в нея не е добре. Пенсията трябва да е такава, какъвто е приносът на човека. Огромни са средствата, които дава държавата за добавяне, за да достигнат до минималните размери на пенсиите.
- Над 1,4 млрд. за 790 хил. души...
- Мисля, че последните години политиците минаха всякакви граници на неуважение на принципите на пенсионноосигурителната система. Това може да бъде продиктувано от две неща. Първо, от липса на компетентност. Има експертиза, на която политиците могат да се базират за политически решения, така че липсата на компетентност не е толкова страшна. Страшно е, когато не ползваш тази експертиза за своите решения. Второто е желанието за флиртуване с възрастните хора и те да ни харесат, защото сме увеличили пенсиите.
А иначе едва ли ще се намери някой в България, който да каже, че пенсиите са достатъчни. Не, не са достатъчни, при това голяма част от тях въпреки увеличенията. Но и там трябва да има граници и да се държи сметка за деформацията на модела и за разходите за пенсии. Стигнахме до дефицит на пенсионната система в размер на 11 млрд. от 22.
И като говорихме за взаимоотношенията между поколенията - това вече е конфликт между младото и старото, защото младите трябва да платят тези 11 милиарда. Представете си какво означава те да бъдат инвестирани за една година в образование, здравеопазване, инфраструктура, култура, спорт, сигурност. Вече имаме и проблема с дисбалансите в пенсионната ни система.
- Сякаш обърнахме пенсионната система в социална?
- Да, защото някои си казаха, че с пенсиите трябва да решаваме социалните проблеми. При увеличенията само на минималната пенсия аз задавах въпроси на политици в НС - защо увеличават само минималната, а отговорът бе: “Така, защото е ниска”. Очевидна е липсата на компетентно разбиране за съществото на една пенсионноосигурителна система.
