Този закон ще падне, надявам се скоро, сигурен съм, че КС ще го отмени
Още акценти от интервюто:
Какво значи "пропаганда"? Депутатите си направиха с това пропаганда
Не може хора, които определено имат проблеми със своята социална и морална зрялост, да определят законите и другите как да живеят
Тези момчета и момичета се крият, има враждебна среда, учителите се срамуват да говорят. А трябва да се обсъждат в клас, за да няма проблеми
Деца с малък социален опит дори не могат да разберат на какво се дължи тяхното различие, а понякога страшно се обезверяват
- С промените в Закона за предучилищното образование се забранява “пропаганда, популяризиране и подстрекаване по какъвто и да е начин пряко или косвено на идеи или възгледи, свързани с нетрадиционната сексуална ориентация или определяне на полова идентичност, различна от биологичната”. Така формулиран законът, какви проблеми виждате в него, г-н Игов?
- На първо място, със споменаването на думата “пропагандата”, една част от консервативното малцинство на НС, подкрепена кой знае защо от останалите, си направи една истинска пропаганда, насочена към бъдещите избори. Това всичко бе една пропагандна кампания, прикрита под “забраната на пропагандата” в училище. Според мен това е и изключително глупаво и непрофесионално.
Аз не съм юрист, но тук няма никакви ясни определения и формулировки какво е пропаганда, какво се прави, как може даването на информация да се определя като пропаганда.
Давам ви пример. Аз съм автор на стандартите по психология, която се изучава в IX клас, а имам и учебник. Макар и да е на 20 г., ако някой отвори моя учебник, сигурно ще трябва да го забрани или изгори публично на площада, защото там има една цяла глава, която се нарича “Психология на човешката сексуалност”. Там се описва сложната структура на сексуалността при човека. Че човешкият пол е съставен от четири нива - първото е генетично, второто е свързано с ендокринната система, третото е свързано с церебралната част. Последното е психологическият пол - тоест са хората, които не могат да приемат тялото, в което се намират. На всяко ниво могат да възникнат проблеми, които да променят поведението или сексуалната ориентация на хората. И това не е свързано със самия човек, нито с неговото личностно изграждане и система.
Тъй като това се води популяризиране, аз нямам право в училище да обучавам децата какви сексуални различия възникват по време на развитието на човешката личност.
Преди 20 г. решихме, че сме направили пробив в това децата да бъдат сексуално образовани и развивани, за да не се случват глупости, а сега се оказва, че се връщаме назад.
- Ако го погледнем от гледна точка на децата, този закон как може да повлияе на самочувствието и емоционалното им състояние, особено на онези ученици, пред които стои въпросът за сексуалната им ориентация?
- Мога направо да ви кажа. По статистика на Световната здравна организация ние сме на челните места по самоубийства на момчета до 14-годишна възраст, а даже една година бяхме на първо място. Това възниква като следствие. Хомосексуалната ориентация е нещо, което се случва във вътрешноутробния период - дали е свързано с дефицит на хормони, или друга причина, факт е, че съществува. 10% от мъжете имат подобен проблем. Това нещо се появява в юношеска възраст, когато започваш да осъзнаваш себе си като мъж, но влечението ти е към други мъже. Какво трябва да се направи в този случай?
Има достатъчно много деца, които посягат на себе си. Именно затова трябва тези неща да се обсъждат в училище. Честно казано, кръвта на тези деца е по ръцете на депутатите, които онзи ден гласуваха този закон.
С това нещо се занимавам над 40 г., още от времето на комунизма и на първите кампании срещу СПИН. Правихме програми и още тогава бяхме сигурни, че ако обучаваме децата повече, а не ги оставяме да се самообразоват през порнографията, те ще бъдат много по-отговорни в сексуалния си живот. И така няма да сме на първите места в Европа по раждане на деца от деца.
Всички неща, които се случват със сексуалното поведение на хората в България, са свързани с тези табута, забрани, неизяснени неща и липсата на информация. А сега дори малкото информация, която я има - с обучението по психология например, на практика се забранява.
Напълно съм сигурен, че Конституционният съд ще отмени този закон, защото това е дискриминация по полов признак - една от шестте дискриминации от Хартата за правата на човека.
- Тоест този закон ще създаде враждебна среда за децата в училище?
- То и сега я има. Тези момчета и момичета определено се крият и обикновено няма къде да отидат. За съжаление, училищните психолози не са подготвени да работят с такива деца и юноши. Аз отдавна не съм училищен психолог, но консултирам деца и родители и при мен постоянно попадат подобни случаи.
Слава богу, повечето пъти се справят - хората успяват сами да приемат сексуалността си и да говорят с родители и близки хора. Аз самият също съм против крайното излагане на сексуална ориентация, свързана, да кажем, с прайдовете и т.н. Но не би трябвало това да се прави от депутати - те са абсолютно неграмотни. От практиката го казвам - обикновено хората, които най-много забраняват неща, свързани с различията и сексуалността, имат сексуални проблеми, които самите те не могат да преодолеят. Тези, които предлагат това и го гласуват, без да се замислят, се опитват да защитят себе си и собствената си неграмотност и сексуални проблеми от обществото. Ние, от дружеството на психолозите, и мои колеги, от много отдавна се опитваме да накараме политиците да минават през психологическа диагностика, преди да ги поставят в листите за депутатите, както се прави в много страни по света. Не може хора, които определено имат проблеми със своята социална и морална зрялост, да определят законите и другите как да живеят. А има и откровени социопати сред политиците.
В такъв случай как да не падне нивото на гласуване? Как да гласуваш, като не знаеш кой ще попадне и какви глупости ще натвори в НС?
- Като практикуващ психолог какви са наблюденията ви - много деца ли идват да се оплакват от враждебна среда заради сексуалната им ориентация? Този въпрос изобщо обсъжда ли се, или стигмата е стигнала до такива размери, че не се чувстват спокойни да споделят такива неща дори пред психолог?
- Когато става дума за деца, които имат малък социален и обществен опит, те не могат да разберат дори какво се случва с тях и на какво се дължи тяхното различие. Поради липса на информация и незнание накъде да тръгнат и какво да правят понякога толкова се обезверяват, че могат да посегнат и на себе си. Що се отнася до психолога - това може да стане само с родителите. Интелигентните родители го правят - забелязват, че децата им имат някакво сексуално различие, и го приемат.
- А как тогава бихте отговорили на опасенията на онези родители, които се притесняват от потенциалните последици от излагането на деца към информация за сексуалната ориентация? Няма какво да си кривим душата - в нашето общество тази тема е табу и дори няма толкова твърди и полярни мнения, колкото цялостно нежелание този въпрос да се обсъжда.
- Когато възникне такъв казус, наистина една част от консултирането е как това нещо да остане в рамките на семейството или на тесния кръг от хора, към които този човек принадлежи. Ненапразно гей обществата у нас са затворени, с всичките минуси на това. Когато едно общество е затворено, то се изкривява в някаква посока. Аз поддържам връзка с нашите гей общества, където има групи за взаимопомощ - там тези хора се обучават едни други как да не влизат в полезрението на обществото, как да не говорят много-много за това и т.н.
Представете си да набедят някой учител в училище с 200 мъже, че е хомосексуален. Това едва ли не ще предизвика бунт. Имаше такива случаи навремето, скоро не съм чувал, но има повод да се случи.
- Какъв ще бъде общественият отзвук покрай приемането на този закон?
- Лошото е, че хората виждат, че в Народното събрание сериозно се обсъждат такива неща и сериозно се приемат. Този закон ще падне в един момент, надявам се скоро, но в съзнанието на хората ще остане фактът, че има някакъв проблем, който всъщност го няма. От това, че някой е виждал прайд, никой не е станал хомосексуален.
- В такъв случай обаче кои са добрите практики за насърчаване на разбирателството и приемането на ученици от различни среди, произход и сексуална ориентация?
- Участвал съм по линия на агенцията за закрила от дискриминация и по европейски проекти, които създават програми за толерантност във всички сфери.
Има няколко подхода. Първият е с информация, и то научна, вярна, точна и поднесена от хора, които имат авторитет. Друг подход е намеса на държавата за защита на правата на тези хора. Навремето в битката срещу апартейда в САЩ един от най-известните социални активисти - Леон Съливан, заявява, че борбата срещу дискриминацията не се извършва с лозунги и обществена дейност, а със закони, и то такива, които се спазват. Вместо това ние правим точно обратното. Друг подход е свързан с много работа на неправителствения сектор. Нищо от това не се случва у нас.
Аз получавам писма от деца, които ми казват, че психологията, преподавана с моя учебник в училище, е много интересна, но като стигнали до главата със сексуалността, преподавателката я прескочила. Масово тези неща не се преподават от учителите. Те се срамуват да говорят за това пред децата, защото не са подготвени да преподават неща, свързани със сексуалността.
- Един такъв набързо приет закон може ли да отвори широко вратата за обсъждане на неща като например забраната за аборт?
- Натам е тръгнало. Тези хора явно се правят на нещо като републиканците в САЩ - правят глупост след глупост, за да привлекат някой и друг консервативен глас. Тези хора гласуват срещу неща, които не разбират. И понеже не ги разбират и не могат да ги възприемат, ги забраняват. Ако имаме малко акъл в главата, ще разберем, че различието, популяризирането на тези неща не просто не ни правят по-лоши, а ни правят по-свободни. Но някои хора не обичат свободата.
CV
Иван Игов е завършил психология в Софийския университет "Св. Климент Охридски"
Той е един от основателите на училищната психология в България с над 30-годишен консултативен и преподавателски опит
Автор на много програми, статии, книги и учебници в сферата на детската и училищната психология
Член на: Дружеството на психолозите в България, Консултативния съвет по въпросите на децата в България, Европейската федерация на психолозите в образованието и др.
