Минали са над 3 часа, откакто Семен Новиков е получил златния си олимпийски медал. И близо 4 часа, откакто борецът обикаляше кръга на тепиха с българското знаме, след като донесе първа олимпийска титла за страната ни в борбата от 24 г. насам и първа на игрите в Париж. След изтощително чакане за допингконтрол шампионът в категория 87 кг борба класически стил, Семен Новиков най-после излиза от съоръжението до арена "Шамп де Марс". Отдавна е минало полунощ. Застанал със златния медал на гърдите си пред светещата в златно Айфелова кула, 26-годишният натурализиран украинец даде специално интервю. Интелигентност, уважение към България, дълбоко познаване на историята на българската борба и още по-големи амбиции. Това демонстрира с лекота и усмивка Семен.
- Семен, беше ли много по-спокоен във финала, когато вече знаеше, че имаш спечелен медал?
- Когато се боря на финала, тогава е най-спокойно за мен. Не защото вече имам медал, а защото не съм турист и не гледам отстрани как се борят други.
- Когато сложи българското знаме върху себе си и празнуваше титлата, сякаш се отправи и към конкретни хора, на които искаше да благодариш...
- Аз съм много доволен и много благодарен за възможностите, които ми дадоха. Благодарен съм, че хората повярваха в мен. Надявам се, че това не е последният медал, който ще донеса.
- През какво мина, за да стигнеш до олимпийското злато? Какво ти коства този безценен медал?
- Пътят беше много дълъг и труден. Не беше толкова леко, когато дойдох в България, защото не знаех езика, семейството ми беше в Украйна, приятелите ми бяха в там. Нямах приятели, не знаех езика. Това не е лесно. И още един минус беше, че все още бях контузен, не бях във форма. А тогава се запознавах с отбора, с треньорите - всички гледат, че нищо не мога. Но след това се оправих.
- Сега май имаш много приятели в България?
- Ако имам много приятели, значи нямам приятели. Близките не са много. Ако говорим за познати - те са много. А по принцип вече си знам български. Може би не перфектно, но сам го научих, без учител. Защото нямах време.
- Поздравление за това. Да покажеш това уважение към страната, в която си дошъл, е и част от пътя към олимпийския връх. Би ли разказал как успя онлайн да научиш български?
- Намерих сайт с уроци на български. Плюс, когато практикуваш, това също помага.
- Би ли описал чувството в два момента, след като се пребори за олимпийската титла - когато взе българското знаме и правеше обиколки около кръга на тепиха с него и когато химнът на България звучеше в твоя чест?
- Аз не мога да го опиша. (Усмихва се.) Даже ако ме питате да го направя на руски или украински, няма да успея, защото няма такива думи.
- А след като научи българския, колко време ти отне да научиш и българския химн?
- Научих го, когато тръгвах за европейското първенство. Защото мисля, че ако претендираш за златен медал, трябва да знаеш химна на държавата.
- Положил си усилия да научиш български език. Сигурен съм, че си положил усилия да научиш повече и за историята на българската борба. Какво знаеш за нея? Макар напоследък да нямахме големи успехи, ти донесе 68-ият медал за България от олимпийски игри, имаме огромна история в този спорт...
- Може би не знам много, но достатъчно. Последният златен олимпийски медал взе Армен Назарян. Първият го е спечелил Никола Станчев. Ако броим Армен Назарян, България има трима двукратни олимпийски шампиони. При жените два пъти втора е Станка Златева. Но има и много медалисти. Медалистите вече не ги знам всички. (Смее се.) Само за последните години ги знам. Като Явор Янакиев в класическата борба - последният олимпийски медалист в класическата борба. Той също се бореше хубаво за своето време.
- Показваш сериозни познания за българската борба...
- Аз имам познания не само за българската борба, а изобщо за световната борба, защото обичам този спорт.
- Може ли България да има четирима двукратни олимпийски шампиони след четири години, тоест ти да влезеш в този списък?
- Ще направя всичко от себе си. Надявам се, че ще бъда четвъртият.
- Доколкото разбрахме, и президентът на България те е поздравил...
- Да, аз бях много изненадван, че президентът ме поздрави лично.
- Кои са най-ценните поздравления, които вече получи? Може би от семейството, от тези свои най-близки хора, за които вече говори?
- Честно да кажа, много съм доволен от всички, които ме поздравиха. Знаете, има и такива хора, от които не очакваш. Има, знаете, такива хора, от които не очакваш, че ще те поздравят, защото са се обиждали за нещо, но и те ме поздравяват. Още не успях да приема всички обаждания.
- На кого ще посветиш златния олимпийски медал?
- Не мога да посветя тази победа само на един човек. Посвещавам я на своите родители, на господин Гриша Ганчев, който ми даде втори живот в спорта, и на своя личен треньор Сослан Фарниев, който повярва в мен и вдигна моето ниво от бронзов до златен медалист.
- Какво те накара да дойдеш от Украйна в България? Силният украински конкурент в категорията - Жан Беленюк, или нещо друго? Дори украинските журналисти тук те питаха защо не си останал да спечелиш златото за Украйна...
- Аз просто исках да започна живота си отначало. От чист лист. Затова дойдох в България. Мога да кажа, че започнах от нулата, когато получих контузия на рамото. Извадих рамото, скъсах връзки. Това по принцип за всеки борец е почти нереално след тази контузия - да се върнеш на сто процента в борбата, в същата форма. Не всеки може да мине през това. Но на 90% мисля, че се оправих. Имах хубав рехабилитатор, хубав хирург. Благодаря им. Искам да кажа "благодаря" на господин Гриша Ганчев, защото той ми помогна много да се оправя от контузията. Затова казах - просто исках да започна наново, от чист лист. Да се боря да се върна в спорта. С нов отбор.
- Какви са плановете ти за бъдещето, докъде искаш да стигнеш?
- Моето следващо желание е да стана световен шампион. Искам да спечеля световна титла.
- Преди да тръгнеш към Париж каза: "Не тръгвам на олимпийските игри за медал, тръгвам за злато". Тръгна. Дойде, видя, победи. Почувства ли се най-щастливият човек, че изпълни тази своя цел и мечта?
- Да, за момента се чувствам най-щастливият човек. С моето семейство всичко е наред. Сега аз съм здрав, имам златен олимпийски медал. Да, най-щастливия човек съм.
