Неотдавна в Пекин успешно се проведе Третият пленум на 20-ия ЦК на Китайската комунистическа партия (ККП), който привлече вниманието на целия свят. Пленумът беше от изключително важно значение и се проведе в решаващ момент, когато изграждането на силна нация и нейното възраждане напредват по всеобхватен начин чрез модернизация в китайски стил.
На пленума беше обсъдено и прието „Решение на ЦК на ККП за по-нататъшно всестранно задълбочаване на реформата и насърчаване на модернизацията в китайски стил". В него ясно се определя общата цел за по-нататъшно подобряване и развиване на социализма с китайски характеристики, насърчаване на модернизацията на системата за управление и управленския капацитет на страната. В решението се предлагат над 300 важни инициативи за реформи, а следващата стъпка ще бъде да се формират хиляди конкретни програми, така че до 80-ия юбилей от основаването на Китайската народна република през 2029 г. всички задачи за реформи да бъдат изпълнени.
От 18-ия конгрес на партията насам генералният секретар Си Дзинпин лично ръководи и насърчава всеобхватното задълбочаване на реформите. Централният комитет на партията, начело със Си Дзинпин, обедини и поведе целия народ, за да преодолее ограниченията на идеологическите концепции и затвърдените интереси, като постигне превръщането на реформите в системна интеграция и тяхното всеобхватно задълбочаване. Пленумът ще окаже дълбоко влияние не само върху бъдещото развитие на Китай, но и върху световния мир и развитие.
Висококачественото развитие е основната задача във всестранното изграждане на модерна социалистическа държава. Пленумът подчерта необходимостта от усъвършенстване на институционалния механизъм за насърчаване на висококачественото развитие, развиване на нови качествени производствени сили в съответствие с местните условия и внасяне на нов тласък във висококачественото развитие.
Воден от новата концепция за развитие, брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай нарасна с 5,2% през 2023 г., като общият му дял в световната икономика възлиза на около 18%. Страната допринася с 32% за глобалния растеж. Китай запазва първото си място в света по търговия със стоки за седем поредни години. През първата половина на тази година БВП нарасна с 5% на годишна база, а обемът на вноса и износа надхвърли 21 трилиона юана за първи път в историята за същия период, което представлява увеличение от 6,1% на годишна база; броят на новосъздадените предприятия с чуждестранни инвестиции нарасна с 14,2% на годишна база, а привлечените чуждестранни инвестиции се равняват на близо 500 милиарда юана, което все още е на високо ниво за последните 10 години.
По-специално, индустриалната трансформация на Китай към „нова" и „зелена" става все по-очевидна. Инвестициите във високотехнологични отрасли се увеличават с 10,6% на годишна база. Китай се изкачи от 34-то място през 2012 г. до 12-ата позиция в Глобалния индекс на иновациите, а развитието на нови отрасли като високотехнологично оборудване, интегрални схеми, фотоволтаици, автомобили с нови енергийни източници и „икономиката на ниска надморска височина" се подобрява. Уверени сме и сме в състояние да постигнем поставената цел за икономически растеж от около 5% през тази година, като продължим да даваме силен тласък на световната икономика.
През последните години промените в света се ускоряват, което доведе до разгръщане на геополитическите конфликти. Икономическата глобализация се сблъска с опозиция, а някои държави предприеха ходове за „отделяне и прекъсване на веригите" и „премахване на риска". Човечеството е изправено пред исторически избор: дали да се обедини или раздели, да се отвори или затвори, да си сътрудничи или да се конфронтира.
Посланието на пленума към света отново бе категорично, че изборът на Китай е солидарност, откритост и сътрудничество. Развитието разчита на откритост и приобщаване; отказът от сътрудничество е най-големият риск, а „отделянето и прекъсването на веригите" няма да са от полза за никого. Китай категорично отхвърля т.нар. „нова Студена война" между великите сили и е избрал да поеме инициативата за задълбочаване на реформите и разширяване на отварянето към света. Проучвания на МВФ показват, че всеки процентен пункт растеж на китайската икономика ще повиши производството на другите икономики средно с 0,3%.
На пленума беше подчертана необходимостта от засилване на капацитета за отваряне в контекста на разширяващото се международно сътрудничество и от изграждане на нова отворена икономическа система на по-високо равнище. Китай ще улесни още повече достъпа до пазара, ще отваря още по-активно достъпа до пазарите си за света, ще създаде отворена иновативна екосистема, ще култивира нова динамика във външната търговия и ще превърне големия китайски пазар в „силно магнитно поле" за глобалните иновации; ще участва пълноценно в реформата на Световната търговска организация (СТО) и ще насърчава изграждането на отворена глобална икономика.
Съществува мнението, че в новите енергийни отрасли на Китай има „свръхкапацитет", който ще окаже неблагоприятно въздействие върху световната икономика. Всъщност „сравнителното предимство" е основен принцип в западната икономика. Ако производството надхвърля нуждите на страната, това се нарича „свръхкапацитет" и тогава международната търговия няма да се развива. Ако вземем за пример автомобилите, 80% от производството на автомобили в Германия, 50% в Япония и 25% в САЩ се използват за износ, докато износът на електрически превозни средства от Китай представлява едва 12,7% от производството през 2023 г. Определянето на китайските електрически превозни средства като „свръхкапацитет" е очевидно оправдание и претекст за протекционизъм.
Средната продажна цена на китайските електромобили в Европа е по-висока от тази в Китай и не съществува така нареченото „изкривяване на цените". Китайските политики, подкрепящи производството на електрически автомобили, са в съответствие с международната практика, а конкурентоспособността на китайските продукти не зависи от субсидиите, а по-скоро произтича от пълното отваряне на пазара за конкуренцията. Понастоящем глобалният капацитет за производство на превозни средства с нови енергийни източници далеч не успява да отговори на пазарното търсене. Китайските електромобили и други продукти с нови енергии само ще допринесат значително за развитието на глобалната зелена трансформация и за осъществяването на целите в областта на климата.
На пленума беше подчертано, че модернизацията в китайски стил е модернизация, която следва пътя на мирното развитие и насърчава изграждането на общност на споделена съдба за човечеството. Независимо дали става дума за подкрепата за Саудитска Арабия и Иран в усилията им за подобряване на отношенията, провеждането на мирен диалог между палестинските фракции или насърчаването на политическото решение на кризата в Украйна, Китай винаги е поддържал обективна и безпристрастна позиция. Винаги е заставал на страната на мира и непоколебимо е призовавал за мир. Улеснявал е преговорите, като е внасял повече стабилност и положителна енергия в неспокойните и променящи се времена.
Китай ще усъвършенства механизма за насърчаване на висококачественото съвместно изграждане на „Един пояс, един път", ще засили изграждането на многостранни платформи за сътрудничество в области като екологичното развитие, цифровата икономика, изкуствения интелект, енергетиката и финансите и ще изгради триизмерна мрежа за свързаност.
Китай и България споделят дълбоко традиционно приятелство и постоянно развиващо се стратегическо партньорство. През 2015 г. България стана една от първите страни, подписали документ за сътрудничество с Китай по изграждането на инициативата „Един пояс, един път". От 2015 г. до 2023 г. обемът на двустранната търговия между Китай и България се увеличи от 1,8 млрд. долара на 4,2 млрд. долара. Инвестициите и сътрудничеството между двете страни показват добра динамика, особено в областта на автомобилите и резервните части, новите енергии, селското стопанство, информационните технологии и комуникациите, които отбелязват обещаващ напредък. България се превърна в най-големия търговски партньор на Китай в областта на селското стопанство в района на Централна и Източна Европа.
Разположена на кръстопътя между Изтока и Запада, България е търговски коридор между Европа и Азия с голям потенциал за развитие. Тази година се навършват 75 години от установяването на дипломатическите отношения между Китай и България, а през следващата година ще отбележим 10 години от съвместното изграждане на „Един пояс, един път". Китай е готов да проучи и обсъди с България нови планове за сътрудничество „Един пояс, един път" и съвместно да насърчи практическото сътрудничество във всички аспекти, като транспорт и логистика, търговия и инвестиции, селско стопанство и електронна търговия, така че да се постави по-солидна основа за по-нататъшното задълбочаване на китайско-българското приятелство.
